Но миналото лято тя се бе скарала с Хенриета Лонгман, която държеше козметичния и фризьорски салон на Касъл Хил. Поводът бе лошо къдрене След първоначалния турнир по надвикване двете си размениха ругатни в „Хемпхил Маркет“, а една седмица по-късно се състоя среща-реванш насред Мейн Стрийт.
След срещата жена му крачеше напред-назад из къщата като лъвица в клетка и се кълнеше, че ще спипа
— Само да я пипна! Ще има да ходи по козметици после! — ръмжеше Уилма през зъби. — Утре отивам и ще и го върна тъпкано!
С растяща тревога Пийт осъзна, че това не са само приказки. Тя наистина смяташе да го направи. Един Господ знаеше, какво може да й хрумне в такъв момент. Той я виждаше как потапя главата на Хенриета в някакъв киселинен разтвор, от който жената заприличва на Шиниъд О’Конър, и тайно се надяваше, че гневът й малко ще се поуталожи до следващия ден.
Но на сутринта Уилма се събуди дори по-разярена. Той просто не можеше да повярва, че е възможно, но беше факт. Тъмните кръгове около очите й показваха, че тя изобщо не е спала.
— Уилма — подхвана кротко той, — наистина смятам, че идеята ти да ходиш в салона не е добра. Сигурен съм, че ако поразмислиш малко…
— Мислих цяла нощ — каза тя и впери в него онзи ужасен поглед — и реших, че след като я довърша, вече няма да е в състояние да съсипва косите на хората. Падне ли ми в ръчичките, ще й трябва куче-водач, за да отиде до кенефа. А ти не ми давай много акъл, че да не се наложи да си купувате кучета от един и същи дресьор.
В отчаянието си Пийт Джърсик измъкна шишето с ксанакс от тайния джоб на куфарчето си и пусна една таблетка в кафето на Уилма. Не беше сигурен, че ще подейства, но не можеше да измисли нищо друго, за да смекчи предстоящата катастрофа.
В известен смисъл това бе първото причастие на Питър Джърсик.
Той прекара деня в агония и се прибра вкъщи разтреперан от това, което можеше да завари (Хенриета Лонгман — мъртва, Уилма — в затвора — такава бе картината, която най-често тревожеше съзнанието му). Но за негово учудване съпругата му летеше из кухнята и си тананикаше.
Пийт пое дълбоко въздух, прикри чувствата си и попита какво е станало с Хенриета.
— Тя отваря чак следобед, а дотогава ядът ми попремина — отвърна Уилма. — Е, все пак отидох да се разправя с нея — нали се бях зарекла. И знаеш ли какво стана? Тя ми предложи чаша шери и каза, че иска да ми върне парите!
— Страхотно! — възкликна той с облекчение… и с аферата „Хенриета“ беше приключено.
Дни наред трепереше, че гневът на Уилма отново ще се разпали, но това не стана, поне не в същата посока.
Пийт си помисли да й предложи доктор Ван Ален да напише и на нея рецепта, но след дълги и обстойни размишления стигна до извода, че идеята не е добра. Кой знае какво можеше да го сполети, ако й кажеше, че трябва да ВЗИМА ЛЕКАРСТВА. Не, благодаря — транквилантите са само за боклуци и лигли. Тя ще приема живота такъв какъвто е.
Освен това приятна или не, истината просто не можеше да се отрече — на Уилма й
А той я обичаше, точно както туземците обичат своя Велик Бог Гръмовержец. Страхът и почитанието всъщност правеха любовта му по-силна. Тя беше УИЛМА. Вездесъщата. И той си позволяваше да я отклонява от намеренията й само когато се опасяваше, че може да си навреди… което чрез митичните превъплъщения на любовта означаваше да причини болка и на него.
Оттогава беше прибягвал до ксанакса само три пъти. Последният — и най-страшен от всички — бе в Нощта на Калните Чаршафи. Той направи невъзможното, за да я накара да изпие чаша чай, и когато тя се съгласи (след като бе провела краткия си, но изключително резултатен разговор с лудата Нети Коб), пусна в чашата й не една, а две таблетки ксанакс. И остана безкрайно доволен, като видя колко е спаднал термостатът й на следващата сутрин.
Това бяха фактите, които Уилма Джърсик, убедена във властта си над мъжа си, не знаеше. Но именно те я възпираха да не влезе направо с югото си в къщата на Нети и да я скалпира (или поне да се опита).
2
Не че Уилма беше забравила за Нети — нито й бе простила, нито пък имаше каквито и да било съмнения за това кой точно се е погаврил с прането й. Няма лекарство на света, което да предизвика чак такова чудо.
Скоро след като Пийт тръгна за работа, Уилма се качи в колата си и бавно тръгна по Уилоу Стрийт. На задната броня на малкото й жълто юго се мъдреше лепенка, която казваше на околните: АКО НЕ ХАРЕСВАТЕ ШОФИРАНЕТО МИ, НАБЕРЕТЕ 1–800-М.А.Й.Н.А.Т.А.-В.И. Тя зави надясно по Форд Стрийт и когато се приближи до малката спретната къщичка на Нети Коб, съвсем намали скоростта. Стори й се, че едно от пердетата леко помръдна, а това бе достатъчно като за начало… Но само за начало.
После зави по първата пряка, подмина къщата на Раск на Понд Стрийт, без дори да я погледне, мина покрай дома си на Уилоу и отново свърна по Форд Стрийт. Този път обаче свирна два пъти с клаксона, като наближи къщата на Нети, и спря отпред, без да гаси двигателя.
Пердето отново се помръдна. Този път нямаше грешка. Онази явно я гледаше. Уилма си я представи как наднича зад пердето разтреперана от тревога и страх и осъзна, че тази картина й се нрави повече от онази, с която бе заспала предишната вечер — че извива врата на лудата кучка, докато главата й увисне като на онова момиченце от „Екзорсистът“15.
— Е-хоо, виждам те — каза тя заплашително, когато пердето се спусна. — Не си мисли, че ще ми се скриеш.
После направи поредното кръгче по съседните улици и отново сиря пред къщата на Нети, като не пропусна да натисне клаксона, за да възвести жертвата за пристигането си. Стоя отпред почти пет минути. Пердето на два пъти се дръпна и накрая тя си тръгна удовлетворена.
После влезе вътре, олекнала и телом, и духом, и седна на дивана с каталог в ръка. Не след дълго вече поръчваше три комплекта нови чаршафи — бели, жълти и карирани.
3
Райдър седеше насред килима в дневната и наблюдаваше господарката си. По едно време изскимтя притеснено, сякаш за да й напомни, че е работен ден, а тя вече закъснява с половин час. Днес Нети трябваше да пусне прахосмукачката на горния етаж при Поли, телефонният техник щеше да дойде с новите апарати, онези с големите свирещи клавиши Казваха, че били по-удобни за хора с артрит.
Но как можеше да излезе?
Онази луда полякиня сигурно беше някъде наоколо и обикаляше с малката си кола.
Нети седеше на фотьойла с лампиона в скута си. Беше го взела още щом видя полякинята да се мотае пред къщата й. После онази дойде отново, спря отпред и наду свирката. Когато си тръгна, жената си помисли, че всичко е свършило, но не — ненормалницата пак се върна. Нети беше сигурна, че следващия път ще се опита да влезе. Тя седеше във фотьойла си, стискаше лампиона в едната ръка, Райдър — в другата и се чудеше какво ще прави, ако полякинята наистина дойде. Как ще се защитава?
Накрая, когато събра достатъчно кураж да погледне през прозореца, полякинята си беше тръгнала. Първоначалното й облекчение скоро се превърна в тревога. Притесняваше се, че лудата дебне из улиците и само я чака да излезе, но най-много се плашеше, че може да влезе в къщата, докато я няма.
Ще нахлуе вътре, ще види прекрасния й лампион и ще го разбие на хиляди парчета. Райдър отново изскимтя.
— Знам — простена тя. — Знам.
