надясно по насипа към шосе 6.
Спря изведнъж обзета от съмнение като от зла и ерозираща сила. Да предположим, че можеше да я намери. Тогава какво? Сърдечен удар? Подпалване на пожар? Взе се под контрол и се насили да тръгне пред приближаващата се кола или пожарна машина. Особеното й знание й казваше, че Кери е в състояние да направи всички тези неща.
(да намери полицай)
Изкиска се при тази мисъл и седна на тревата, овлажнена от роса. Вече беше намирала полицай. И, даже и да предположим, че Отис Дойл й беше повярвал, тогава какво? Изведнъж си представи картината на сто озверели преследвачи, които заобикалят Кери, настоявайки да им предаде оръжието си и да се предаде. Кери послушно вдига ръце и изважда главата от раменете си. Подава я на шериф Дойл, който тържествено я поставя в плетена кошница с надпис Народен Експонат А.
(а томи е мъртъв)
Стига, стига. Започна да плаче. Сложи ръцете си пред лицето и се разрида. Мек бриз прошумоля в храсталака на върха на хълма. Още пожарни коли просвистяха по шосе 6, като огромни червени хрътки в нощта.
(градът долу гори е добре)
Нямаше представа от колко време седи там и плаче в някаква тежка полудрямка. Не си даваше сметка и, че следва пътя на Кери към „Кавалера“, така както човек не си дава сметка, че диша, освен ако не мисли за това.
Кери беше много тежко ранена и в този момент я крепеше само зверската решимост. До „Кавалера“ имаше три мили, даже и напряко по полето, както вървеше Кери. Су
(наблюдаваше? мислеше? няма значение)
когато Кери падна в една канавка и се измъкна оттам премръзнала и трепереща. Изумително беше това, че продължаваше да върви. Но, разбира се, това беше заради Мама. Мама искаше тя да бъде Огненият Меч на Ангела, да разрушава…
(тя ще разруши и това също)
Стана и се затича тромаво, без да си прави труда да следи кървавата нишка. Вече нямаше нужда да я следи.
От „Сянката експлодира“ (стр. 164–165)
Каквото и да си мисли всеки от нас за случая с Кери Уайт, той е приключен. Време е да се обърнем към бъдещето. Както подчертава Дийн Макгафин в чудесната си статия в Научния годишник, ако откажем да направим това, съвсем сигурно ще трябва да заплатим висока цена.
Тук възниква един трънлив морален въпрос. Вече има напредък в работите по изолацията на ТК гена. Повече или по-малко общоприето сред научната общественост (вж. напр. Бург и Ханенган. Поглед към изолацията на ТК гена със специфични препоръки за контролните параметри. Годишник по микробиология. Бъркли, 1982 г.) е схващането, че когато се изработят процедурите за тестуване, всички деца на училищна възраст ще преминават нещо, подобно на противотуберкулозната ваксина. Но ТК не е бацил, той е също такава част от засегнатия човек, каквато е цветът на очите.
Ако скритите ТК способности се проявяват като елемент на пубертета и, ако този хипотетичен ТК тест се прави на децата в първи клас, тогава сигурно ще бъдем предупредени. Но дали предупредени значи и предварително подготвени? Ако тестът за туберкулоза е позитивен, детето може да бъде лекувано или изолирано. Ако ТК тестът е позитивен, нямаме друго лечение, освен куршум в главата. И как може въобще да се изолира лице, което впоследствие ще развие способност да разрушава всякакви стени?
Но дори и да можеше успешно да се изолира, ще разреши ли американският народ едно малко, хубаво момиченце да бъде отнето от родителите му при първите признаци на пубертета, за да бъде затворено в камера за цял живот? Съмнявам се. Особено след като комисията Уайт направи всичко възможно, за да убеди обществеността, че кошмарът в Чембърлейн е бил чиста случайност.
От дадени под клетва показания на Сузан Снел пред Държавния Съвет за разследване на Мейн (От Доклада на комисията Уайт), стр. 306-472:
К. Сега, мис Снел, съветът би искал да се върнем към показанията ви относно твърдението, че сте срещнали Кери Уайт на паркинга на „Кавалера“…
А. Защо продължавате да задавате едни и същи въпроси отново и отново? Вече два пъти ви говорих за това.
К. Искаме да се уверим, че записът е верен във всяко…
А. Искате да ме хванете в лъжа, нали точно това всъщност имате предвид? Не мислите, че ви казвам истината, нали?
К. Казвате, че сте попаднали на Кери в…
А. Ще ми отговорите ли?
К. … в 2.00 часа сутринта на 28 май. Така ли е?
А. Няма да отговарям на никакви въпроси, докато вие не отговорите на този, който току-що ви зададох.
К. Мис Снел, този орган е овластен да ви призове пред съда, ако откажете да отговаряте, с каквито и да било основания, освен Конституционните.
А. Не ме интересува какво сте овластени да правите. Аз загубих човек, когото обичам. Хайде, хвърлете ме в затвора. Не ме е грижа. Аз… аз… о, вървете по дяволите. Всички вие, вървете по дяволите. Опитвате се да… да… знам ли, да ме разпънете на кръст или нещо такова. Оставете ме на мира.
(Кратка почивка)
К. Мис Снел, готова ли сте да продължите да давате показания сега?
А. Да, но няма да позволя да ме тормозите, господин председател.
К. Разбира се, млада госпожо. Никой не иска да ви тормози. Така, вие твърдите, че сте попаднали на Кери на паркинга на тази кръчма в 2.00 часа. Правилно ли е?
А. Да.
К. Вие знаехте, че е 2.00 часа?
А. Носех часовника, който виждате на китката ми в момента.
К. Сигурно. „Кавалера“ не е ли на повече от шест мили от мястото, където оставихте колата на майка си?
А. Да, по шосе. Напряко е почти три.
К. Вие минахте това разстояние пеша?
А. Да.
К. Сега, по-рано сте казала, че сте „знаела“, че се приближавате до Кери. Можете ли да обясните това?
А. Не.
К. Можехте ли да я помиришете?
А. Какво?
К. Носа си ли следвахте?
(Смях в галериите)
А. Вие игрички ли си разигравате с мен?
К. Отговорете на въпроса, моля.
А. Не, аз не следвах носа си.
К. Можехте ли да я видите?
А. Не.
К. Да я чуете?
А. Не.
К. Тогава, как може да сте знаели, че тя е там?
А. Как е знаел Том Куилан? Или Кора Симърд? Или бедния Вик Муни? Как са знаели всички те?
