Лий успя да запази спокойствие, докато разказа по-голямата част от историята си. Седеше на стола за посетители с плътно притиснати колене и с кръстосани глезени. Беше спретнато облечена в пъстър вълнен пуловер и кафява кадифена пола.
Едва към края се разплака и не можа да намери носната си кърпичка. Денис й подаде кутията с книжни салфетки, която стоеше върху нощното му шкафче и промълви:
— Успокой се, Лий.
— Не м-м-мога! Оттогава не ме е потърсил… в училище изглежда толкова уморен, а и ти казваш, че не е идвал да те види…
— Ще дойде, ако му трябвам — каза Денис.
— Дрънкаш като наперен мъжкар! — възкликна тя и за миг изглеждаше комично смаяна от грубите си думи. Сълзите образуваха вадички върху лекия й грим. Двамата с Денис се спогледаха и се засмяха, но смехът им прозвуча неестествено.
— Ходил ли е при Дрънкалото?
— При кого?
— При Дрънкалото. Лени Баронг нарича така мистър Викърс, училищния психолог.
— О, да. Извикаха го в кабинета му завчера, в понеделник. Но не ми каза за какво са разговаряли, а аз не посмях да попитам. Арни изобщо не ми говори, станал е толкова особен…
Денис безмълвно кимна. Дори да се опиташе да й обясни, Лий едва ли щеше да го разбере — беше прекалено разтревожена и объркана. Самият той се чувстваше безпомощен и се страхуваше за Арни. От думите на хората, които идваха да го виждат в болницата личеше, че приятелят му е на ръба на умопомрачението. Разказът на Лий беше най-подробен и увеличи страховете му. Никога досега не беше копнял да е вън от болницата. Най-лесно беше да телефонира на Викърс и да го попита как може да помогне на приятеля си. Другата възможност беше да се обади на самия Арни… но според Лий напоследък той ходел само на училище и в гаража на Дарнъл, а през останалото време спял. Баща му прекъснал престоя си в Канзас Сити, а когато се прибрал, избухнал нов скандал. Въпреки че не й го беше казал, Лий смяташе, че Арни за малко не напуснал дома си.
Денис не желаеше да разговаря с приятеля си докато е в гаража на Дарнъл.
— Какво да правя? — обърна се към него момичето. — Как би постъпил на мое място?
— Изчакай — посъветва я той. — Не виждам друг изход.
— Но това е най-трудното — прошепна Лий. Пръстите й несъзнателно късаха хартиената кърпичка и кафявата й пола беше осеяна с бял мъх. — Родителите ми искат да престана да се виждам с него, да го оставя. Страхуват се, че Репертън и момчетата от бандата му ще измислят нещо ново.
— Значи си сигурна, че това е работа на Бъди и на приятелчетата му?
— Да, всички го знаят. Мистър Кънингам се обади в полицията, въпреки че Арни се опита да го разубеди и каза, че сам ще си уреди сметките с тях. Думите му изплашиха още повече родителите му. Аз също се страхувам. Полицаите арестуваха Бъди Репертън и един от приятелите му, на име Мучи. Познаваш ли ги?
— Да.
— Арестували са и нощния пазач на паркинга. Казва се Галтън, но забравих малкото му име…
— Сенди.
— Точно така. Смятат, че и той е замесен, че навярно ги е пуснал вътре.
Денис промълви:
— Действително Сенди е от компанията на Бъди, но не е така деградирал, както останалите. Хей, хрумна ми нещо — казваш, че Арни вече не разговаря с теб, но все пак някой ти е съобщил подробностите.
— Прав си. Първо ми се обади мисис Кънингам, после — съпругът й. Не мисля, че са се наговорили. Навярно не подозират, че съм разговаряла и с двамата. Те са много…
— Разтревожени — прекъсна я Денис. Момичето поклати глава.
— Нещо повече. И двамата изглеждаха така, сякаш… току-що са ги нападнали и пребили. Колкото и да се старая, не мога да изпитам съжаление към майка му. Струва ми се, че единственото й желание е да се наложи, но ми е мъчно за мистър Кънингам. Изглежда толкова… толкова — гласът й пресекна, сетне тя отново заговори:
— Когато вчера следобед отидох у тях, мисис Кънингам… между другото, тя ме помоли да я наричам Реджина, но някак си не мога да го изрека…
Денис се ухили.
— А ти можеш ли? — попита Лий.
— Да, но съм имал повече време да се упражнявам.
За пръв път момичето се усмихна искрено.
— Е, това има значение. Та както ти казвах, когато отидох у тях, тя беше вкъщи, но мистър Кънингам не се беше прибрал от училище… Тоест от университета.
— Разбирам.
— Мисис Кънингам ми обясни, че си е взела отпуска до края на седмицата. Каза, че нямала сили да се върне на работа преди Деня на благодарността.
— Как ти се стори?
— Покрусена — отвърна момичето, взе нова хартиена кърпичка и отново започна да я къса. — Изглежда с десет години по-стара, отколкото преди месец, когато се запознахме.
— А Майкъл?
— И той се е състарил, но се държи — колебливо отговори Лий. — Сякаш случилото го е накарало да се… стегне.
Денис замълча. Познаваше Майкъл Кънингам от тринайсет години и никога не го беше виждал „стегнат“. Реджина командваше, а той безпрекословно й се подчиняваше и поднасяше напитките на празненствата, устройвани от семейство Кънингам (на които присъстваха предимно техни колеги от университета). В свободното си време слушаше любимите си плочи и меланхолично се взираше в тавана… При най-добро желание Денис не можеше да си го представи „стегнат“.
„Най-голямото й постижение“ — бе казал веднъж баща му, докато наблюдаваше през прозореца как Реджина води Арни за ръка към улицата, където ги очакваше Майкъл, седнал зад волана на колата. По това време момчетата бяха около седемгодишни. — „Върхът на женското й превъзходство — продължи баща му. Питам се дали и на сватбата на Арни ще накара онзи мухльо да я чака в колата. Или пък да…“
Съпругата му се намръщи и с поглед го предупреди, че детето го слуша. Денис завинаги запомни погледа й и думите на баща си. Беше прекалено малък, за да ги проумее напълно, но дори седемгодишното дете знае какво означава „мухльо“. Още тогава му беше ясно защо баща му смята мистър Кънингам за такъв. Съжали Майкъл и до ден-днешен изпитваше същото чувство към него.
— Бащата на Арни се прибра точно когато мисис Кънингам привършваше нейната версия — продължи Лий. — Поканиха ме на вечеря и обясниха, че Арни щял да хапне нещо в гаража, но аз отказах под предлог, че бързам да се прибера. Мистър Кънингам предложи да ме закара до вкъщи и по пътя ми разказа неговата версия.
— Нима мненията им се различават?
— Не съвсем, но… например, в полицията отишъл мистър Кънингам. Арни категорично отказал, а мисис Кънингам — Реджина — заявила, че няма сили да го стори.
Денис предпазливо попита:
— Казващ, че Арни опитва отново да ремонтира колата?
