Неизживени спомени

рамка. Снимката се намираше между дебелите бедра на Майра, която явно си представяше, че се чука с нея. Очите й бяха полузатворени в блажен екстаз.

— Ооох, Е! — стенеше тя. — Оооох, Е! ОООООО-ООХХХ, ЕЕЕЕ-ЕЕЕЕЕЕЕ!

Ревност и ужас завладяха едновременно сърцето на Кора, което сякаш се беше покачило в гърлото й — струваше й се, че усеща горчивия му вкус.

— Ах, ти, гаднярка — просъска тя и вдигна пистолета си.

В този миг Майра погледна към нея и се усмихна. Извади изпод възглавницата ръката си, която се оказа, че също държи автоматичен пистолет.

— Господин Гонт ме предупреди, че ще дойдеш, Кора — поздрави тя гостенката си и натисна спусъка. Жената усети как куршумът изсвистява покрай бузата й и се удря в мазилката вляво от вратата. На свой ред стреля, улучвайки снимката между краката на Майра. Стъклото се разби на парчета, а куршумът прониза бедрото на Майра.

Но преди това беше пронизал и Елвис Пресли точно в средата на челото.

— Виж какво направи! — изпищя Майра. — Застреля Краля, тъпа гъска!

И стреля три пъти последователно по приятелката си. Два от куршумите пак не я уцелиха, но третият се заби в челото й и я блъсна в стената, оплисквайки я с голямо розово петно кръв. Ранената жена се свлече на колене, но успя в последния момент да натисне спусъка на своя пистолет. Оловото удари Майра точно в капачката на коляното и я събори от леглото. Но Кора вече се беше проснала по очи на пода и пистолетът се беше изплъзнал от ръката й.

„Идвам при теб, Елвис!“ — помъчи се да изрече, но бе обзета от мисълта, че нищо не е така, както би трябвало да бъде. Около нея беше само мрак, а в този мрак тя бе съвсем сама.

14

Баптистите, предвождани от преподобния Уилям Роуз, и католиците, начело с отец Джон Бригъм, се срещнаха в подножието на хълма Касъл и мигом улицата се изпълни със зловещи звуци. Никой нямаше намерение да се бие по правилата — само с юмруци, както например би постъпил един маркиз Куинсбери; не, всички се бяха събрали, за да си вадят очите и да си късат носовете, дори и да се избият едни други.

Албърт Джендрън, огромният зъболекар, който бавно се ядосваше, но в яростта си не можеше да се спре пред нищо, грабна Норман Харпър за ушите, придърпа му главата напред, наведе и своята и го удари с все сила. При сблъсъка двата черепа изкънтяха, сякаш някой беше изпуснал глинен съд на пода. Норман безпомощно се свлече на земята. Албърт го блъсна настрана, сякаш беше кош с пране, и се хвана за Бил Сейърс, който си изкарваше хляба с търговия с работни инструменти. Отначало Бил успя да се изплъзне от ръцете му и с добре премерен удар в устата да му избие някой и друг зъб. Зъболекарят обаче го сграбчи повторно и го стисна толкова силно, че едно ребро на противника му изпука. Мъжът закрещя от болка, а Албърт го вдигна на ръце и го прати на средата на платното, където полицай Морис за малко не го сгази с колата си.

На улицата бе настъпил невъобразим хаос: разни крещящи хора се блъскаха, удряха и хващаха за гушите. Спъваха се един в друг, хлъзгаха се по мокрия асфалт, скачаха отново на крака и се залавяха да раздават юмруци във всички посоки. При проблясъците на мълниите човек можеше да си помисли, че има срещу себе си някакво странно балетно представление, в което кавалерът вместо да се увърта с галантни жестове около любимата си, се опитва да я сграбчи и да я запрати в най-близкото дърво, а в замяна тя прави всичко възможно да успее да го ритне с коляно в слабините.

Нан Робъртс сграбчи Бетси Виг за роклята й тъкмо в момента, когато тя се опитваше да татуира с ноктите си бузите на Люсил Дънам. Съдържателната на ресторанта придърпа жената към себе си, завъртя я с все сила и навря два пръста в ноздрите й. От болка Бетси извика пронизително, а Нан, без да си изважда пръстите от носа й, започна безпощадно да я лашка напред-назад.

Увлечена от заниманието си, не забеляза Фрида Пуласки, която я обгърна с две ръце талията й и я свали на земята. Пръстите на Нан изскочиха като тапа от бутилка от ноздрите на Бетси, която, преди мъчителната й да е успяла да се изправи, с точен шут я изпрати да се въргаля в локвите.

— Гуджга дагава, бовреди ми доза! — изпищя Бетси. — Бовреди ми доза!

Опита се да ритне повторно Нан — този път в корема, — но тя я изпревари, хвана й крака, извъртя го и повали някогашната Бети Ла-Ла по очи върху асфалта. Опита се да се покачи върху жертвата си, но тя само това чакаше — в следващия миг двете се завъргаляха по улицата и започнаха да се хапят и дерат.

СПРЕТЕ ВЕДНАГА!!!

изрева полицай Морис, но гласът му се изгуби сред грохота на гръмотевицата.

Той извади пистолета си, вдигна го високо над главата си… но преди да успее да стреля, някой — Бог знае кой — го простреля него самия в слабините с поредната бройка от специалната стока, която Лийлънд Гонт се беше заловил да продава през деня. Полицаят политна назад, удари се в капака на мотора на колата си и, притиснал ръце към жалките останки от половите си органи, се претърколи на платното.

Беше невъзможно да се определи колко от сражаващите се прибягнаха до пистолетите, които бяха закупили същия ден от господин Гонт. Навярно броят им не беше голям, като при това повечето от онези, които се бяха въоръжили за случая, бяха изпуснали пистолетите си в суматохата около бомбите-смрадливки и последвалото паническо бягство. Със сигурност скоро след първия изстрел се разнесоха поне още четири, на които обаче никой не обърна внимание, тъй като крясъците на биещите се и гръмотевиците над главите им ги заглушиха.

Лен Миликен забеляза Джейк Пуласки тъкмо в мига, когато той се прицелваше в Нан, откопчила се от схватката си с Бетси и опитваща се да удуши Мийд Росиньол. Лен сграбчи Джей за китката и секунда, преди последният да е натиснал спусъка, насочи пистолета му нагоре, към небето. После свали надолу ръката на Джейк и я строши о коляното си, сякаш беше някаква суха тресчица. Пистолетът се изпързаля по асфалта, а Джейк закрещя от болка. Лен пристъпи крачка назад и заканително му рече: „Това ще ти е за урок да не…“, но не можа да довърши, защото в същия миг някой заби джобното си ножче във врата му и преряза шийните му прешлени точно под черепа.

Появиха се нови полицейски коли, включили до една сините си светлини, които като обезумели се бореха с мрака и пелената от дъжд. Сражаващите се не удостоиха с капка внимание виковете по мегафона да престанат незабавно и когато специалните части се втурнаха насред бойното поле, за да ги разтървават, те сами се оказаха въвлечени във военните действия.

Нан Робъртс мерна отец Бригъм, на когото някой беше разпрал гърба на черната му риза. Тъкмо беше докопал с лявата си ръка врата на преподобния Роуз, а с другата, стисната здраво в юмрук, му налагаше равномерни удари в носа. Лявата му ръка ритмично повдигаше главата на преподобния Роуз, килваше я леко настрани, после идваше ред на дясната да нанесе поредното кроше и така нататък — до безкрай.

Но като нададе с пълни гърди яростния си рев и като обърна гръб на объркания полицай, който я убеждаваше — едва ли не я молеше да престане и да престане веднага, Нан тегли един шут на Мийд Росиньол и се нахвърли върху отец Бригъм.

Глава четвърта

1

Колкото и да усещаше, че присъствието му в Касъл Рок точно в този миг е повече от необходимо и че ако не се прибере навреме, може да се окаже, че изобщо няма къде да се прибира, заради разразилата се буря Алън се видя принуден да кара съвсем бавно. Излизаше, че повечето от информацията, която му беше необходима, за да защити града си, я е знаел през цялото време, стояла е дълбоко запечатана в съзнанието му, но през цялото време той не е искал да й отвори вратичката. Вратичка, на която не пишеше нито