дето оставят около очите ви черни окръжности като на миеща мечка Поли видя пластмасови цветя, белязани карти за игра и шишенца с евтин парфюм, върху които се мъдреше надпис: „Любовен еликсир № 9 на д-р ГОНТ. ПРЕВРЪЩА УМОРАТА в сладострастие“.
Всички изложени стоки бяха еталон за безвкусица и безполезност.
—
—
—
Сега тя се втренчи в Поли и младата жена усети такъв страх, сякаш нож прониза сърцето й. В очите на леля Еви прочете състрадание, но то бе някак си ужасяващо, безмилостно.
—
В съня си (и в леглото си) Поли се разплака.
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
—
4
— Престани! — промърмори в съня си тя. — Моля те, престани. Моля те!
Обърна се на една страна, ашхата тихо издрънча на верижката си. Мълния проряза небето, удари бряста, издигащ се на брега на потока и дървото рухна в разпенените води, докато Алън Пангборн, стиснал волана на своето комби, беше заслепен от яркия проблясък.
Последвалият гръм събуди Поли, тя стреснато отвори очи. Бавно протегна ръка към талисмана и го сграбчи, сякаш за да я защити. Ръката й вече не беше скована — като че ставите бяха добре смазани сачмени лагери.
— Какво… — Гласът й бе прегракнал, но съзнанието беше напълно ясно, сякаш изобщо не бе заспивала, а беше изпаднала в дълбок размисъл, подобен на транс. Започваше да я терзае някаква мисъл, натрапчива и от огромно значение. Навън светкавиците прорязваха небето като ярки ракети.
Тя протегна ръка към нощното шкафче и запали лампата. Редом с телефона, оборудван с огромни подложки върху бутоните, от които Поли вече нямаше нужда, лежеше пликът, който бе открила сред останалата поща, когато следобед се беше прибрала у дома. Беше сгънала ужасното писмо и го беше прибрала обратно.
Стори й се, че в паузите между оглушителните гръмотевици дочува виковете на хора. Но младата жена не им обърна внимание; мислеше си за кукувиците, които снасят яйцата си в чужди гнезда. Нима при завръщането си бъдещата майка забелязва, че има едно яйце повече? Не, разбира се. Просто го приема за свое. Както Поли бе приела проклетото писмо само защото го бе открила на пода в коридора заедно с два каталога и покана да се включи в кабелната телевизия на Западен Мейн.
Но нали
— Госпожица Две имена — озадачено промърмори тя. — Малката госпожица Поли Фриско.
Ах, ето го разковничето! Онази мисъл, която подсъзнанието й бе запомнило и накарало леля Еви да изрече. Защото някога тя действително се бе казвала госпожица Поли Фриско.
Посегна към плика.
—
Ръцете й се сгърчиха от болка, силна като престояло кафе.
Натрапчивата мисъл ясно се оформяше в съзнанието и. Нито гласът на господин Гонт, нито каквото и да било друго можеше да й попречи.
„Само
Поли отдръпна ръка, преди да докосне писмото, и стисна в юмрук ашхата. Усети как нещо, затоплено от трескавото й тяло, забързано се движи в сребърния амулет; стомахът й се сви от отвращение, вътрешностите й сякаш се разлагаха.
Пусна амулета и отново посегна към писмото.
Сграбчи плика, без да обръща внимание на новия пристъп на болка, сковаващ пръстите й, и погледна написания на машина адрес. Това писмо —
— Не — прошепна тя. — Името е грешно. — Грабна писмото и бавно и уверено го смачка на топка, без да забелязва тъпата болка, пулсираща в ставите й. Очите й трескаво блестяха. — В Сан Франциско всички ме познаваха като Поли, дори хората от социалната служба!
Промяната на името беше свързана с опитите й напълно да забрави миналото и предишния си живот, които смяташе, че са й причинили болка, без да допуска нито за миг еретичната мисъл, че в повечето случаи сама е виновна за страданията си. В Сан Франциско никой не я познаваше като Триша или Патриша, само като Поли. Бе вписала това в трите формуляра за постъпване на работа, дори се беше като Поли Чалмърс, без инициал за бащино име.
Ако Алън