МОМЕНТА НА ИЗБУХВАНЕТО МУ В УЧИЛИЩЕТО Е ИМАЛО ТАНЦОВА ЗАБАВА. ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ НЕИЗПРАВНОСТИ В ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ИНСТАЛАЦИЯ СА ПРИЧИНА ЗА ПОЖАРА. ОЧЕВИДЦИ ТВЪРДЯТ, ЧЕ УЧИЛИЩНАТА ПРОТИВОПОЖАРНА ИНСТАЛАЦИЯ Е ЗАДЕЙСТВАЛА БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, ПРЕДИЗВИКВАЙКИ КЪСО СЪЕДИНЕНИЕ В УРЕДБАТА НА ОРКЕСТЪРА. НЯКОИ ОЧЕВИДЦИ СЪЩО ТВЪРДЯТ, ЧЕ Е ИМАЛО РАЗКЪСВАНЕ НА КАБЕЛИ ЗА ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ. СМЯТА СЕ ЧЕ ПОНЕ СТО И ДЕСЕТ ДУШИ МОЖЕ БИ СА БИЛИ ОБХВАНАТИ В ПОЖАРА В ГИМНАСТИЧЕСКИЯ САЛОН НА УЧИЛИЩЕТО. ПОИСКАНА Е ПОМОЩ ОТ ПОЖАРНИКАРСКИТЕ СЛУЖБИ В СЪСЕДНИТЕ ГРАДОВЕ — УЕСТОУВЪР, МОТЪН И ЛЮИСТЪН И СЕ ОЧАКВА ТЯ ВЕЧЕ ДА Е НА ПЪТ. ЗА СЕГА НЕ СЕ СЪОБЩАВА ЗА ЖЕРТВИ. 10.46 ч., 27.05. 6904, АР
От Телеграфната агенция на Нова Англия, 11.22 ч. Спешно
ЧЕМБЪРЛЕЙН, МЕЙН
ОГРОМЕН ВЗРИВ РАЗТЪРСИ ЕДИННОТО СРЕДНО УЧИЛИЩЕ ТОМАС ИУЙН В МАЛКИЯ ГРАД ЧЕМБЪРЛЕЙН. ТРИТЕ ЧЕМБЪРЛЕЙНСКИ ПОЖАРНИКАРСКИ КОЛИ, ИЗПРАТЕНИ ПО-РАНО, ЗА ДА ПОТУШАТ ОГЪНЯ В ГИМНАСТИЧЕСКИЯ САЛОН, КЪДЕТО СЕ Е ПРОВЕЖДАЛ АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ, СА ПРИСТИГНАЛИ БЕЗ ДА МОГАТ ДА ПОМОГНАТ. НАМЕРИЛИ СА ВАНДАЛСКИ РАЗБИТИ ВСИЧКИ КРАНОВЕ НА УЛИЧНИЯ ВОДОПРОВОД И СЕ СЪОБЩАВА, ЧЕ НАЛЯГАНЕТО НА ВОДАТА Е НУЛЕВО В ЦЕЛИЯ РАЙОН ОТ ЦЕНТЪРА НА ГРАДА, ОБХВАНАТ МЕЖДУ СПРИНГ СТРИЙТ И ГРАС ПЛАЦА. СПОРЕД ЕДИН ОТ ШЕФОВЕТЕ НА ПОЖАРНАТА ОХРАНА: «ДЮЗИТЕ НА ПРОКЛЕТИТЕ НЕЩА БЯХА ИЗВАДЕНИ, СИГУРНО СА ШУРТЯЛИ КАТО НЕФТЕНИ ФОНТАНИ, ДОКАТО ДЕЦАТА ТАМ СА ИЗГАРЯЛИ.» ДО СЕГА СА ОТКРИТИ ТРИ ТЕЛА. ЕДНОТО ОТ ТЯХ БЕШЕ ИДЕНТИФИЦИРАНО — ТОМАС Б. МИЪРС, ЧЕМБЪРЛЕЙНСКИ ПОЖАРНИКАР. ДРУГИТЕ ДВЕ СА ОЧЕВИДНО НА АБИТУРИЕНТИ. ДРУГИ ТРИМА ЧЕМБЪРЛЕЙНСКИ ПОЖАРНИКАРИ СА ПОСТЪПИЛИ В БОЛНИЦАТА В МОТЪН С ПО-ДРЕБНИ ИЗГАРЯНИЯ И ЗАДУШАВАНЕ С ДИМ. СМЯТА СЕ, ЧЕ ЕКСПЛОЗИЯТА Е СТАНАЛА, КОГАТО ОГЪНЯТ Е СТИГНАЛ ДО УЧИЛИЩНИТЕ ЦИСТЕРНИ С НАФТА, РАЗПОЛОЖЕНИ БЛИЗО ДО ГИМНАСТИЧЕСКИЯ САЛОН. СМЯТА СЕ ЧЕ САМИЯТ ПОЖАР Е ЗАПОЧНАЛ ОТ ЛОШО ИЗОЛИРАНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ, СЛЕД ПОВРЕДА В ПРОТИВОПОЖАРНАТА СИСТЕМА. КРАЙ. 11.25 ч., 27 май, 27 70119 е АП
Су имаше само разрешително да шофира, но взе ключовете от колата на майка си от таблото до хладилника и изтича към гаража. Кухненският часовник показваше точно 11.00.
Задави колата при първия опит да я запали и се насили да изчака малко преди да опита отново. Този път моторът изкашля и тръгна и тя наду газта, излезе от гаража невнимателно и простърга единия калник. Зави така, че изпод задните колела се разхвърча чакъл. Плимутът, модел 77-ма на майка й, поднесе на пътя и почти се изправи вертикално, от което стомахът й се сви. Едва тогава тя си даде сметка, че дълбоко от гърлото й излизаха стонове, като от животно, хванато в капан.
Не спря на знака Стоп, който отбелязваше кръстовището на Шосе 6 и Черния чембърлейнски път. Нощта се огласяше от сирените на пожарните коли от изток, където Чембърлейн граничеше с Уестоувър и от юг зад гърба й, където беше Мотън.
Беше почти в подножието на хълма, когато училището експлодира.
Натисна спирачката с двата крака и беше подхвърлена върху волана като парцалена кукла. Гумите изсвистяха по паважа. Успя някакси да отвори вратата с блъскане и се намери навън, прикрила очи от блясъка на огъня с ръце.
Стълб от пламък се беше устремил право нагоре в небето, повлякъл купища плющящи стоманени покривни панели, дъски, хартии. Носеше се гъста миризма на масло. Главната улица беше осветена като с прожектори. В тази страхотна стотна от секундата тя видя, че цялото крило на гимнастическия салон на училището беше размазана, горяща развалина.
Ударната вълна дойде след миг, поваляйки я назад. Пътният прахоляк профуча край нея във внезапен, мощен порив, носен от вълна горещ въздух, който й напомни смътно за
(миризмата на метрото)
едно пътешествие до Бостън предишната година. Прозорците на магазина Билс Хоум и на Кели Фрут Къмпъни извънтяха и се сринаха навътре.
Беше паднала на едната си страна и огънят осветяваше улицата с адска мараня. Това, което се случи после, ставаше в забавено темпо, тъй като съзнанието й се беше устремило напред
(мъртви са те всички мъртви Кери защо пък си мисли за Кери)
в свой собствен бяг. Напред профучаваха коли, тичаха хора, някои от тях по нощници, пижами, халати. Видя мъж, който излизаше от главния вход на чембърлейнския полицейски участък. Движеше се бавно. Колите се движеха бавно. Даже тичащите хора се движеха бавно.
Видя как мъжът на стъпалата на полицейския участък сви ръцете си на фуния пред устата и извика нещо, което потъна във воя на градската сирена, клаксоните на пожарните коли, чудовищното свистене на огъня. Прозвуча като:
— Хейрет! Не хей този задник!
Тук долу цялата улица беше мокра. Светлината танцуваше по водата.
— Хей, това е …
И тогава светът експлодира.
От показанията, дадени под клетва от Томас К. Куилан, пред Държавната комисия за разследване на Мейн във връзка със събитията от 27–28 май в Чембърлейн, Мейн:
К. Мистър Куилан, вие жител ли сте на Чембърлейн?
А. Да.
К. Какъв е адресът ви?
А. Държа стая над басейна. Аз работя там. Чистя подовете, забърсвам масите, работя на машините.
К. Къде бяхте през нощта на 27 май в 10.30 часа, мистър Куилан?
А. Добре… всъщност бях задържан в килия на полицейския участък. Вижте сега, получавам парите в четвъртък. И винаги излизам и се натрясквам. Отивам в «Кавалера», пия Шлиц, играя малко покер в задната стая. Но като пия ставам лош. Като че ли триста дявола влизат в главата ми. Като бродяга. Веднъж цапнах един тип с един стол и …
К. Привичка ли ви беше да отивате в полицейския участък когато усетите, че ви обземат такива пристъпи на темперамент?
А. Ъхъ. Големия Отис, той ми е приятелче.
К. Имате предвид шериф Отис Дойл?
А. Ъхъ. Той ми е казал да се обаждам всеки път като усетя, че ставам лош. Вечерта преди бала ние с тайфа момчета бяхме там в задната стая на «Кавалера», играхме покер и аз започнах да си мисля, че мошеника Марсел Бубей лъже. Ако бях трезвен щях да знам какво правя — най-френският начин да хванеш някой мошеник, че лъже е като си гледаш своите карти — ама тоя ми вдигна кръвното. Бях изпил няколко бири, значи, затова стиснах зъби и отидох долу в участъка. Плеси беше дежурен и той направо ме заключи в килия номер едно. Плеси е готино момче. Знаехме се с майка му едно време, ама преди много години.
К. Мистър Куилан, мислите ли, че бихме могли да поговорим за нощта на 27 май? За 10.30 часа?
А. Нали за нея говорим?
К. От сърце се надявам да е така. Продължете.
А. Значи, Плеси ме заключи към два без петнайсет в петък сутринта и направо съм откъртил. Може да се каже, че съм предал Богу дух. Събудих се към четири след обед на другия ден, взех три хапчета Алказелцер и пак заспах. Имам си такъв табиет. Мога да спя докато съвсем ми мине махмурлука. Големия Отис вика, че трябва да разбера как точно го правя и да си извадя патент. Казва, че мога да спестя на света много болка.
К. Сигурен съм, че бихте могли, мистър Куилан. После кога се събудихте отново?
А. Около десет в петък вечерта. Бях много гладен и реших да хапна долу в бюфета.
К. Оставили са ви съвсем сам в отворена килия?
А. Разбира се. Аз съм фантастично момче когато съм трезвен. Даже веднъж …
