Капан за сънища

Блеки повече не се обади. Двата оцелели хеликоптера се върнаха на изходните позиции и се издигнаха на още сто и петдесет метра. Оуен се взираше във фонтана от червеникава плесен и се питаше дали Курц е знаел, или само е предчувствал какво ще се случи; питаше се още дали двамата с Блеки са се отдалечили навреме. Защото независимо от твърденията на извънземните плесента беше заразна, сивите „гости“ бяха преносители на зараза. Не знаеше дали това оправдава стореното от тях, но според него оцелелите от екипажа на Рей Дефорест вече бяха живи мъртъвци. И още по-страшно — хора-мутанти, които щяха да се превърнат в Бог знае какво.

— Оуен! — разнесе се глас по радиостанцията.

Тони го погледна и изненадано вдигна вежди.

— Оуен!

Ъндърхил въздъхна и се прехвърли на честотата, по която се свързваха само двамата с Курц:

— Тук съм, шефе.

9

Триъгълната шапка още беше в скута на Курц. Двамата с пилота Фреди носеха предпазни маски като станалите членове на бойната група. Вероятно и екипажите на свалените хеликоптери още бяха с маски. Вероятно използването им не беше наложително, но тук командваше Курц, който беше твърдо решен да не се зарази от смъртоносната болест, наречена „Рипли“. И тъй като беше командир, от него се очакваше да дава личен пример. Колкото до Фреди Джонсън… той имаше специални планове за него. В слушалките чу гласа на Ъндърхил:

— Тук съм, шефе.

— Поздравявам те за точната стрелба, добрия пилотаж и съобразителността. Спаси живота на мнозина. С теб сме квит. Връщаме се в изходната позиция. Ясно?

— Да, шефе. Разбрах и благодаря.

„Ако си се хванал, значи си по-глупав, отколкото предполагах!“ — помисли си Курц.

10

Макавано още пъшкаше, но гласът му постепенно отслабваше. Джо Блеки изобщо не се обаждаше — може би беше разбрал какво означава червеникаво-оранжевата вихрушка, която може би бяха избегнали.

— Всички наред ли е, младежо? — попита Курц.

— Имаме неколцина ранени, но, общо взето, положението е по-оптимистично от очакваното. Само дето се отваря много работа за „метачите“ — зад нас остана голяма каша.

В слушалките му отекна смехът на Курц, напомнящ за зловещо грачене.

11

— Фреди!

— Казвай, шефе.

— Трябва да държим под око Оуен Ъндърхил.

— Добре.

— Ако се наложи спешно да заминем оттук, той остава.

Фреди Джонсън безмълвно кимна, без да отмества поглед от командното табло на хеликоптера. „Бива го момчето — одобрително помисли Курц. — За разлика от някои знае на чия страна трябва да бъде.“

— Фреди — подхвана отново, — карай обратно към базата и не щади двигателя. Искам да бъдем там петнайсет минути преди Оуен Ъндърхил и Джо Блеки. Дори двайсет, ако е възможно.

— Слушам, шефе.

— Осигури ми кодирана светлинна връзка с планината Шайен.

— Дадено. Ще ми отнеме не повече от пет минути.

— Постарай се да бъдат три, младежо.

Курц се облегна назад и се загледа в боровите дървета, над които летеше хеликоптерът. Безкрайни гори, пълни с дивеч и множество хора, повечето от които през този сезон носеха оранжеви ловни якета. След седмица, дари може би след седемдесет и два часа всичко тук щеше да бъде мъртво и да наподобява лунен пейзаж. Жалко, но, от друга страна, единственото, което не липсва в Мейн, са горите.

Курц смачка триъгълната шапка и едва чуто промърмори:

— Само искаше да чуе дали нещо се е променило.

Фреди Джонсън, който си знаеше интереса, и този път тактично си замълча.

12

Хеликоптерът, с който летеше Ъндърхил, вече беше изминал половината път до базата, а по-бързият на Курц се беше превърнал в едва забележима точица на хоризонта. Оуен се взираше в дясната ръка на Тони Едуардс, който стискаше клинообразния щурвал. В основата на палеца се виждаше тънка червеникаво- златиста ивица. Той се втренчи в собствените си ръце, оглеждайки ги старателно, както правеше преподавателката в началното училище госпожа Янклоуски през онези отдавна отминали дни, когато семейство Ъндърхил живееха в съседство със съпрузите Рейплоу. Засега нямаше следи от зараза, но Тони вече беше белязан, което означаваше, че признаците скоро ще се проявят и при него.

Семейство Ъндърхил бяха баптисти и Оуен още като малък беше научил историята на Каин и Авел. „Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята“ — бе казал Бог и бе изпратил Каин да живее в земята Нод на изток от Едем. Майката на Оуен твърдеше, че Каин бил изпратен при простолюдието. Но преди да го прокуди, Господ го беше белязал, та дори простите люде в Нод да знаят кой е и какво е сторил. Докато се взираше в червеникаво-златистата ивица под нокътя на Тони Едуардс, търсейки признаците на зараза по собствените си ръце, Оуен внезапно разбра какъв е бил на цвят белегът на Каин.

Единайсета главаПътешествието на Човека-яйце

1

Хенри беше открил, че самоубийството е надарено с глас, че настоява да обясни защо се случва. Лошото бе, че то не владееше добре английски и често преминаваше на някакъв свой диалект. Всъщност това нямаше значение — достатъчен беше фактът, че говори. Откакто Хенри му позволи да беседва с него, животът му осезателно се промени. Понякога спеше през цялата нощ (не се случваше често, но все пак се случваше), вече нямаше лоши дни.

До днес.

Наглед моторната шейна се управляваше от Джоунси, но в него живееше извънземен пришълец. Хенри вярваше, че може би е останало нещичко от истинския Джоунси, но ако предположението му беше вярно, то старият му приятел беше погребан прекалено дълбоко и бе прекалено малък и безпомощен, за да се възпротиви на обсебването. Скоро щеше да изчезне безвъзвратно, което само по себе си беше избавление.

Хенри се изплаши, че съществото, управляващо Джоунси, ще го усети, но то го отмина, без да спре. Отиваше при Пит. Какво ли ще стори после? Къде ще отиде? Хенри не желаеше да мисли по въпроса, предпочиташе да не знае.

Накрая отново се запъти към лагера, въпреки че в Бърлогата вече нямаше нищо — просто нямаше къде другаде да отиде. Когато стигна до портата с надпис „Кларъндън“, изплю в шепата си още един зъб,