— Ето — каза Тина и бутна през бюрото лист, обвит в намачкан найлон. — Аз отивам за Кола. Ако оная кучка Норма Уотсън се върне и те хване — въобще не съм те виждала.
— Добре — измърмори Крис, вече задълбочено разглеждаща плана на залата. Не чу затварянето на вратата.
Джордж Чизмар беше правил плана на залата и той беше безупречен. Ясно беше отбелязан дансингът. Платформите за съставите. Сцената за коронясването на Краля и Кралицата.
(бих искала да коронясам тази шибана вещица Кери също)
Около трите страни на дансинга бяха наредени масите за абитуриентите. Всъщност маси за карти, но завити с покривки от разтегателна хартия с панделки и на всяка от тях — поздравителни картички, програма за вечерта и бюлетини за избора на Крал и Кралица.
Прокара добре оформения си, лакиран нокът по редиците с маси от дясната страна на дансинга, след това от лявата. Ето: Томи Р. & Кери У. Значи наистина щяха да го направят. Трудно й беше да повярва. Разтрепера се от гняв. Те наистина ли си въобразяваха, че ще им мине номера? Сви мрачно устни.
Огледа се през рамо. Норма Уотсън не се виждаше наоколо.
Крис остави схемата на мястото й и бързо затършува из останалите документи в бюрото. Фактури (най- вече за разтегателна хартия и ха-ха — габърчета), списък на родителите, които бяха дали на заем масите за карти, касови бележки, сметка от „Стар Принтърс“, които бяха направили пропуските за бала, образец на бюлетина за Крал и Кралица…
Бюлетина! Бързо я сграбчи.
Никой не трябваше да вижда истинската бюлетина за Крал и Кралица до петък, когато цялото ученическо тяло щеше да чуе по училищната радиоуредба имената на кандидатите. Кралят и Кралицата ще бъдат избрани само от участниците в Бала, но празни бюлетини се раздаваха сред учениците един месец преди него. Резултатите от това допитване трябваше да се държат в пълна тайна.
Сред учениците набираше сила движение за прекратяване на цялата тази работа с Краля и Кралицата — някои от момичетата твърдяха, че било секс-бизнес, момчетата смятаха, че било пълна глупост и се смущаваха от това. Имаше голяма вероятност тази година да се проведе последният толкова официален и в традиционен стил бал.
Но за Крис това беше последната година, която имаше значение. Тя се взираше в бюлетината с алчна напрегнатост.
Джордж и Фрида. Няма начин, Фрида Джейсън беше еврейка.
Питър и Майра. И тук няма начин. Майра беше от онази феминистка клика, която искаше да се премахне цялата работа с непрестанните състезания. Тя нямаше да приеме, дори и да я изберат. Освен това тя беше една хубавица, приличаше на задник на стар товарен кон.
Френк и Джесика. Доста вероятно. Френк Грайър беше влязъл тази година във футболния отбор на Нова Англия, но Джесика беше една малка гъска, която имаше повече пъпки отколкото мозък.
Дон и Хелън. Забрави ги. Хелън Шайърс не можеше да бъде избрана дори и за кучкар.
И последната двойКа: Томи и Су. Само че Су беше задраскана и името на Кери беше написано вместо това. Е, това беше двойка, с която да се посмееш. Наду я странен, гърлен смях и притисна с ръка устата си, за да се сдържи.
— За Бога, Крис, още ли си тук? — Тина беше връхлетяла в стаята. — Тя идва.
— Не се тръшкай, маце — каза Крис и остави книжата на бюрото. Подхилваше се като излезе от стаята и спря да помаха подигравателно към Су Снел, която още се потеше над това глупаво пано.
В другата зала изрови монета от чантата си, пусна я в автомата и се обади на Били Нолан.
От: „Сянката експлодира“ (стр. 100–101)
Човек се чуди до колко запланирано е било унищожението на Кери Уайт — било ли е плод на внимателно обмислен план, репетиран и проиграван многократно или е станало като нещо, което се надига като лавина?
… Аз съм привърженик на втората идея. Подозирам, че Крис Харгенсен е мозъкът на цялата работа, но че тя самата е имала само мъгляви идеи за това, как може да се „притисне“ момиче като Кери. Предполагам, че тя е човекът, предложил на Уйлям Нолан и приятелите му да направят това пътешествие до фермата на Ъруин Хенти в Северен Чембърлейн. Сигурен съм, че мисълта за въображаемия резултат от това пътешествие трябва да е изглеждала привлекателна според нейната изкривена представа за поетична справедливост…
Колата свистеше нагоре по издълбания от коловози Стек Енд Роуд в северен Чембърлейн с шестдесет мили в час, скорост, опасна за живота, загребвайки пръст и камънаци. Ниско провиснали клони, натежали от майски листа, от време на време простъргваха покрива на Бискейна, модел 61 година, който беше с очукана каросерия, ръждясала тук таме, повдигната отзад, съоръжена с двойни заглушители. Единият фар не светеше, другият примигваше в среднощната тъмнина, когато колата се удряше в по-едра бабуна.
На розовото, покрито с мъхеста обвивка кормило, седеше Били Нолан. Вътре се бяха натъпкали Джеки Талбот, Хенри Блейк, Стив Дийган, братята Гарсън — Кени и Лу.
— Сигурен ли си, че Хенти не се мотае наоколо? — попита Хенри. — Нямам мераци да се връщам в стария Суйт Уйлям. Там дават лайна за кльопане.
Кени Гарсън, който имаше зъб на петата власт, намери това за неописуемо смешно и изпусна поток от писклив кикот, примесен със слюнки.
— Не е наоколо — каза Били. Дори и тези няколко думи, излизаха от него като че ли с теглене, против волята му. — На погребение е.
Крис случайно беше открила това. Стария Хенти държеше една от малкото добре работещи независими ферми в района на Чембърлейн. За разлика от своенравния стар фермер със златно сърце, който е основната тема на пасторалната литература, стария Хенти беше подъл като стара котка. По времето когато зрееха ябълките, той зареждаше пушката си не с каменна сол, а със сачми. Беше осъдил няколко души за дребни кражби. Единият от тях беше приятел на момчетата, Фреди Овърлок. Копелето нямаше късмет. Беше хванат на тясно в кокошарника на стария Хенти и беше получил двойна доза сачми номер шест на мястото, където Господ му беше оставил цепка. Добрият стар Фред беше прекарал четири часа в бълнуване и псуване, опънат по корем в амбулаторията на Бърза помощ, докато един весел стажант вадеше малки топчета от бутовете му и ги пускаше в стоманен леген. И не му стигаше нараняването, ами трябваше да понесе и обидата да плати двеста долара глоба за незаконно нахлуване и дребна кражба. От тогава Ъруин Хенти не се ползуваше с любовта на Чембърлейнските тарикати.
— А Ред? — попита Стив.
— Той се мъчи да сваля една нова келнерка в „Кавалера“ — каза Били, завъртя кормилото и Бискейнът премина с друсане през пясъчна купчина и зави по пътя на Хенти. Ред Трелъни беше наемен работник на стария Хенти. Беше голям пияч, но със сачмите се оправяше така добре, както и боса му. — Няма да се върне преди да затворят.
— Адски рискована игра — изсумтя Джеки Талбот.
— Искаш ли да излезеш от нея? — стегна се Били.
— Не, мм — каза Джеки бързо. — Готина игра е.
Кери отвори шкафчето за ръкавици ??? извади отвътре украсена със сложни орнаменти шнола за коса (беше на Крис) и прищипна с нея димящата угарка. Тази операция го порази като много забавна и той изпусна отново пискливия си кикот.
Сега просвистяваха покрай табелките „Минаването забранено“ от двете страни на пътя, където се точеха прясно изорани ниви, заградени с плет от бодлива тел. Мирисът на прясно разкопаната земя беше тежък, плоден и сладък в топлия майски ден.
Когато стигнаха до следващия хълм, Били загаси светлините, дръпна лоста на скоростите до неутрално положение и заключи мотора. Заспускаха се по инерция, тиха грамада от метал, към входа на Хенти.
Били взе завоя без проблеми и повечето от скоростта им беше убита, когато стигнаха следващото малко възвишение и минаха покрай тъмната, безлюдна къща. Сега можеха да видят големия сайвант, а зад него луната просветваше в голямото корито за кравите и ябълковата градина.
