ЖИЛИЩЕН КВАРТАЛ НА ЗАПАД ОТ ЦЕНТЪРА НА ГРАДА. НАЙ-ГОЛЯМО ОБАЧЕ В МОМЕНТА Е БЕЗПОКОЙСТВОТО ЗА УЧИЛИЩЕТО, КЪДЕТО СЕ Е ПРОВЕЖДАЛ ПРОЛЕТЕН БАЛ. СЪЩЕСТВУВА ОПАСЕНИЕ, ЧЕ МНОГО ОТ УЧАСТНИЦИТЕ В НЕГО СА БИЛИ ОБХВАНАТИ В ПОЖАРА. РЪКОВОДИТЕЛ НА ПОЖАРНАТА КОМАНДА ОТ АНДОУВЪР, ПОВИКАН НА МЕСТОПРОИЗШЕСТВИЕТО, КАЗВА, ЧЕ ДОСЕГА ИЗВЕСТНИЯТ БРОЙ НА ЖЕРТВИТЕ Е 67, ПОВЕЧЕТО ОТ ТЯХ УЧЕНИЦИ ОТ ГОРНИЯ КЛАС. НА ВЪПРОСА КОЛКО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ ОКОНЧАТЕЛНИЯТ БРОЙ, ТОЙ ОТВЪРНА: «НЕ ЗНАЕМ, СТРАХУВАМЕ СЕ ДА ГАДАЕМ. ЩЕ БЪДЕ ПО-ЛОШО ОТКОЛКОТО ПАЛМОВАТА ГОРИЧКА». СПОРЕД ПОСЛЕДНИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, ТРИ ПОЖАРА ИЗЛИЗАТ ИЗПОД КОНТРОЛ В ГРАДА. СВЕДЕНИЯТА ЗА ВЪЗМОЖНИ ПАЛЕЖИ НЕ СА ПОТВЪРДЕНИ. КРАЙ. 11.56, 27 МАЙ, 27 8943ф
От Чембърлейн не постъпиха повече телеграфни съобщения. В 12.06 беше отворен главния газопровод на Джексън Авеню. В 12.17 ч. санитарят на една линейка от Мотън изхвърли фас в момента когато колата летеше към Самър Стрийт.
Експлозията разруши почти половин квартал наведнъж, включително и офисите на «Чембърлейн Кларион». Към 12.18 ч. Чембърлейн беше отрязан от останалата част на страната, която спеше здрав сън.
В 12.10 часа, все още седем минути преди експлозията на главния газопровод, телефонните връзки претърпяха по-малка експлозия — пълно оплитане на всички телефонни линии, които все още работеха. Трите изтормозени момичета, които бяха дежурни, останаха на поста си, но не можеха да направят каквото и да било. Работеха с лица, вцепенени от ужас, опитвайки се да осъществят неосъществими връзки.
И така, Чембърлейн се изсипа на улиците.
Дойдоха като нашествие от гробищата, които бяха разположени в нишата между кръстовището на Белскуиз Роуд и шосе 6; дойдоха в бели нощници и халати, като че ли обвити в покрови. Дойдоха с пижами и навити ролки (мисис Досън, да тя, майката на сега болното момче, което беше много голям веселяк, излезе с кална маска, като че ли се беше приготвила за шоу на негърски менестрели); дойдоха да видят какво става с града им, да видят дали той наистина лежи в пожарища и кръв. Много от тях дойдоха също и да умрат.
Карлин Стрийт беше натъпкана с тях, преливащ поток от тях, движещи се под трескавото зарево на небето, когато Кери излезе от Конгрегистката църква, където се беше молила.
Беше влязла вътре само преди пет минути, след като отвори главния газопровод (лесно стана, щом си го представи умствено как лежи там отдолу под улицата, стана лесно), но, като че ли бяха минали часове. Беше се молила дълго и дълбоко, ту на глас, ту беззвучно. Сърцето й бумтеше и биеше. Вените по лицето и врата й пулсираха. Умът й беше изпълнен с всепоглъщащото знание за СИЛА и за ПЪКЪЛ. Моли се пред олтара, коленичила със своята мокра, разкъсана и окървавена рокля, с боси крака, мръсни и кървящи от раната от счупена бутилка, на която беше стъпила. Дъхът й излизаше на хлипания и църквата се изпълни със стонове, поклащания, почуквания от психическата енергия, която се излъчваше от нея. Падаха пейките, политаха книгите с химни, сребърен съд за причастие полетя безшумно през тъмнината на свода и се блъсна в отсрещната стена. Тя се молеше, а отговор не идваше. Там нямаше никой — или, ако имаше, Той/То се криеше от нея. Бог беше отвърнал лице от нея, но защо не? Този ужас беше толкова Негово дело, колкото и нейно. И така, тя напусна църквата, напусна я, за да си отиде в къщи, да намери Мама и да доведе разпада си до край.
Спря се на долното стъпало, гледайки потока от хора, движещи се към центъра на града. Животни. Нека изгорят тогава. Нека улиците се изпълнят с миризмата на Жертвоприношението.
Извиване
И електрическите трансформатори на върха на стълбовете за осветление блеснаха с огнени колела от седефено пурпурни искри. Проводници за високо напрежение изпопадаха на улиците в блъсканицата от хора и някои започнаха да тичат, а това беше лошо за тях, защото сега улицата беше обсипана с жици и започна вонята, започна изгарянето. Хората започнаха да пищят и отстъпват, докосваха кабелите и заиграваха конвулсивния танц на електрошока. Някои вече се бяха свлекли на улицата, от халатите и пижамите им излизаше пушек.
Кери се обърна назад и погледна съсредоточено църквата, от която току-що беше излязла. Тежката врата се захлопна силно, като от ураганен вятър.
Кери тръгна към къщи.
От дадените под клетва показания на мисис Кора Симърд пред Държавния съвет за разследване (От Доклада на комисията Уайт), стр. 217-217:
К. Мисис Симърд съветът разбира, че сте загубила дъщеря си в нощта на бала и дълбоко ви съчувствува. Ще съкратим разпита до възможния минимум.
А. Благодаря. Искам да помогна, ако мога, разбира се.
К. Вие бяхте ли на Карлин Стрийт около 12.12. ч. когато Кериета Уайт е излязла от Конгрегистката църква на същата улица?
А. Да.
К. Защо бяхте там?
А. Съпругът ми трябваше да бъде по работа в Бостон през уикенда, а Ронда беше на бала. Седях в къщи сама, гледах телевизия и я чаках да се върне. Гледах петъчния нощен филм точно когато градската сирена започна да свири, но не свързах това с бала. Но след това стана експлозията… не знаех какво да правя. Опитах да се свържа с полицията, но след първите три числа линията даваше заето. Аз… аз… тогава…
К. Не бързайте, мисис Симърд. Успокойте се, не се притеснявайте.
А. Аз направо откачих. Чу се втора експлозия — сега знам, че е била от станцията «Амоко» — и реших да изляза из града да видя какво става. В небето имаше зарево, страхотно зарево. В този момент мисис Шайърс заблъска по вратата.
К. Мисис Джорджет Шайърс?
А. Да. Те живеят зад ъгъла, на Уйлоу 217. Това е точно оттатък Карлин Стрийт. Тя блъскаше и викаше: «Кора, вътре ли си? Вътре ли си?» Отидох до вратата. Беше с хавлия за баня и по чехли. Краката й изглеждаха премръзнали. Каза, че са се обадили на Обърнови, за да разберат дали знаят нещо и те й казали, че училището гори. Аз извиках: «О, Боже господи, Ронда е на танците».
К. Това ли е моментът, когато решихте да излезете из града с мисис Шайърс?
А. Не сме решавали нищо. Просто тръгнахме. Нахлузих чифт чехли, мисля, че бяха на Ронда. Имаха малки, бели, пухкави топчета отгоре. Би трябвало да си обуя моите обувки, но въобще не мислех. Навярно и сега не мисля. За какво ви е да слушате как ви разправям за обувките си?
К. Разкажете ни всичко по ваш начин, мисис Симърд.
А. Б-благодаря. Дадох на мисис Шайърс някакъв стар жакет, който ми попадна и тръгнахме.
К. Много хора ли имаше на Карлин Стрийт?
А. Не знам. Бях твърде разтревожена. Може би — тридесет, може би — повече.
К. Какво се случи?
А. Ние с Джорджет вървяхме към Мейн Стрийт, държахме се за ръце като малки момиченца, които вървят по полето след мръкване. Зъбите на Джорджет тракаха. Спомням си това. Исках да я помоля да спре да трака със зъби, но си помислих, че ще бъде неучтиво. Бяхме на една пресечка от Конгрегистката църква, когато видях, че вратата се отвори и си помислих: някой е бил вътре да се моли за Божията помощ. Но след секунда знаех, че не е вярно.
К. Как разбрахте? Логично е да предположите точно това, което сте предположили отначало.
А. Просто разбрах.
К. Познавахте ли лицето, което излезе от църквата?
А. Да, беше Кери Уайт.
К. Бяхте ли виждали някога преди Кери Уайт?
А. Не. Тя не беше сред приятелите на дъщеря ми.
К. Бяхте ли виждали снимка на Кери Уайт?
А. Не.
