Тази нощ пазач на паркинга на аерогарата беше Сенди Галтън. Всъщност той винаги предпочиташе смяната от шест вечерта до десет сутринта. Сенди беше единственият от бандата на Бъди Репертън, който не беше присъствал на сбиването, предизвикало изключването на Бъди. Арни не можа да си спомни къде го е виждал, но Галтън го позна.
След изключването си Бъди Репертън не прояви никакъв интерес към формалностите, които биха му позволили да се върне в гимназията в началото на пролетния семестър. Вместо това започна работа в бензиностанцията, собственост на бащата на Дон Вандерберг. Само за няколко седмици той усвои типичните за професията трикове: връщане по-малко на шофьори, които бързаха прекалено много, за да преброят рестото, или изпълняваше номера с регенерираните гуми — взимаше пари за нова гума, поставяше регенерирана и прибираше в джоба си разликата от четирийсет и пет долара. По същия начин мамеше шофьорите с употребявани части за коли, освен това продаваше лепенки за изкаран технически преглед на младежи и студенти в близкия колеж, които на всяка цена искаха да карат смъртоносните си таратайки.
Бензиностанцията работеше денонощно, а на Бъди се бе паднала нощната смяна, от девет вечерта до пет сутринта. Обикновено към единайсет Мучи Уелч и Сенди Галтън пристигаха със стария, разяден от ръжда мустанг на Сенди, Мучи идваше със своята „Файърбърд“, а Дон непрекъснато се появяваше и изчезваше, когато не успяваше да изкръшка от училище. Към полунощ през почивните дни в канцеларията на Вандерберг се събираха от шест до осем младежи. Пиеха бира от мръсни чаени чаши или си подаваха бутилка „Тексас Драйвър“, пушеха марихуана или хашиш, пускаха газове, разказваха си мръсни вицове, фукаха се колко мацки са изчукали, понякога помагаха на Бъди да подмени оригиналните части на колата, качена на подемника.
По време на една нощна сбирка в началото на ноември Сенди мимоходом спомена, че Арни Кънингам докарал колата си на аерогарата и купил талон за трийсетдневен престой на паркинга.
Бъди, който по време на „ергенските купони“ обикновено седеше намусен и затворен в себе си, рязко отпусна на земята стола, на който се люлееше и с трясък стовари чашата си върху шкафа, където държаха чистачките за стъклата.
— Какво каза? — попита той. — Кънингам? Старият пицолики?
— Точно така — изненадано и малко смутено отговори Сенди.
— Сигурен ли си, че е копелето, заради което ме изритаха от училище?
Сенди го изгледа с нарастващо безпокойство.
— Да, защо?
— И си е купил талон за трийсет дни?
— Аха. Може би родителите му не я искат в…
Сенди смутено млъкна при вида на усмивката, разляла се по лицето на Бъди Репертън. Гледката не беше особено приятна не само защото разтегнатите устни на Бъди откриваха развалените му зъби. Той изглеждаше така, сякаш в главата му се бе задействал някакъв ужасяващ механизъм, който започваше да набира скорост.
Бъди изгледа приятелите си. Те отвърнаха на погледа му — бяха заинтригувани и същевременно малко изплашени. Репертън учудено промълви:
— Представете си, старият пицолики е направил колата като нова, а откачените му старци го принуждават да я паркира чак на аерогарата.
Сетне високо се изсмя.
Мучи и Дон се спогледаха, в очите им се четеше объркване и жадно любопитство.
Бъди се приведе напред, подпря лакти на коленете си и
рече:
— Ето какво ще направим…
23. АРНИ И ЛИЙ
Радиото на колата беше настроено на WDIL. Дайън пееше „Палавата Сю“ с грубоватия си, нахакан глас, но двамата в колата не го чуваха.
Арни плъзна ръка под тениската на Лий и докосна стегнатите й гърди, зърната на които се бяха втвърдили от възбуда. Момичето дишаше на пресекулки. За пръв път ръката й докосваше Арни там, където той искаше. Пръстите й обгърнаха члена му несръчно, но с желание, което компенсираше липсата на опит.
Той я целуна и усети езика й, стори му се, че вдъхва аромата на окъпана от дъжда гора. Чувстваше как възбудата се излъчва от цялото й тяло.
Притисна се още по-силно към нея и усети страстния й отклик.
Сетне тя се отдръпна.
Замаян и объркан, Арни седеше зад волана. Лампичката на тавана на Кристин проблясна, предната врата се затвори и в купено отново се възцари мрак.
За миг той остана неподвижен: не му беше ясно какво се бе случило, дори не знаеше къде се намира. Умът му беше скован, а тялото му — напрегнато от физическа реакция, която бе едновременно мъчителна. Пенисът му бе твърд като стомана, тестисите му пулсираха от болка. Чувстваше се безкрайно напрегнат и възбуден.
Сви ръката си в юмрук и с все сила го стовари върху бедрото си. Сетне отвори вратата и излезе навън при момичето.
Лий стоеше на ръба на възвишението и се взираше в мрака, сред който се очертаваше сребристият екран на автокиното. Силвестър Сталоун крачеше в нощта, облечен като лидер на работническото движение от края на трийсетте. Арни отново изпита усещането, че живее сред великолепен сън, който всеки момент заплашва да се превърне в кошмар… или вече бе започнал да се превръща.
Лий стоеше прекалено близо до ръба — той я хвана за ръка и леко я дръпна назад. Почвата на хълма бе суха и се ронеше под краката им, нямаше ограда или предпазни перила. Една непредпазлива стъпка и момичето щеше да полети в бездната и да пада, докато се озове в предградието, в центъра на което се намираше автокиното.
От незапомнени времена хълмът беше място за срещи на местните влюбени двойки. Намираше се в края на „Стенсън Роуд“ — асфалтирано шосе с две платна, което криволичейки, излизаше от града, сетне правеше завой и свършваше в подножието на хълма, където някога е имало ферма.
Беше ноември и дъждът, започнал рано привечер се бе превърнал в суграшица. Арни и Лий стояха сами на хълма и можеха да наблюдават безплатно, макар и без звук, филма, прожектиран в автокиното.
Арни без особено усилие склони Лий да влезе в колата. Отначало му се стори, че лицето й е мокро от лапавицата. Едва когато я огледа на призрачната зелена светлина от таблото, разбра, че е плакала. Разтревожено попита:
— Какво има? Лошо ли ти е?
Тя поклати глава и се разрида още по-силно.
— Да не би… да е нещо, което не си искала да направиш?
Той преглътна и обясни:
