Просто нямаше повече сила.
Ала изведнъж Куджо се отказа.
Той се оттегли като квичеше жално и залиташе. Внезапно се строполи на чакъла, треперейки и махайки вяло с крака във въздуха. С дясната си предна лапа започна да посяга към окървавената си глава.
Дона затръшна вратата и се отпусна назад, хлипайки тихо.
— Мамо… мамо… мамо…
— Тад… добре…
—
— … добре…
Ръце: Неговите ръце върху нея — пърхащи като криле на птица; нейните върху лицето на Тад — докосващи, успокояващи, отдръпващи се.
— Мамо… у дома… моля… Татко и у дома…
— Да, добре, Тад. Ще бъдем… ще си отидем, кълна се в бога! Ще те заведа в къщи. Ще…
Нямаше смисъл от думи. Всичко беше наред. Тя усети как отмалява и потъва в онзи синкав свят на безсъзнанието, в онези мъгли, стелещи се в нея, за които тя не бе подозирала до сега. Думите на Тад зазвучаха по-дълбоко, сякаш говореше в кънтяща зала! Ала всичко беше наред. Да…
„Не, не беше наред.“
Защото кучето я бе ухапало…
„… а кучето бе бясно.“
Холи каза на сестра си да не изглупява и да набере директно номера, но Черити настоя да се свърже чрез телефонистката, за да таксуват разговора за нейна сметка. Приемането на подаяния, дори на такова дребно нещо, каквото бе междуградски телефонен разговор по ненатоварената тарифа, не бе в стила й.
Телефонистката я свърза с „телефонни услуги“ на Мейн и Черити попита за номера на Алва Торнтън в Касъл Рок. Няколко минути по-късно телефонът на Алва зазвъня.
— Ало, тук птицеферма „Торнтън“.
— Здрасти, Беси!
— Кой там?
— Черити Кембър. Обаждам ти се от Кънектикът. Алва наблизо ли е?
— Божичко, Черити, не е! Тази вечер отборът по боулинг има мач. Всички са в „Пондичъри Лейнс“ в Бриджтън. Случило ли се е нещо?
Внимателно и съвсем съзнателно Черити бе обмислила точно какво да каже. Ситуацията беше малко деликатна. Като всяка втора омъжена жена в Касъл Рок (това не значеше непременно, че неомъжените правят изключения), Беси обичаше да клюкарства.
Ако разбереше, че Джо Кембър е тръгнал да мърсува някъде без знанието на жена си, веднага щом Черити и Брет бяха заминали за Кънектикът… е, ами това би било една много пикантна тема за разговор сред приятелки, нали?
— Не, освен че аз и Брет сме на гости у сестра ми, а Джо е по работа в Портсмут.
Това бе опашата лъжа, но безопасна. От време на време Джо наистина ходеше в Портсмут да купува части (при разпродажбите не се плащаше данък) и да участва в търгове на коли втора употреба.
— Просто исках да се уверя, че се е погрижил някой да храни кучето. Знаеш ги какви са мъжете — додаде Черити.
— Ами че Джо беше тук вчера… или оня ден, май беше — рече Беси колебливо.
Всъщност беше предишният четвъртък. Беси Торнтън не пращеше от ум (нейната пралеля, покойната Еби Чалмърс обичаше да крещи на всеки, който би спрял да послуша, че Беси „не би изкарала нито един тест за интелигентност, ала има добро сърце“.). Животът на Беси в птицефермата на Алва бе труден и тя го издържаше главно чрез нейните „историйки“. „Докато земята се върти“, „Докторите“, „Всичките ми деца“ (беше опитала „Младите и неспокойните“, но историята й се бе видяла прекалено пикантна.). Тя бе доста непроницателна в онези области от реалността, които нямаха нищо общо с храненето и поенето на пилетата, нагласяването на хранилките и поилките им, събирането и сортирането на яйцата, миенето на плодовете, прането, миенето на съдове, продаването на яйца, поддържането на градината. А през зимата, разбира се, тя би могла да каже на всеки, желаещ да научи, точната дата на следващото събрание на „Снежните дракони“ от Касъл Рок — Клубът, в който тя и Алва членуваха.
Джо беше ходил у Алва Торнтън онзи четвъртък, за да върне залепената гума от трактора на Торнтън. Джо бе извършил работата безплатно, защото Кембърови купуваха яйца от фермата на Торнтънови на половин цена. Освен това всеки април Алва почистваше с греблото малката градина на Джо и той бе щастлив за залепи гумата. Така общуваха помежду си хората, живеещи в провинцията.
Черити отлично знаеше, че Джо бе отишъл у Торнтънови със залепената гума миналия четвъртък. Знаеше също, че Беси бе склонна да обърква дните. Всичко това я постави пред разрешаването на сложната дилема. Тя можеше да попита Беси, дали Джо е носил със себе си гумата, когато е идвал у тях „вчера или оня ден“. И ако Беси отговореше: „Да, бе! Сега, като ми каза се сетих, че носеше“, това щеше да означава, че Джо не е помолил Алва да храни Куджо, а това пък означаваше също, че Алва нямаше никаква информация за здравето и благосъстоянието на Куджо.
Но пък Черити можеше сама да измисли нещо, с което да успокои Брет. И те щяха да се радват на останалите дни до заминаването си без непрекъснато да се тревожат за вкъщи. И… е, тя ревнуваше малко от Куджо точно сега. Защо да не каже истината, та да пропъди злото? Куджо отвличаше вниманието на Брет от онова, което можеше да се окаже най-важното пътуване в живота му. Черити искаше момчето да види един съвсем друг начин на живот, съвсем различен кръг от
Нима беше честно тревогите му за онова проклето куче да му попречат?
— Черити, чуваш ли ме? Казах, че тъй ми се струва…
— Да, чувам, Беси. Е, тогава той навярно е помолил Алва да храни Куджо.
— Ами, ще го попитам, когато се върне, Черити. И после ще ти кажа.
— Ще го направиш ли? Много ти благодаря, Беси!
— Моля ти се, за нищо!
— Добре. Е, довиждане — каза Черити и затвори телефона, осъзнавайки, че Беси бе забравила да попита за телефонния номер на Джим и Холи, което всъщност бе хубаво. Тя се обърна към Брет, овладявайки изражението си. Нямаше намерение да говори лъжи. Никога не би излъгала сина си.
— Беси каза, че баща ти е ходил у Алва в неделя вечерта. Сигурно го е помолил да се грижи за Куджо.
— О! — Брет я изгледа, разсъждавайки върху нещо, което накара Черити да се почувства неловко. — Но ти не говори със самия Алва.
— Не. Той беше излязъл за мача по боулинг. Но Беси каза, че ще се обади, за да ни съобщи…
— Тя не знае телефонния номер тук.
Обвиняваше ли я Брет, или просто гузната й съвест се обаждаше?
— Е, тогава утре сутринта пак ще й се обадя — отвърна Черити, надявайки се да приключи разговора с това и в същото време да уталожи малко гузната си съвест.
— Татко занесе там една гума от трактор миналата седмица — рече Брет, замислен. — Може би мисис Торнтън е объркала дните.
— Мисля, че Беси Торнтън може да брои дните малко по-точно отколкото ти предполагаш — отвърна Черити, като изобщо не мислеше така. — Освен това тя изобщо не спомена пред мене за гуми от трактор.
— Да, но ти не я попита.
