това смятам да се прибера по-рано. Ръцете пак ме болят, та не ставам много за работа. Аз ще го посрещна.
— Ако ти трябвам нещо, бих могла…
— Няма нужда — увери я любезно жената и Нети усети, че в очите й парят сълзи. Поли беше толкова мила!
— Ти как си, Нети? Силни ли са болките? Да ти изпратя ли д-р Ван Ален?
— Не, благодаря, не е нищо особено. Просто ми е лошо. Ще се оправя. Може даже да дойда следобед.
— Глупости! — прекъсна я Поли рязко. — Не си си взимала отпуск, откакто работиш при мен. Я си лягай на топло и заспивай! Предупреждавам те: ако се появиш, ще те пратя обратно вкъщи.
— Благодаря ти, Поли — отвърна и едва не се разплака. — Толкова си мила с мен!
— Заслужаваш го. Трябва да свършваме, Нети. Имам клиенти. Лягай си, ще ти се обадя следобед да разбера как си.
— Благодаря.
— Няма защо. Доскоро.
— Доскоро — отвърна Нети, затвори телефона и веднага отиде до прозореца да надникне навън.
На улицата нямаше жив човек. Засега. Тя се върна в навеса, отвори майчиния си бюфет и извади лампиона. Щом го прегърна, изведнъж се почувства спокойна и уверена. Занесе го в кухнята, изми го с топла вода и сапун, изплакна го и внимателно го подсуши.
После отвори едно от кухненските чекмеджета, извади касапския си нож и отиде в дневната. Цяла сутрин седя изпъната като струна във фотьойла си, прегърнала лампата, стиснала ножа в дясната си ръка.
Телефонът звъня на два пъти, но тя не се обади.
Глава седма
1
Петък, единадесети октомври, беше рекорден ден за най-новия магазин на Касъл Рок. Особено след като сутринта отстъпи място на следобеда и хората започнаха да инкасират седмичните си заплати. Парите бяха сериозен стимул за пазаруване, както впрочем и добрата дума на онези, които бяха наминали в сряда. Естествено имаше и хора, които смятаха, че на мнението на селяндури, способни да посетят нов магазин в самия ден на откриването му, не може да се разчита, но те бяха малко и сребърното звънче над вратата на „Неизживени спомени“ весело дрънкаше през целия ден.
От сряда насам беше доставена и разопакована още стока. Онези, които отдаваха значение на подробностите, трудно можеха да повярват, че изобщо е имало някаква доставка — никой небе видял камион или нещо подобно — но това едва ли имаше значение. Важното бе, че в петък в „Неизживени Спомени“ имаше къде-къде повече неща.
Кукли, например. Или ювелирно издялани дървени пьзели, някои от тях с две лица. Или пък уникалния комплект за шах с фигури от естествен кристал, които нечия примитивна, но невероятно талантлива ръка бе изваяла във формата на африкански животни — грациозни жирафи вместо рицари, носорози със заплашително наведени глави вместо топове, чакали вместо пешки, царе-лъвове, изящни леопарди-царици. Имаше и огърлица от черни перли, която определено струваше цяло състояние, но колко точно никой не се осмели да попита (поне не този ден). Нейната красота беше почти болезнена за гледане и някои от посетителите на „Неизживени спомени“ си тръгваха меланхолични и странно замаяни, представяйки си как тази перлена огърлица танцува пред очите им в тъмнината — черна прелест на черен фон.
Имаше двойка танцуващи кукли. И стара, пищно зографисана музикална кутия — господин Гонт каза, че свирела много странно, когато я отворел човек, но не си спомни как точно, а пък кутията беше здраво заключена. Той сподели, че купувачът ще трябва да намери майстор да й направи ключ; все още били останали стари занаятчии, които разбирали от такива работи. На няколко пъти клиенти го питаха дали купувачът ще може да върне кутията, ако все пак успее да я отвори и се окаже, че музиката не е по вкуса му. Господин Гонт просто се усмихваше и показваше новата табела на стената:
— Какво пък значи това? — попита Лусил Дьнхам.
Лусил беше келнерка при Нан и бе наминала с приятелката си Роуз-Елън Майьрс през обедната почивка.
— Значи, че ако си купиш котка в чувал, ти взимаш котката, а за него остава чувала — обясни Роуз-Елън и веднага усети, че господин Гонт я бе чул.
А можеше да се закълне, че само преди миг го бе видяла в другия край на магазина.
Той обаче просто се засмя и каза:
— Именно. Точно това значи.
Стар револвер с дълга цев, пред който стоеше табелка с надпис: NED BUNTLINE SPECIAL; дървено момченце с червена коса, лунички и застинала лъчезарна усмивка; кутии с канцеларски принадлежности — красиви, но не забележителни; колекция от стари пощенски картички; комплекти молив и химикалка; ленени кърпички; плюшени животни… Имаше предмети за всякакъв вкус и, изглежда, за всеки джоб, макар в магазина да нямаше нито една табелка с цена.
Господин Гонт завъртя добър бизнес през този ден. Повечето от артикулите, които продаваше, бяха хубави, но в никакъв случай неповторими, и все пак той сключи редица „специални“ сделки, които задължително ставаха в моментите на затишие, когато в магазина имаше само по един клиент.
— Когато работата замре, ставам неспокоен — каза той на Сали Ратклиф със задължителната си усмивка. — А когато съм неспокоен, ставам неразумен. Това е лошо за продавача, но
Мис Ратклиф беше запален член на баптисткото стадо на преподобния Роуз, покрай него се беше запознала с годеника си Лестър Прат и освен значката „Не на Казиното“ носеше и друга с надпис: АЗ СЪМ ОТ СПАСЕНИТЕ! А ВИЕ? Късчето дърво с табелка ВКАМЕНЕЛОСТ ОТ СВЕЩЕНАТА ЗЕМЯ веднага грабна вниманието й и тя не се възпротиви, когато господин Гонт го извади от кутийката и го пусна в ръката й. Купи го за седемнадесет долара, като обеща да изиграе безобиден малък номер на Франк Джует, директора на средното училище в Касьл Рок. Пет минути по-късно тя напусна магазина замаяна и отнесена. Собственикът бе предложил да увие покупката й, но тя бе отказала с мотива, че иска да подържи реликвата в ръката си. Който и да я бе видял на излизане от магазина, щеше да му е трудно да определи дали краката й докосват земята, или се носят на милиметри над нея.
2
Сребърното звънче над вратата издрънча.
В магазина влезе Кора Раск. Беше твърдо решила да купи снимката на Краля и когато господин Гонт й каза, че е продадена, тя направо изпадна в ужас. Поиска да разбере кой я е купил.
— Съжалявам — отвърна той, — но дамата вероятно е от друг щат. Номерът на колата й беше от Оклахома.
— Ще припадна! — истерично проплака жената.
