им.
Тя се усмихна — беше му приятно, когато я караше да се усмихва.
— Още малко и ще те превърнем в истински философ, Алън Пангборн.
Той докосна опакото на облечената й в ръкавица ръка и отвърна на усмивката й.
Нан донесе двете чаши черно кафе и веднага се оттегли. „Не може да се отрече, че знае кога да спре с любезностите“ — помисли си Алън.
Това бе нещо, което всеки с интересите и амбициите на Нан, пределно добре знаеше.
— Е — подхвана Алън, отпивайки от кафето си, — разкажи как мина много интересният ти ден.
Тя му разказа в най-големи подробности как двете с Розали Дрейк бяха станали свидетели на агонията на Нети Коб пред входа на „Неизживени спомени“ и как тя най-после бе събрала кураж да влезе в магазина.
— Това е чудесно! — възкликна шерифът и беше съвсем искрен.
— Да, но историята не свършва дотам. Нети излезе с покупка! Представяш ли си! Никога не съм я виждала така радостна и така… така разцъфнала. Да, точно това е думата,
Алън кимна.
— Е, днес бузите й розовееха, косата й беше някак бухнала и тя дори се засмя на няколко пъти.
— Сигурна ли си, че е ходила в магазина само по работа? — попита той и многозначително врътна очи.
— Не ставай глупав! — смъмри го Поли, сякаш не й бе хрумнало същото, като я видя. — Та Нети те изчака да си тръгнеш — бях сигурна, че ще го направи — и едва след това влезе да ни покаже какво си е купила. Виждал ли си малката й колекция от цветен кристал?
— Не. Ако щеш вярвай, но има неща в този град, които са ми убягнали.
— Има пет-шест неща. Повечето са наследство от майка й. Каза ми веднъж, че навремето били повече, но се счупили. Както и да е, тя много си ги обича, а той й беше продал най-прекрасния лампион, който някога съм виждала. Отначалото помислих, че е на Тифани14. Но не е, разбира се. Не може да бъде. Нети никога не би могла да си позволи истински екземпляр на Тифани, но лампата е изключителна.
— И колко е платила за нея все пак?
— Не я попитах. Но бас хващам, че портфейлът й е отънял здравата.
Той се замисли.
— Сигурна ли си, че не са я преметнали?
— О, Алън! Трябва ли да си толкова подозрителен винаги? Нети може да не е много оправна, но разбира от кристали. Каза ми, че е взела лампата на сметка и сигурно е така. Освен това покупката я прави толкова щастлива!
— Виж това вече е чудесно. Открий късмета си!
— Моля?
— Така се казваше един магазин в Ютика — обясни той. — Помня го от дете: „Открий късмета си“.
— И какво, ти откри ли своя?
— Не. Така и не влязох.
— Е, очевидно нашият господин Гонт смята, че ще открия късмета си при него.
— Какво искаш да кажеш?
— Нети ми донесе кутията от кейка и вътре имаше бележка от господин Гонт. — Тя побутна чантата си към него. — Извади я ти. Днес не ми е до закопчалки.
Той взе чантата и попита:
— Много ли е зле, Поли?
— Зле — отвърна кратко тя. — Боляло ме е, но да ти кажа честно, такива болки не съм имала никога. И така е цяла седмица, откакто времето се промени.
— Ходи ли при доктор Ван Ален?
— Още не — въздъхна тя. — Чакам малко да ми размине. Досега болките минаваха точно преди да се побъркам. Надявам се и сега да стане така, но ме е страх, че един ден облекчението просто няма да дойде. Ако не се пооправя до понеделник, ще отида. Но лекарят може само да ми напише още една рецепта. Не искам да се превърна в наркоман, Алън.
— Но…
— Стига — прекъсна го кротко. — Поне засега, моля те.
— Добре — съгласи се неохотно той.
— Виж бележката. Много е любезна и някак… мила.
Той отвори чантата и и видя малък плик. Извади го.
Хартията беше плътна и мека като коприна. Отпред със старинен почерк, който приличаше на извадка от антикварен дневник, пишеше:
— Този шрифт се казва „готика“ — каза тя въодушевена. — Мислех, че са спрели да го преподават малко след като са измрели динозаврите.
Той извади изрязания на вълнички лист. Отгоре пишеше:
Шрифтът на писмото не беше така зографисан, както на плика, но и той, и самият език бяха забавно старинни.
Скъпа Поли.
Благодаря ви още веднъж за прелестния кейк. Много обичам такъв и беше безкрайно вкусен! Бих желал да ви благодаря също и за любезността и досетливостта — сигурно сте разбрали колко се притеснявам за откриването, още повече като се вземе предвид, че не сме в активен сезон.
Разполагам с един експонат (още не е пристигнал, но го чакам всеки момент), който предполагам, че много ще ви заинтригува. Няма да казвам повече. По-добре сама да го видите. Всъщност той е просто една играчка, но се сетих за него почти веднага щом си тръгнахте, а през годините интуицията ми рядко ме е лъгала. Очаквам експонатът да дойде в петък или събота. Ако имате възможност, защо не минете в неделя следобед? Ще бъда в магазина цял ден, ще подреждам, и за мен ще бъде удоволствие да ви го покажа. Засега — толкова. Експонатът сам ще ви разкаже за себе си, ако си допаднете. Ако ли не, поне ми позволете да ви се отплатя за любезността с чаша чай!
Надявам се, че Нети харесва новата си придобивка. Тя е много мила женица и лампионът, изглежда, й достави огромно удоволствие.
— Странно! — каза Алън и прибра писмото обратно в чантата. — Ще му хвърлиш ли едно око, както казваме в нашия бранш?
— При тези обстоятелства и след като видях лампиона на Нети, как бих могла да откажа? Да, мисля, че ще намина… ако съм по-добре с ръцете. Ела и ти, Алън? Може и за теб да има нещо.
