капка от тъмната, лепкава течност да не попадне върху кожата му. Стоманата започна да пуши и да пуска мехурчета. Няколко капки паднаха на гумената стелка в краката му и тя също започна да пуши и да пуска мехурчета. Из купето се разнесе ужасна миризма на изгоряло. Бъстър изчака няколко секунди, после освободи свободната белезница изпод крака си, внимателно провря пръстите на свободната си ръка в обръча и рязко дръпна. Веригата се скъса, сякаш беше от хартия, и той я захвърли на пода. Другата белезница беше останала около китката му, но можеше да се живее и така; проблемът беше във веригата и в празната белезница. Бъстър пъхна ключа, завъртя го и колата тръгна.
Не бяха минали и три минути, когато колата на шерифа на Касъл Каунти, карана от самия Сийтън Томас, се отби в алеята пред дома на семейство Кийтън и старият Сийт откри трупа на Миртъл Кийтън на прага между гаража и кухнята. Почти веднага към неговия автомобил се присъединиха още четири полицейски коли. Ченгетата претърсиха основно къщата с надеждата, ако не се натъкнат на самия Бъстър, то поне да открият някаква следа къде е избягал. Никой не обърна кой знае какво внимание на играта, оставена на бюрото в кабинета му. Беше стара, мръсна и, както личеше по всичко, развалена. Изглеждаше като вехтория, измъкната от тавана на някой беден роднина.
4
Вече две години Еди Уорбъртън, разсилен в сградата на кметството, беше обект на издевателствата на Сони Джакет. Досега беше търпял, но в последните няколко дни раздразнението му се беше превърнало в сляпа ярост и желание за саморазправа.
Когато през лятото на осемдесет и девета предавката на хубавата Едиева хонда цивик се повреди, Еди реши, че няма да е добре, ако закара колата си в най-близкия сервиз на „Хонда“, защото поправката щеше да му излезе през носа. Не стига, че колата му се развали, ами това се случи точно три седмици след гаранционния срок. И така, той реши да отиде при Сони Джакет и да го пита дали разбира от чуждестранни автомобили.
Сони му каза, че разбира. Обясняваше му подробно с наставнически тон, тъй както Еди беше свикнал да му говорят всички янки-провинциалисти. В общи линии, смисълът на този тон беше следният: „Ние не страдаме от предразсъдъци, момче. Тук е Северът, нали разбираш. Ние нямаме нищо общо с ония жалки лайна от южните щати. РАЗБИРА СЕ, ти си си един гаден, черен негър, всеки го вижда, но за нас това няма никакво значение. Черен, жълт, бял, зелен — за нас всички сте един дол дренки. Дай си колата насам.“
Автомонтьорът оправи предавката на хондата, но сметката излезе със сто долара повече от предварително уговорената. Двамата с Еди едва не се сбиха една вечер при „Тигъра“. Тогава
Още тогава Еди се замисли дали пожарът не е дело на Сони Джакет. Инспекторът от застрахователната компания му каза, че инцидентът bona fide, че причина за пожара е късо съединение… такива неща се случвали с хиляди, ако не и с милиони. Но откъде можеше той да е сигурен? Най-вероятно говореше наизуст, още повече че парите не ги даваше той, а компанията му. Тъй или иначе застраховката не се оказа достатъчна, за да покрие разходите.
Но сега той вече знаеше. Вече беше сигурен.
Тази сутрин беше получил колет по пощата. Съдържанието на колета беше красноречиво свидетелство за това, какво се е случило с колата му: почернели клещи, тип алигатор, стара, изтъркана снимка с пречупени ъгли и бележка.
Клещите бяха точно такива, каквито би използвал човек, ако му хрумне да прави късо съединение. Просто трябваше да се свали изолацията от нужните за целта жици на нужното за целта място, после жиците да се съединят и voila.
На снимката беше Сони с няколко от неговите белокожи приятелчета — от онези безделници, които по всяко време на деня можеш да видиш как се люлеят на кухненски столове в бензиностанцията. Но мястото не беше Сониевата „Суноко“; злосторниците се бяха снимали в автомобилното гробище на Робишо по шосе № 5. Стояха пред изгорялата хонда на Еди, пиеха бира, смееха се… и всеки от тях държеше в ръка резен диня.
Бележката беше кратка и ясна: „Скъпи ми, гадни негъре, който се заяжда с мен, спукана му е работата.“
В началото Еди се зачуди защо Сони ще му праща подобно послание (във всеки случай не го свърза с писмото, което той самият по настояване на господин Гонт беше пуснал в пощенската кутия на Поли Чалмърс). Каза си просто, че Сони е или още по-тъп, или още по-гаден от останалите тъпи и гадни собственици на сервизи. И все пак, дори ако Джакет обръщаше такова внимание на цялата работа, защо беше чакал толкова дълго, преди да му се обади? Но колкото повече се замисляше за старите времена,
„Скъпи ми, гадни негъре“,
толкова повече му се струваше, че всъщност въпросите, които си задаваше, нямат никакво значение. Бележката, лещите и старата фотография му се набиваха в съзнанието, където бръмчаха като рояк разгневени комари.
Тази вечер Еди си купи пистолет от господин Гонт. Неоновите лампи на „Суноко“ хвърляха бяла светлина върху макадама пред бензиностанцията, образувайки нещо като трапезоид. Еди спря стария олдсмобил, втора употреба, с който бе принуден да замени хондата. Излезе от колата и се насочи към осветеното помещение на бензиностанцията, стиснал пистолета в джоба на якето си.
За минутка се сиря пред входа и погледна вътре. Сони се клатеше върху пластмасовия стол до касата. Четеше вестник и затова Еди можеше да види само върха на шапката му. И така, Сони четеше вестник. Естествено. Белите винаги си имаха
Проклети бели с техните проклети адвокати и още по-проклетите им вестници!
Негърът извади автоматичния пистолет от джоба си и изведнъж у него проговори някакъв умълчал се до тогава вътрешен глас, който започна тревожно да му повтаря, че не трябва да прави това, за което е дошъл, че това ще бъде непоправима грешка. Но вътрешният глас можеше съвсем спокойно да си гледа работата. И то не за друго, а защото самият Еди изведнъж се оказа сякаш излязъл от кожата си. Струваше му се, че се е превърнал в безплътен дух, който кръжи над собственото си тяло и се наблюдава отгоре. Някаква зла сила го беше подчинила напълно и той нямаше воля да й се противопостави.
— Имам нещо за теб, гадно, лъжливо копеле! — неволно изрече Еди и стана безпомощен свидетел на това, как пръстът му натиска два пъти подред спусъка на пистолета. В едно от заглавията във вестника, което съобщаваше „ПОЛИТИЧЕСКИЯТ РЕЙТИНГ НА МАККЪРНАН СЕ ПОКАЧВА“, се появиха две дупчици. Сони Джакет изкрещя и се сгърчи от болка. Задните крака на стола се подхлъзнаха и той се строполи на пода. Целият му комбинезон беше облян в кръв… освен името „РИКИ“, извезано със златен конец в горната му част. Не ставаше дума за неговия враг, а за Рики Бисонет.
— Майната му! — изкрещя Еди. — Застрелях друг гаден сервизчия!
— Здрасти, Еди — обади се Сони Джакет зад гърба му. — Имах късмет, че бях в кенефа, не мислиш ли?
Изненадан, Еди понечи да се обърне. Но преди да е успял да се извърти дори наполовина, три куршума, изстреляни от автоматичния пистолет, който същия следобед Сони беше купил от господин Гонт, пронизаха долната частна гърба му и заседнаха в гръбначния му стълб.
Еди остана да гледа безпомощно с широко отворени очи как собственикът на сервиза се навежда над главата му. Дулото на пистолета му изглеждаше огромно като тунел за влак и черно като самата вечност. Зад него се показваше лицето на Сони, пребледняло и напрегнато. По бузата му се стичаше струйка машинно масло.
— Да искаш да откраднеш новия ми комплект гаечни ключове, това го разбирам — Сони опря дулото на
