ножицата в процепа над ключалката и силно натисна. Дървото проскърца и се разцепи, и жената изведнъж почувства как зърната на гърдите й приятно се втвърдяват. Беше й забавно. Страшно, но забавно.
Отново мушна ножицата, този път по-дълбоко и пак напъна. Ключалката поддаде и чекмеджето се отвори, разкривайки онова, което беше вътре. В първия миг Сали онемя и челюстта й увисна от изумление. После започна истерично да се кикоти. Смехът й, сподавен и ситен, повече приличаше на писък.
— О, господин Джюът! Какво лошо момче сте!
В чекмеджето имаше купчина списания и „Лоши момчета“ всъщност бе името на едно от тях. На размазаната снимка на корицата се виждаше момче на около девет години, което носеше мотористка шапка в стил 50-те години и… нищо друго.
Сали бръкна в чекмеджето и извади списанията върху бюрото. Бяха петнайсет, може би дори двайсет. „Дечица-веселушки“, „Голишарчета“, „Да духаме с вятъра“, „Фермата на Боби“… Погледна в едно от тях и не повярва на очите си. Откъде се бяха взели тези неща? Със сигурност не ги продаваха в магазините, даже не и на най-горния рафт, за който преподобният Роуз толкова често говореше в църквата и над който се мъдреше табелка: „ЗАБРАНЕНО ЗА ЛИЦА ПОД 18 ГОДИНИ“.
Един добре познат глас изведнъж й заговори:
След него се обади друг глас, глас на жена, която Сали почти можеше да назове по име:
Младата жена бързо го заглуши и направи онова, което й бе заръчал господин Гонт — разпръсна списанията из кабинета на Франк Джюът. После прибра ножицата в чекмеджето и бързо напусна стаята, затваряйки вратата след себе си. В коридора не се виждаше никой, но гласовете от шеста стая бяха по- силни. Чуваше се и смях. Наистина бяха привършили. Учудващо бързо този път.
„Да е жив и здрав тоя господин Гонт“ — помисли си тя и се шмугна по коридора. Почти бе стигнала до изхода, когато ги чу да излизат след нея. Сали не се обърна. Хрумна й, че през последните пет минути не беше мислила за Лестър Прат, а това наистина беше прекрасно. Реши, че може да се прибере у дома, да си напълни ваната, да се отпусне в нея заедно със свещената реликва и да прекара следващите два часа, без да мисли за Лестър Прат. Колко хубаво би било! Да, наистина! Да…
Какво направи там горе, Сали? Какво имаше в този плик? Кой го бе оставил зад кофите в бюфета? Кога?
Тя се скова за миг. По челото й избиха капки пот. Слепоочията й запулсираха. Очите й станаха огромни и уплашени като очите на подгонена сърна. А после отново се свиха и тя продължи пътя си. Беше обута с широк панталон, чието дъно се триеше в тялото й по един странен, но особено приятен начин, който й напомняше за интимните моменти с Лестър.
„Хич не ме е грижа какво съм направила — помисли си тя. — Дори се надявам да е нещо гадно. Той го заслужава — да прилича на господин Уедърбий, а пък да гледа такива отвратителни списания. Дано се задави, като влезе в кабинета си!“
— Да. Дано се задави,
За пръв път в живота си казваше на глас Онази думичка и зърната й отново се стегнаха от приятна тръпка. Ускори крачка, а през главата й минаваха смътни мисли за онова, което можеше да прави във ваната. Изведнъж разбра, че има свои си желания, които просто трябва да задоволи. Не знаеше как… но имаше чувството, че ще разбере.
В края на краищата, ако не си помогнеш сам, и Господ не може да ти помогне.
8
— Цената приемлива ли ви се вижда, Поли? — попита господин Гонт.
Поли понечи да отвърне, но спря. Той сякаш не я слушаше. Беше вперил поглед някъде в далечината и устните му се движеха безшумно като при молитва.
— Господин Гонт?
Мъжът се стресна едва забележимо, а после отново я погледна и се усмихна.
— Извинете ме, Поли. Понякога се разсейвам.
— Цената е повече от приемлива — каза му тя. — Дори ми се вижда
Извади чековата си книжка от чантата и започна да му попълва чек. От време на време се замисляше какво ли цели с цялото това внимание, но очите на Лийлънд Гонт сякаш я викаха. А щом го погледнеше, всичките й съмнения се изпаряваха.
Чекът, който му подаде, възлизаше на четиридесет и шест долара. Търговецът го сгъна внимателно и го пъхна в горния джоб на сакото си.
— Да не забравите да попълните контролния талон — напомни й той. — Мнителният ви приятел сто на сто ще поиска да го види.
— Той ще мине да се запознае с вас — каза му Поли и побърза да последва съвета му. — Мисли, че сте мошеник.
— В момента той е претоварен от мисли и намерения, но съвсем скоро плановете му тотално ще се променят, а мислите му ще се изпарят като мъгла при вятър. Помнете ми думата.
— Нали няма да му сторите зло?
— Кой? Аз! Бъркате ме с някого, Патриша Чалмърс. Аз съм пацифист — един от най-великите в света. Не бих позволил и косъм да падне от главата на нашия шериф. Просто исках да кажа, че ще му се отвори работа отвъд реката. Той още не го знае, но скоро ще научи.
— Разбирам.
— А сега, Поли…
— Да?
— Чекът ви не покрива напълно стойността на амулета.
— Така ли?
— Да, така. — В ръцете му незнайно откъде се беше появил бял плик. — За да ми се издължите докрай, Поли, ще трябва да ми помогнете да изиграя малък номер на един човек.
— На Алън ли? — Тя настръхна като подплашен заек. — Да не би да имате предвид Алън?
— Не, разбира се. Не бих ви помолил да изиграете номер на човек, когото
— Нима?
— Да… макар да смятам, че наистина трябва да си помислите за връзката си с шерифа, Поли. Може да се окаже, че нямате кой знае какъв избор: ако направите компромис сега, ще се подложите на непрестанни компромиси в бъдеще. Или иначе казано: на онези, които се женят набързо, им остава много време да се разкайват.
— Не ви разбирам.
— Знам. Но като си видите пощата, ще ме разберете. Ще видите, че не само аз съм станал обект на подозрението му. А сега нека обсъдим номера, който искам да изиграете. Отнася се за човек, когото наскоро взех на работа. Името му е Мерил.
—
Усмивката му изчезна.
— Не ме прекъсвайте, Поли. Никога не ме прекъсвайте, докато говоря. Освен ако не искате ръцете ви да се подуят като на удавник.
Тя се дръпна уплашено. Зениците й се разшириха от ужас.
— И-и-звинете.
— Този път ще приема извинението ви. А сега слушайте. Слушайте много внимателно.
9
Франк Джюът и треньорът по баскетбол Брайън Макгинли влязоха в канцеларията секунди след Алис
