— Не, Мамо.
Майка й се протегна и ощипа лицето си. Остана червена следа. Погледна да види реакцията на Кери, но като не последва такава, сви пръстите на дясната си ръка като птичи пръсти и заби ноктите си в собствената си буза. Показа се тънка струйка кръв. Изохка и се олюля назад. Очите й светеха от екзалтация.
— Престани да се нараняваш! Мамо! Това няма да ме спре.
Мама изпищя. Сви дясната си ръка в юмрук и се удари в устата, от която потече кръв. Пръстите й бяха изцапани с нея, тя ги погледна като в просъница и зацапа корицата на Библията.
— Окъпани в кръвта на агнето — шепнеше. — Много пъти. Много пъти той и аз…
— Тръгвай, Мамо!
Погледна Кери с блестящи очи. На лицето й беше изписан ужасяващ израз на праведен гняв.
— Не можеш да излъжеш Бога — шепнеше. — Бъди сигурна, че грехът ти ще те споходи. Изгори я, Кери! Махни от себе си това дяволско червено и го изгори! Изгори го! Изгори го!
Вратата се отвори сама.
— Махни се, Мамо.
Мама се усмихна. На разкървавената й уста усмивката изглеждаше гротескна, изкривена.
— Както Джезабел падна от кулата, нека така да стане и с теб — каза — и кучетата дойдоха и изблизаха кръвта. Има го в Библията. Това е…
Краката й започнаха да се плъзгат по пода, тя ги погледна смаяно. Дървото като че ли се беше превърнало в лед.
— Спри това! — изпищя.
Сега беше в антрето. Сграбчи дръжката на вратата и се задържа за момент, след това пръстите й се откопчаха, като че ли сами.
— Обичам те, Мамо — каза Кери твърдо, — съжалявам.
Представи си как вратата се захлопва и тя направи точно това, като че ли подкарана от лек бриз. Внимателно, така че да не я нарани, отпусна мислено ръцете, с които беше изтласкала майка си навън.
След миг Маргарет заблъска по вратата. Кери я държеше затворена, а устните й потреперваха.
— Ще има съд! — пророкуваше Маргарет Уайт. — Аз си измивам ръцете от това. Опитах се!
— Пилат е казал това — измърмори си Кери.
Майка й се махна. След минута Кери я видя да минава долу по пътеката и да пресича улицата.
— Мамо — каза меко и залепи чело до стъклото.
От: „Сянката експлодира“ (стр. 129)
Преди да преминем към по-подробен анализ на самата Нощ на Бала, би било добре да обобщим това, което знаем за лицето Кери Уайт.
Знаем, че Кери е жертва на религиозната мания на майка си. Знаем, че тя притежава латентна телекинетична дарба, обикновено обозначавана като ТК. Знаем, че тази, т. нар. „дива дарба“ е наистина наследствена черта, произвеждана от ген, който обикновено е рецесивен, ако въобще присъства. Подозираме, че телекинетичната способност може да е свързана с работата на жлезите. Знаем, че Кери е показала поне веднъж способността си като малко момиче, когато е била поставена в екстремална ситуация на вина и стрес. Знаем, че втора екстремална ситуация на вина и стрес възниква при инцидента в банята. Лансира се теорията (особено от Уйлям Тронбъри и Джулия Дживънс от Бъркли), че повторната поява на ТК способността в този момент е предизвикана както от психологически фактори (т.е. реакцията и на другите момичета и на самата Кери при първата менструация), така и от физиологически фактори (т.е. настъпването на пубертета).
И накрая, знаем, че в Нощта на Бала, възниква трета стресова ситуация и предизвиква ужасните събития, които започваме да разглеждаме сега. Ще започнем с…
(не съм нервна ни най-малко не съм нервна)
Томи се беше отбил по-рано да й донесе нагръдното букетче и сега тя се мъчеше да го забоде с топлийка на рамото на роклята си сама. Нямаше, разбира се, Мама, която да го направи вместо нея и трябваше да внимава да го сложи там на място. Мама се беше затворила в стаята за молитви преди два часа и се молеше там истерично. Гласът й се повишаваше и стихваше на страховити, неритмични цикли.
(съжалявам мамо но не мога да се извинявам)
Когато го беше закачила така, че да й хареса, отпусна ръце и застана мълчаливо за момент със затворени очи.
В къщата нямаше голямо огледало,
(суета суета всичко е суета)
но мислеше, че всичко е наред. Трябваше да бъде. Тя…
Отвори отново очи. Часовникът с кукувицата, купен със зелени марки, показваше седем и десет.
(той ще дойде след двадесет минути)
Ще дойде ли?
Може би всичко беше просто преднамерена шега, последният удар, последният смазващ удар. Да я оставят да седи тук половин нощ със смачкана бална рокля, която в талията е като дреха на принцеса, има ръкави като на роклята на Жулиета и проста свободна пола — и с чаените рози, забодени на лявото й рамо.
От другата стая, сега на висок тон: „Знаем, че ти носиш Окото, което наблюдава, скритото око и звука на черните тръби. Ние най-сърдечно се разкайваме…“
Кери си мислеше, че никой не би могъл да разбере какъв зверски кураж й беше нужен, за да се изправи срещу това, да се открие за всевъзможните страшни неща, които можеха да се случат тази нощ. Да се изправят срещу нея едва ли беше най-лошото от тях. Всъщност, в нея се прокрадваше някаква мъглява мисъл, че може би би било най-добре ако…
(не спри това)
Разбира се, че щеше да е по-лесно, да си остане тук с Мама. По-безопасно. Тя знаеше ТЕ какво мислеха за Мама. Добре де, Мама беше, може би, фанатичка, ненормална, но тя беше предсказуема поне, къщата беше предсказуема. Тя никога не беше ходила в домовете на смеещите се, писукащи момичета, които мятаха неща.
Ами, ако той не дойде, ако тя се оттегли и откаже? Училището свършва след месец. Тогава какво? Пълзящо, подземно съществуване в тази къща, поддържана от Мама, с викторините и сапунените опери по телевизията в къщата на мисис Гарисън, когато тя Покани Кери Да Я Посети (мисис Гарисън беше на осемдесет и шест), с разходките до Центъра, за да купи малц за след вечеря от Кели Фрут. Щеше да бъде изоставена, да надебелее, да загуби надежда, да загуби дори и способността да мисли.
Не. О, Боже, моля ти се, не.
(моля те нека има щастлив край)
— … защити ни от НЕГО, с разцепеното стъпало, който причаква в алеите и по паркингите на крайпътните заведения. О, спасителю…
Седем и двадесет и пет.
Неспокойна, без да мисли, тя започна да повдига предмети с ума си и да ги поставя обратно долу, така както нервна жена, очакваща някого в ресторант, сгъва и разгъва кърпичката си. Можеше да повдигне половин дузина предмети във въздуха едновременно, без никакъв признак на умора или главоболие. Очакваше силата да започне да отслабва, но тя остана на висок градус, без признак за избледняване. Оня ден на път от училище за в къщи, беше преобърнала една паркирана кола
(о боже дано не е шега)
надолу до завоя за главната улица, без да се напрегне въобще. Безделниците, които се мотаеха около сградата на съда, се бяха втрещили така, че очите им щяха да изскочат. Разбира се, и тя се втренчи натам, но вътрешно се подсмихваше.
Кукувицата изскочи от часовника и изкука веднъж. Седем и половина.
Беше започнала да се тревожи малко от страхотното напрежение, което причиняваше използуването на
