Сблъсък

Измъкна от задния си джоб кърпичка и я огледа. После пак я прибра.

Изведнъж Франи си представи как натъпква кърпичката в устата си и двамата млади влюбени тръгват ръка за ръка към паркинга под топлите слънчеви лъчи. Когато усмихнатият надзирател излиза от кабинката, тя му кимва и казва „Хлаходаря, Гюх.“

Отново се разкиска, макар че езикът я болеше и в устата си усещаше противния вкус на кръв. Сетне свенливо каза:

— Обърни се. Няма да съм за гледане.

Леко усмихнат, той театрално закри очите си с длани. Като се подпря на лакът, Франи приведе глава отвъд ръба на кея и плю — слюнката беше яркочервена. Фу! Още веднъж. И още веднъж. Най-сетне устата й като че се поизчисти и тя извърна глава тъкмо навреме, за да види, че Джес наднича през пръсти. Втренчи се в него и промълви:

— Извинявай. Аз съм ужасна глупачка.

— Не — възрази той, но очевидно мислеше точно обратното.

— Яде ли ти се сладолед? — запита Франи. — Ти возиш, аз черпя.

— Дадено

Джес се изправи и й помогна да стане. Тя плю още веднъж във водата — пак беше яркочервено. Поуплаши се и попита:

— Да не би да съм отхапала нещо?

— Не знам — ухили се Джес. — Случайно да ти е заседнала бучка на гърлото?

Тя възмутено закри устата си с длан.

— Не е смешно.

— Права си. Извинявай. Само си го прехапала, Франи.

— Има ли артерии в езика?

Хванати ръка за ръка, двамата тръгнаха обратно по кея. От време на време Франи спираше, за да плюе във водата. Все яркочервено. Нямаше намерение да преглъща, не, в никакъв случай.

— Никакви артерии.

— Добре — Тя стисна ръката му и се помъчи да го успокои с усмивка. — Бременна съм.

— Тъй ли? Чудесно. Знаеш ли кого срещнах в Порт…

Той спря внезапно и се вгледа в нея. Лицето му беше изопнато и безкрайно недоверчиво. Сърцето й се сви, като го видя тъй настръхнал.

— Какво каза?

— Бременна съм. — Усмихна се лъчезарно и плю настрани. Яркочервено.

— Голям майтап, Франи — колебливо изрече той.

— Не е майтап.

Джес продължаваше да я гледа. След малко продължиха пътя си. Когато наближиха паркинга, Гюс излезе от кабинката и махна с ръка. Франи отвърна на поздрава. Джес също.

* * *

По магистралата отскочиха до „Млечната кралица“. Джес си взе кока. кола и замислено се подпря на волана на волвото, от време на време отпивайки по малка глътка. Фран си бе поръчала бананова мелба и сега седеше облегната на вратата, разбърквайки с лъжичката ядки, ананасов сироп и нискомаслен сладолед. Делеше ги половин метър празна седалка.

— Знаеш ли — каза тя, — тукашният сладолед всъщност е млечна пяна Само въздух и толкоз. Повечето хора дори не подозират.

Джес я погледна мълчаливо.

— Вярно — настоя тя. — Тия машини за сладолед всъщност само разбиват млякото на пяна. Затова го продават толкова евтино. Веднъж обсъждахме въпроса в час по теория на бизнеса. Има хиляди начини да ти хвърлят прах в очите.

Джес продължаваше да я гледа мълчаливо.

— Ако искаш истински сладолед, трябва да идеш в някоя стара сладкарница като „Елените“, защото там…

Тя се разрида.

Джес веднага се плъзна по празната седалка и я прегърна през раменете.

— Франи, недей. Моля те.

— Окапах се със сладолед — изхлипа тя.

Джес отново извади кърпата си и избърса петното. Риданията бавно затихваха.

— Бананова мелба с кървав сос — рече тя и го изгледа със зачервени очи. — Май не ми се яде вече. Извинявай, Джес Ще го изхвърлиш ли?

— Разбира се — глухо отвърна той. Взе сладоледа и излезе да го хвърли в кофата. Франи забеляза, че крачи странно сякаш някой го бе ритнал долу по онова, момчешкото място.

В известен смисъл май ставаше дума тъкмо за това. Но погледнато от друг ъгъл… е, точно така вървеше и тя, след като загуби девствеността си на плажа. Болеше я като след тежък пристъп на разстройство. Само че от разстройството боли малко по-отзад.

Джес се върна и седна в колата, сетне рязко запита:

— Истина ли е, Фран.

— Истина е.

— Как е могло да стане? Нали ми каза, че взимаш хапчета.

— Ами… има три възможности. Първо — в добрата стара фабрика за Оврил някой контрольор е задрямал тъкмо когато моята опаковка е минавала на конвейера. Второ — в столовата на студентското общежитие ви пробутват нещо за засилване на спермата. Или трето — без да искам, съм пропуснала някое хапче.

И го озари с храбра, оптимистична усмивка, която накара Джес да се отдръпне като ударен.

— Защо се ядосваш, Франи? Само питам.

— Добре, ако искаш да отговоря на въпроса ти по друг начин, в една топла априлска нощ, трябва да е било на дванайсети, тринайсети или четиринайсети, ти вкара пениса си в моята вагина и стигна до оргазъм, след който милиони сперматозоиди…

— Престани — кресна той. — Трябва ли да си толкова…

— Толкова какво?

Макар че външно изглеждаше непоклатима, в гърдите й се надигаше отчаяние. Беше си представяла безброй варианти на разговора, но нито един не приличаше на този.

— Толкова сърдита — унило промърмори Джес. — Нямам намерение да те зарежа.

— Да — каза тя малко по-спокойно.

В този миг би могла да дръпне ръката му от волана, да я стисне и да сложи край на разпрата. Но нямаше сили да го стори. В момента не му се полагаше утешение, независимо дали изказваше гласно желанието си за това, или оставяше да се подразбира. Изведнъж Франи осъзна, че каквото и да се случи, времето на веселбите е свършило. Отново й се доплака, но мрачно удържа сълзите. Франи Голдсмит, дъщеря Питър Голдсмит, нямаше да плаче като глупачка насред паркинга на „Млечната кралица“ в Оугънкуит.

— Какво смяташ да правим? — запита Джес, вадейки пакет цигари.

— А ти какво смяташ да правиш?

Той драсна клечка кибрит и докато цигареният дим се разсейваше, Франи зърна как върху лицето му се борят израженията на малко момче и зрял мъж.

— Дявол да го вземе — въздъхна Джес.

— Ето избора, както го виждам — каза тя. — Можем да се оженим и да задържим детето. Можем да се оженим и да махнем детето. Да не се оженим и да задържа детето. Или…

— Франи!

— Или да не се оженим и да махна детето. Да направя аборт. Изчерпах ли всичко? Нещо да съм пропуснала?

— Франи, не може ли просто да поговорим…