гранясалия цинизъм на стара мома. Устата на мис Дисжардин се отвори и гласът й излезе ужасен, и бавен, и дълбок.
— Дай да ти помогна, скъпа. О, така съж …
Изплющя по нея
(извиване)
и мис Дисжардин отхвръкна, блъсна се в стената до сцената и се строполи като купчина.
Кери се затича. Тичаше по средата между тях. Ръцете бяха на лицето й, но можеше да вижда през пролуките между пръстите си, можеше да ги вижда, да вижда колко хубави бяха, обляни в светлина, обвити в ярките ангслски одежди на Лицеприятието. Лъскавите обувки, ясните лица, добре направените фризури, блестящите рокли. Те отстъпваха пред нея, като че ли беше чумава, но продължаваха да се смеят. Тогава пред нея срамежливо се протегна един крак
(о да това е следващото о да)
и тя падна на ръце и колене и започна да пълзи, да пълзи по пода с наквасена от кръв коса, провиснала пред лицето й, пълзеше като Свети Павел по Пътя за Дамаск с очи, ослепени от светлината. Следващото беше някой да я ритне по задника.
Но никой не я ритна и тогава тя с усилие се надигна отново на крака. Нещата се задвижиха по-бързо. Излезе през вратата и се озова във фоайето, след това полетя надолу по стълбите, по които заедно с Томи се бяха изкачили така тържествено само преди два часа.
(томи е мъртъв платена е пълната цена плати си изцяло задето доведе една чумава в светлото място)
Слизаше надолу с големи, тромави скокове и звукът от смеха пърхаше около нея като крила на черни птици.
И ето — тъмнината.
Изтича през предната поляна на училището, загуби си и двете бални обувки и бягаше боса. Ниско окосената трева беше като кадифе, леко покрита с роса, а смехът беше останал отзад. Започна малко да се успокоява.
Тогава краката й наистина се заплетоха и падна по лице до пилона за знамето. Лежеше неподвижно, дишаше тежко, пламтящото й лице беше забито в хладната трева. Потекоха сълзите на срама, горещи и тежки като първата менструална кръв. Бяха я победили, бяха я сразили веднъж и завинаги. Това беше краят.
Бързо ще се съвземе сега и ще се промъкне до къщи по задните улици, като върви в сянката на къщите, ще намери Мама и ще признае, че е сгрешила
(!!! НЕ !!!)
Твърдостта в нея — а в нея имаше много твърдост — изведнъж се надигна и извика силно думата килера? Безкрайните молитви? Трактатите и кръста и единствената механична птица в часовника с кукувицата да отбелязва остатъка от часове и дни, и години от нейния живот?
Изведнъж, като че ли някакъв видеокасетофон, включен в съзнанието й, видя как мис Дисжардин тичаше към нея и видя как беше отхвърлена настрани като парцалена кукла, когато използува ума си за това, без да си го помисли съзнателно.
Извъртя се по гръб, очите й се втренчиха лудо в звездите. Забравяше
(!!! СИЛАТА !!!)
Време беше да им даде един урок. Време беше да им покаже това онова. Изкиска се истерично. Това беше любимият израз на Мама.
(мама се прибира в къщи оставя чантата си очилата й блестят добре мисля че показах това онова на оня елт в работата днес)
Имаше система от противопожарни кранове. Можеше да ги включи, лесно щеше да ги включи. Изкиска се отново и стана на крака, тръгна боса обратно към входа на фоайето. Да включи системата от кранове и да затвори всички врати. Щеше да влезе вътре и да им позволи те да я видят, щеше да гледа и да се смее, когато водата разваля роклите им и прическите им и маха блясъка от обувките им. Съжаляваше само, че не можеше да потече кръв.
Фоайето беше празно. Спря на средата на стълбите и ИЗВИВАНЕ, вратите се хлопнаха под силата на концентрираната енергия, която беше насочила към тях, пневматичните брави прещракаха. Чу някои от тях да пищят и това беше като музика, сладостна музика за душата.
За момент нищо не се случи и после почувства как натискат вратите, мъчейки се да ги отворят. Налягането беше нищожно. Те бяха в капан
(в капан)
и фразата прокънтя възбуждащо в съзнанието й. Бяха в ръцете й, подвластни на нейната сила. Сила. Каква дума беше това.
Премина останалите стъпала до горе и погледна навътре. Джордж Досън беше премазан към стъклото, блъскаше се, мъчеше се да се измъкне, лицето му беше изкривено от усилията. Зад него имаше други, всички те приличаха на риби в аквариум.
Погледна нагоре, да, противопожарните кранове бяха там, с малки клапи, като метални маргаритки. Тръбите преминаваха през тесни отвори в зелената стена от сгуробетон. Спомняше си, че вътре има много кранове. Навярно това беше изискване на законите за противопожарна охрана или Бог знае.
Законите за противопожарна охрана. Като светкавица в ума й проблесна
(дебели черни кабели като змии)
че електрическите кабели се простираха по цялата сцена. Публиката не ги виждаше заради долните прожектори, но тя трябваше да пристъпва много внимателно над тях, за да стигне до трона. Томи държеше ръката й.
(огън и вода)
Насочи умствената си енергия, опипа мислено тръбите, проследи ги. Студени, пълни с вода. Усети вкус на желязо в устата си, на студено, мокро желязо, вкуса на вода, изпита от мундщука на градински маркуч.
Извиване
Нищо не се случи в първия момент. След това започнаха да отстъпват от вратата, оглеждайки се. Приближи се до малкото продълговато стъкло на средната врата и надникна вътре.
В салона валеше.
Кери се усмихна.
Не беше обхванала всички, само някои. Но откри, че като гледа нагоре с очи към противопожарната система, може по-лесно да я проследи с ума си. Започна да развива още клапи и още. Но пак не стигаше. Те още не викаха, значи не беше достатъчно.
(нарани ги нарани ги тогава)
На сцената до Томи имаше едно момче, което крещеше нещо и жестикулираше бясно. Докато го гледаше, той слезе долу и изтича към уредбата на оркестъра. Хвана стойката на единия микрофон и беше прикован. Кери наблюдаваше с изумление как тялото му започна почти неподвижния танц на електричеството. Краката му се плъзгаха по водата, косата му щръкна на кичури, устата му се отвори, като уста на риба на сухо. Смешен беше. Тя се разсмя.
(за бога тогава нека те всички станат смешни)
И с внезапно, сляпо напрягане на мозъка, впрегна цялата енергия, която можа.
Някои светлини изгаснаха. Някъде проблясна мъглява светкавица от удара на жив кабел в локва вода. Разбиването на електрическите шалтери отекваше като тъпи удари в ума й. Момчето, което държеше микрофонната стойка до преди малко, падна на едната си страна, а сноп от пурпурни искри се разлетя с гръм и украсата от разтегателна хартия на сцената пламна.
На пода точно под троновете, пращеше 220-волтов зареден електрически кабел и до него Ронда Симърд танцуваше като полудяла марионетка в зелената си тюлена бална рокля. Набраната й пола изведнъж пламна и тя падна напред, все още тресейки се.
Може би точно в този миг Кери пристъпи отвъд чертата. Опря се до вратата, сърцето й биеше лудо, но тялото й беше студено като буца лед. Лицето й беше безизразно, но на бузите й имаше мътно червени трескави петна. Главата й бучеше, всяка съзнателна мисъл изчезна.
