Ако потомството на Уайтови беше от мъжки пол, резултатът щеше да бъде — още един носител. Би имало много големи шансове мутацията да изчезне с него, тъй като както от страна на Ралф Уайт, така и от страната на Маргарет Бригъм не е имало първи братовчеди на близка възраст, за които този теоретичен мъжки потомък би могъл да се ожени. А шансовете да срещне и се ожени за друга жена с ТК ген случайно са нищожни. Никой от екипите, които работят по проблема не е изолирал гена още.
Никой не се съмнява, предвид катастрофата в Мейн, че изолирането на този ген трябва да стане най- важен приоритет на медицината. Хемофиличният, или Н-генът произвежда мъжко потомство, на което му липсват кръвни тромбоцити. Телекинетичният, или ТК-генът произвежда „Тифозни Марии“, способни да разрушават всичко на воля…
Сряда следобед.
Сузан и четиринадесет други ученици — комитета по украсата за Бала — подготвяха голямото пано, което щеше да виси зад подиумите на двата състава в петък вечерта. Темата беше „Пролет във Венеция“ (кой ли избираше тези сладникави теми, чудеше се Су. Тя беше вече четвърта година ученичка в Иуйн, беше участвала в два бала и пак не знаеше. Защо проклетото нещо трябваше въобще да има тема? Защо просто не си го направят танцова забава и толкоз?). Джордж Чизмар, най-добрият художник в Иуйн, беше направил с тебешир скица на гондоли, плаващи по канал по залез и гондолиер с огромна сламена шапка, приведен към веслото и огромна паноплия в розово, червено, оранжево обагря небето и водата. Беше красиво, няма спор. Той беше разчертал в контури всичко това на грамадно, равно опънато платно и номерирал отделните сектори, така че да отговарят на скиците с тебешир. Сега комитетът търпеливо ги оцветяваше, като деца, които лазят върху грамадната страница на блокчето на някой великан. Все пак, помисли си Су, оглеждайки ръцете си, плътно омазани с розов тебешир, ще бъде най-красивият бал, провеждан до сега.
Седнала до нея по хълбок Лелън Шайърс се протегна и простена когато гръбнакът й изпука. Забърса с опакото на ръката си провисналия над челото й кичур и остави розов белег.
— Как, по дяволите, ме кандардиса за това?
— Искаш да бъде хубаво, нали? — изимитира Су старата мома, председателка (една подходяща работа за мис Мустаци) на комитета по декорацията.
— Да, ама защо не в комитета по закуските или комитета по забавленията? Иска се по-малко гърбина, повече мозък. Мозъкът — там е моята стихия. Освен това, ти няма даже… — секна се на думата.
— Да бъда? — Сузан сви рамене и се хвана отново за тебешира. — Не, но все пак искам да е хубаво, — добави срамежливо — Томи ще бъде.
Поработиха мълчаливо малко и тогава Хелън пак спря. Наоколо нямаше никой; най-близо беше Холи Маршал, от другата страна на паното, оцветяваше кила на гондолата.
— Може ли да те попитам за това, Су? — накрая изплю камъчето Хелън. — За Бога, всички говорят.
— Разбира се. — Су спря да оцветява и изви ръката си. — Може би трябва да кажа на някой, така че нещата да дойдат на мястото си. Аз помолих Томи да заведе Кери. Надявам се, че това ще я извади за малко от черупката й… ще срути някои бариери. Мисля, че й дължа това.
— Това къде поставя нас, останалите? — попита Хелън незлобливо.
Су сви рамене.
— Вие трябва сами да прецените това, което направихме, Хелън. Аз не мога да хвърлям камъни по другите. Но и не искам хората да мислят, че аз мм…
— Играеш ролята на мъченица?
— Нещо такова.
— И Томи го прие? — Това я интригуваше най-много в цялата работа.
— Да — каза Су и не започна да обяснява. — Предполагам, че другите смятат, че съм мръднала.
— Добре де — Хелън обмисляше това. — Всички говорят за това. Но повечето все пак мислят, че си наред. Както казваш, всеки сам взема решенията си. Има, обаче, една малка разколническа фракция. — Тя премига печално.
— Хората на Крис Харгенсен?
— И хората на Били Нолан. Господи, той е гнусен.
— Тя не ме обича много? — Попита Су.
— Сузи, тя те мрази от дъното на душата.
Сузан кимна, удивена да открие, че това я подтискаше и вълнуваше едновременно.
— Чух, че баща й се канел да съди училището, но след това се отказал — каза тя.
— Тя не си спечели приятели с това — Каза Су, кимайки. — Не знам какво ни беше обхванало тогава всичките. Кара ме да се чувствам така, като че ли не познавам и собствения си ум.
Продължиха да работят в мълчание. В другата страна на залата Дон Барет издигаше бояджийска стълба, с която щеше да обвива горните метални греди с разтегателна хартия.
— Виж — каза Хелън, — Крис идва.
Сузан вдигна очи точно навреме, за да види как Крис влиза в малката кабинка отляво на входа на гимнастическия салон. Беше облечена с винено-червени хавлиени къси панталонки и копринена бяла блуза — без сутиен, както се виждаше от свободно поклащащите се, щръкнали напред гърди. Мечтата на всеки стар мръсник — помисли си Су кисело и тогава се зачуди какво може да търси Крис там, където комитетът си беше направил работилница. Разбира се, Тина Блейк беше в комитета, а те двете бяха неразделни приятелки.
— Престани — смъмри се тя. — Да не искаш да я видиш в позата на дълбока скръб и примирение?
— Да, — призна си. Частица от нея искаше точно това.
— Хелън?
— Ъхъ?
— Дали няма да направи нещо?
Лицето на Хелън неволно придоби застиналия израз на маска.
— Не знам. — Тонът й беше лековат, прекалено невинен.
— О — каза Су неопределено.
(ти знаеш ти знаеш нещо по дяволите ако това засяга само тебе кажи ми го)
Продължиха да оцветяват и никоя не проговори. Знаеше, че не всичко е така наред, както беше казала Хелън; тя никога вече нямаше да бъде същото златно момиче в очите на съучениците си. Беше направила нещо неуправляемо и опасно — беше свалила обвивката и показала истинското си лице.
Късната следобедна слънчева светлина — топла като масло и сладка като детство — нахлуваше през високите, светли прозорци на салона.
От: „Името ми е Сузан Снел“ (стр. 40)
Мога да разбера някои от нещата, които доведоха до събитията на Бала. Колкото и ужасно да е, мога да разбера как човек като Били Нолан, например, е влязъл в играта. Крис Харгенсен го водеше за носа, поне по-голямата част от времето. А той също така лесно водеше своите приятели. Кени Гарсън, който отпадна от училище на осемнадесет години, беше минал теста по четене само за трети клас. В клиничен смисъл Стив Дийгън беше малко нещо повече от идиот. Някои от другите имаха досиета в полицията. Джеки Талбот беше заловен за първи път на девет години за кражба. Ако имате разбиранията на социален работник, бихте гледали на тези хора като на нещастни жертви.
Но какво ще кажете за самата Крис Харгенсен?
Струва ми се, че от началото до края нейната единствена мисъл е да унищожи Кери Уайт…
— Не мога да го направя — каза Тина Блейк с неудобство. Тя беше дребно, хубаво момиче, с къдрава червеникава коса. Сега в нея беше затъкнат молив. — И ако Норма се върне, тя ще издрънка.
— Тя е оттатък — каза Крис. — Хайде.
Леко шокирана, Тина се изкиска. Все пак реши да окаже символична съпротива.
— Защо искаш да погледнеш, между впрочем? Ти не можеш да отидеш.
— Няма значение — отвърна Крис и както винаги в гласа й звучеше мрачен хумор.
