Неизживени спомени

на горната му устна.

Тя вижда всичко. Тя е на първия ред!

Китарата подхваща соло и изведнъж той се навежда и протяга ръка. Подава я на НЕЯ, както Брус Спрингстийн (който никога няма да бъде Кралят, колкото и да се опитва) подава своята на онова момиче от клипа му „Танцувам в мрака“.

В началото тя така се вцепенява, че не може нищо да направи, не може да се помръдне, а после отдолу я побутват нечии ръце, ТОЙ я хваща за ръката и я издърпва на сцената. Тя долавя МИРИСА му — смесица от пот, кожа и гореща, чиста плът.

Миг по-късно Майра Ивънс е в прегръдките на Елвис Пресли.

Коприната на белия му костюм се хлъзга в дланите и. Ръцете, които я притискат, са здрави и силни. Лицето, НЕГОВОТО лице, лицето на Краля е на сантиметри от нейното. Той танцува с нея. Те са двойка. Магура Джозефин Ивънс от Касъл Рок, Мейн и Елвис Аарон Пресли от Мемфис, Тенеси!

Те танцуват страстно на широката сцена пред четири хиляди ревящи фенове, докато групата припява онзи стар, познат рефрен:

— Let’s rock… everibody let’s rock…

Тялото му се плъзга към нейното, тя усеща възбудената му плът в слабините си. Той я завърта, полата й се вдига чак до дантелата на луксозните й чорапи, ръката и се върти в неговата като ос в колело, а после той отново я придърпва към себе си. Дланта му се спуска по гърба и към извивката над бедрата й и я притиска към него. Тя поглежда за миг към публиката и там, извън блясъка на прожекторите, вижда Кора Раск, която я гледа като попарена. Лицето й е побеляло от омраза и завист.

Елвис Пресли обръща главата и към себе си и проговаря с онзи сладникав южняшки акцент:

— Не сме ли създадени един за друг, мила?

Преди тя да успее да отговори, плътните му устни вече са върху нейните. Миризмата му, чувството, че го държи в ръцете си, изпълват света. И тогава езикът му се промъква в устата й! Кралят на рокендрола я целува съвсем наистина пред очите на Кора и на целия проклет свят! Той я притиска силно към себе си, тромпетите надават синкопирания си писък, а тя усеща топлите вълни на екстаза да се разливат по цялото й тяло. О, никога не е било така преди! Никога! Дори с Ейс Мерил край езерото. Иска да извика, но езикът му се е заровил в устата й. Тя забива страстно нокти в гладкия му копринен гръб, повдига бедрата си, а тромпетите свирят ли, свирят.

11

Господин Гонт седеше в един от плюшените фотьойли и наблюдаваше с безразличие дивия оргазъм на Майра Ивънс. Тя се тресеше като в нервен шок, стиснала здраво снимката на Елвис в ръцете си. Очите й бяха затворени, тазът й се повдигаше, краката й се разтваряха и затваряха… Нагласените й букли се бяха отпуснали и косата й висеше като парцал на главата й. Двойната й брадичка лъщеше от пот като на Елвис след бясно препускане по сцената.

— О-оооо! О, Господиии! — крещеше Майра и се тресеше като желе на тепсия. — Оооох! Майчицееее! А-аа-аах! Гооосподи…

Господин Гонт отегчено изпъна ръбовете на тъмния си панталон, наведе се и дръпна снимката от ръцете на Майра. Очите й веднага се отвориха. Тя отчаяно посегна да си вземе снимката, но не можа да я стигне. Понечи да стане.

— Седни! — нареди той.

Жената остана като вкаменена.

— Ако искаш да видиш тази снимка отново, Майра, стой си на мястото!

Тя седна и го загледа с безмълвна агония. Огромни потни кръгове избиха под мишниците и покрай гърдите й.

— Моля ви — простена едва чуто тя и протегна ръце.

— Назови цена!

Майра се замисли. Очите й се ококориха на изпотеното лице. Тя преглътна мъчително.

— Четиридесет долара! — извика накрая. Гонт се засмя и поклати глава.

— Петдесет!

— Глупости! Май не искаш тази снимка, Майра.

— Искам я! — Сълзи потекоха от очите й и се смесиха с потта върху лицето й. — Искам яяяяя!

— Добре! Добре, искаш я. Но имаш ли нужда от нея, Майра? Трябва ли ти тя наистина?

— Шестдесет! Това е всичко, което имам! Всичко, до последния цент!

— Майра, приличам ли ти на дете?

— Не.

— Не съм сигурен. Виж какво, аз съм възрастен човек — много по-възрастен, отколкото си мислиш, но не ми личи, ако не е неприлично да го казвам сам — а ми се струва, че ти ме взимаш за дете. Само дете може да повярва, че жена, която живее в чисто нова двуетажна къща на по-малко от три преки от Касъл Вю, разполага само с шестдесет долара.

— Не ме разбрахте! Мъжът ми…

Господин Гонт стана и понечи да прибере снимката. Усмихнатият мъж, който я бе посрещнал на вратата, вече го нямаше.

— Не се бяхме уговорили за среща, Майра. Поканих те от добро чувство, но сега ми се струва, че трябва да те помоля да си вървиш.

— Седемдесет! Седемдесет долара!

— Обиждаш ме! Моля те, върви си.

Майра падна на колене. От гърдите й се изтръгна дрезгав, нервен плач. Тя стисна крачолите му и се просна пред него.

— Моля ви! Моля ви, господин Гонт! Трябва да притежавам тази снимка! Трябва! Тя ми предизвиква… Господи, не можете да си представите какво ми предизвиква!

Господин Гонт погледна към снимката на Елвис и на лицето му се изписа моментно отвращение.

— Хич и не искам да си представям. Каквото и да е, изглеждаше много… потно.

— Но ако трябва да платя повече от седемдесет долара, ще се наложи да пиша чек. Чък ще разбере, ще иска да узнае за какво съм ги похарчила и ако му кажа, ще ме… ще ме…

— Това не е мой проблем — отвърна собственикът. — Аз съм магазинер, а не брачен консултант. — Гледаше я отвисоко и говореше на потната й глава. — Сигурен съм, че някой друг — госпожа Раск например — ще бъде в състояние да си позволи тази бих казал маниакална страст към покойния господин Пресли.

Като чу името на Кора, жената рязко вдигна глава. Очите й бяха две малки лъскави точици, потънали дълбоко в лицето й. Зъбите й се оголиха в свирепа усмивка. Изглеждаше като обезумяла.

— И вие ще й я продадете? — просъска тя.

— Стига да се споразумеем. Нали с това е забогатяла тая държава? А сега ме пусни, Майра. Ръцете ти са плувнали с пот. Сигурно ще трябва да си давам панталона на химическо чистене…

— Осемдесет! Осемдесет долара!

— Ще ти я продам за два пъти повече. Сто и шестдесет долара — ухили се той и големите му, криви зъби лъснаха. — Можеш да ми платиш и с чек, Майра.

— Не мога! Чък ще ме убие! — простена отчаяно тя.

— Може би, но пък ще умреш заради истинска, страстна любов, нали?

— Сто! — зацвили Майра и отново го сграбчи за крачолите. — Моля ви, сто долара!

— Сто и четиридесет — продължи да се пазари Гонт. — Повече не мога да смъкна. Това е последната ми оферта.

— Добре! — прие веднага тя. — Ще ги платя…

— Естествено ще се наложи да ми направиш и една свирка — ухили се нагло той.

— Моля!? — прошепна вцепенена.