Неизживени спомени

средата на Мейн Стрийт. Той протегне ръка, взе тенекиената кутия със змията, сякаш търсеше опора в нея, и я постави на скута си.

Поли не обърна внимание на експлозията; взираше се в Алън с тъмните си очи, изпълнени с болка.

— Поли…

— Погледни! — прекъсна го тя и разкъса блузата си. Дъждовните капки се стекоха по заоблените й гърди и заблестяха в трапчинката на шията й. — Погледни — свалих амулета! Вече го няма. А сега свали твоя талисман, Алън. Направи го, ако си истински мъж!

Но очевидно той не можеше да се отърси от хипнотичното въздействие на кошмара, сътворен от болното въображение на господин Гонт… внезапно Поли осъзна що за кошмар е това и промълви:

— Да не би да ти е казал какво се е случило с Ани и Тод?

Мъжът рязко повдигна глава, като че го бяха зашлевили, и тя разбра, че е налучкала истината.

— Разбира се, че ти е казал. Та нали това е единственото нещо на света — единственото ненужно нещо, което си въобразяваш, че желаеш. Това е твоят амулет, Алън — ето какво е завързал господин Гонт на шията ти.

Тя пусна дръжката и му показа двете си ръце. На бледата светлина на лампичката на тавана Алън видя, че кожата й е придобила червеникав оттенък. Ръцете на младата жена бяха толкова подути, че лактите почти не се виждаха.

— В моя амулет имаше паяк — прошепна тя. — Отвратителен паяк. Ала ето, че заваля дъжд и го прогони навън. Обикновен мъничък паяк. Ала той растеше, хранеше се с болката ми и растеше. След това го убих и мъките ми отново започнаха. Толкова исках да се отърва от болката, Алън, но сега разбирам, че тя не е толкова важна. Вече знам, че мога да се радвам на живота, да те обичам и едновременно да я понасям. Дори ми се струва, че болката ще ми помогне да оценя колко прекрасен е животът, както хубавият обков изтъква красотата на диаманта.

— Поли…

— Разбира се, паякът ме е отровил — замислено продължи тя. — И може би ще умра, ако не взема мерки. Пък и защо не? Така е най-справедливо. Жестоко, но справедливо. Купих отровата заедно с талисмана. През последната седмица господин Гонт продаде доста амулети в отвратителното си магазинче. Признавам, че мръсникът не си губи времето. Невинно паяче — това имаше в моя талисман, а какво има в твоя? Ани и Тод, нали?

— Поли, Ейс Мерил е убил жена ми и сина ми! Той…

— Не! — изкрещя тя и докосна лицето му с пулсиращите си от болка пръсти. — Чуй ме! Опитай се да проумееш какво ти говоря. Не само животът ти е в опасност. Господин Гонт иска отново да страдаш и при това, скъпи, да заплатиш за страданието. Нима все още не си го разбрал?

Алън я изгледа, зяпнал от изненада… сетне стисна устни, по лицето му се изписа учудване и той промълви:

— Почакай… Имаше нещо нередно във видеофилма, който ми беше оставил. Не мога…

— Можеш, Алън. Каквото и да ти е продал онзи мръсник, направил го е умишлено. Както бе адресирал и онова писмо до мен.

Думите й за пръв път проникнаха до съзнанието на шерифа.

— Какво писмо?

— Сега това няма значение — ще ти обясня всичко, ако оцелеем. Важното е, че той все пак допуска грешки. Толкова е самоуверен, че е цяло чудо дето не се е пръснал от гордост. Алън, опитай се да разбереш: Ани и Тод са мъртви, но ако тръгнеш да преследваш Ейс Мерил, докато градът изгаря пред очите ти…

Внезапно нечия ръка я сграбчи през врата и тя политна назад. Ейс Мерил стоеше зад нея, насочил пистолет към главата й и през рамото й се усмихваше на Алън.

— Говорим за вълка… — ухилено заяви той и…

10

… Мълния проряза небето.

В продължение на четири минути Франк и неговият добър, стар „приятел“ Джордж Т. Нелсън останаха неподвижни на стълбата пред съда, дебнейки се като странни, очилати герои от долнопробен уестърн; нервите им бяха опънати като струни на цигулка, настроени на най-високата октава.

— Бум! — извика директорът и посегна към револвера, затъкнат в колана му.

— Бум! — изкрещя едновременно с него приятелят му и сграбчи своя револвер.

Устните на двамата бяха разтегнати от зловеща усмивка, сякаш крещяха беззвучно. Пръстите им натиснаха спусъците. Изстрелите се сляха в един. Проблесна светкавица… двата куршума се срещнаха и леко се отклониха, пропускайки целта.

Франк почувства как нещо профуча покрай лявото му слепоочие.

Джордж Т. Нелсън почувства как нещо опари шията му.

Учудени, двамата се втренчиха един в друг над димящите дула на револверите си.

— А? — прошепна Джордж Т. Нелсън.

— К’во? — промълви Франк.

Сетне колебливо се усмихнаха. Джордж Т. Нелсън нерешително пристъпи към Франк; Франк нерешително направи крачка към Джордж. Навярно след секунда щяха да се прегърнат, забравили свадата си пред лицето на смъртта. В този миг сградата на общината се взриви с грохот, който сякаш разтърси земята, и двамата загинаха на място.

11

Тази експлозия бе много по-мощна от предишните. Ейс и Бъстър бяха заредили общо четирийсет пръчки динамит в сградата на общината, разделяйки ги на две. Едната бомба поставиха на стола на съдията. Съветникът бе настоял да скрият другата в стаята на Аманда Уилямс, в крилото, където бяха помещенията на градските съветници, като отбеляза, че на жените не им сече пипето за политика.

Експлозията беше оглушителна и за секунда всеки прозорец на най-високата сграда в Касъл Рок бе изпълнен с призрачна, виолетово-оранжева светлина. Сетне огромни пламъци се промъкнаха през прозорците, през вратите и през вентилационните отвори, подобно на безмилостни, мускулести ръце. Понесен от огнения стълб, покривът, по чудо останал невредим, полетя нагоре като странен космически кораб, сетне се разби на хиляди парченца.

В следващия миг сградата се срути, обсипвайки улицата с порой от тухли и стъкло. Сред отломките би могло да оцелее само същество, не по-голямо от хлебарка. Експлозията причини смъртта на деветнайсет души, петима от които бяха телевизионни новинари, дошли да отразят странните събития в Касъл Рок и станали тяхна жертва.

Полицейските коли и фургоните на телевизията полетяха във въздуха като миниатюрни играчки. Жълтата камионетка, с която господин Гонт бе снабдил Ейс и Бъстър, тържествено закръжи на пет метра височина над Мейн Стрийт; колелата се въртяха, задните врати бяха увиснали на изкривените си панти, от задната част се посипаха инструменти и часовникови механизми. Понесена от силна струя горещ въздух, камионетката се наклони наляво и с трясък се приземи сред главната зала на застрахователната компания, като с изкривената решетка на радиатора си помете пишещи машини и картотеки.

Сградите се залюляха като при земетресение, всички прозорци се изпочупиха. Ветропоказателите, чиито стрелки посочваха на североизток, откакто бурята се бе разразила (сега ураганният вятър бе започнал да стихва, сякаш смутен от експлозиите), се завъртяха като полудели. Няколко изхвръкнаха от осите си и на следващия ден откриха един от тях забит подобно на индианска стрела във вратата на протестантската черква.

На Касъл Авеню, където схватката клонеше към убедителна победа на католиците, враждуващите страни преустановиха сражението. Хенри Пейтън стоеше до колата си, напълно забравил, че възнамерява да стреля, и се взираше в огненото кълбо в южната част на града. По лицето му се стичаха кървави