Неизживени спомени

Не беше осъзнала колко много иска тази снимка, докато не разбра, че не може да я притежава.

Хенри Джендрън и жена му Ивет бяха в магазина по онова време и господин Гонт помоли Кора да изчака една минута, докато ги обслужи, а после щял да й покаже нещо, което се надявал, че щяло да я заинтригува колкото снимката, ако не и повече. След като продаде едно плюшено мече на семейство Джендрън за подарък на дъщеря им и ги изпрати, той я помоли да го изчака още минутка, докато намери нещо в стаичката отзад. Кора зачака без особен интерес и без да храни надежди. Съзнанието й беше завладяно от дълбоко, сиво разочарование. Беше виждала стотици, може би хиляди снимки на Краля, самата тя притежаваше половин дузина от тях, но тази точно изглеждаше някак… особено. Мразеше жената от Оклахома.

Господин Гонт се върна с малък калъф за очила от змийска кожа. Отвори го и й показа чифт авиаторски очила с тъмно опушени сиви стъкла. Дъхът й заседна в гърлото, ръката й посегна към скованата шия.

— Да не би… — подхвана тя и не можа да каже нито дума повече.

— Да, очилата са на Краля — съгласи се тържествено Гонт. — Един от шестдесетте му чифта. Но имам информация, че е бил от любимите му.

Тя купи очилата за деветдесет долара и петдесет цента.

— Аз също бих искал една малка услуга — каза той и впери бляскавите си очи в нея. — Приемете, че влиза в цената.

— Услуга ли? — попита колебливо Кора. — Каква услуга?

— Погледни през прозореца. Кора.

Госпожа Раск се подчини, без да изпуска очилата от пъка. На отсрещния тротоар се виждаше полицейска кола номер едно в Касьл Рок. Алън Пангборн стоеше на бордюра и разговаряше с Бил Фулертьн.

— Виждаш ли онзи приятел?

— Кой? Бил Фу…

— Не, глупачке — прекъсна я Гонт. — Другия.

— Шериф Пангборн?

— Точно той.

— Да, виждам го.

Чувстваше се замаяна и отнесена. Гласът на Гонт сякаш идваше от огромно разстояние, а тя не можеше да престане да мисли за покупката си — прекрасните слънчеви очила. Искаше час по-скоро да се прибере вкъщи и да ги пробва, но… не можеше просто така да си тръгне, защото пазарлъкът още не беше свършил, а единствено господин Гонт можеше да каже кога точно ще свърши.

— На такива хора в моя бранш им викаме твърди глави. Какво мислиш за него, Кора?

— Умен е — отвърна Кора. — Никога няма да бъде онова, което беше старият шериф Джордж Банерман — или поне така казва мъжа ми — но му сече пипето.

— Сериозно? — Гласът на Гонт отново бе придобил оная приспивна, уморена нотка. Очите му станаха два тънки процепа, но нито за миг не изпуснаха Алън Пангборн. — Искаш ли да научиш една тайна, Кора? Хич не ме е грижа за умниците, а направо мразя твърдите глави. Всъщност, ненавиждам ги! Нямам вяра на хора, които преди да купят нещо, винаги го обръщат от всички страни да видят дали случайно не е повредено. А ти?

Тя не отвърна. Просто стоеше с очилата на Краля в лявата си ръка и се взираше невиждащо през прозореца.

— Ако искаш някой да наглежда стария умник Пангборн, кого би избрала, Кора?

— Поли Чалмьрс — изпелтечи Кора. — Той много си пада по нея.

Гонт веднага поклати глава. Очите му продължаваха да следят всяко движение на шерифа, който тръгна към колата си, хвърли бегъл поглед през улицата към „Неизживени спомени“, качи се и замина.

— Няма да стане.

— Шийла Бригам? — опита отново жената. — Тя е диспечер в кабинета на шерифа.

— Добра идея, но и тя няма да свърши работа. Същата твърда глава е. Във всеки град има двама-трима такива, Кора. За жалост.

Тя отново се замисли вяло и отнесено.

— Еди Уорбъртън? — попита накрая. — Главния пазач в Кметството.

Лицето на Гонт се озари.

— Портиерът! — възкликна той. — Да! Отлично! Пета сделка! Наистина прекрасно!

Той се наведе през щанда и лепна една целувка на бузата на Кора.

Тя се дръпна с гримаса и ожесточено започна да трие мястото. От гърлото й се изтръгна кратко хриптене, но Гонт не даваше вид да го е чул. Цялото му лице светеше от широка, лъчезарна усмивка.

Тръгна си, продължавайки да търка бузата си, и на вратата се засече със Стефани Бонсейнт и Синди Роуз Мартин, които тъкмо влизаха. Кора едва не бутна Стефани от бързане — така й се искаше да се прибере час по-скоро вкъщи и най-после да пробва очилата. Но най-напред жадуваше да си измие лицето и да се отърве най-после от тази отвратителна целувка, която смъдеше на бузата й като цирей.

Сребърното звънче над вратата издрънча.

3

Докато Стефи стоеше до прозореца, захласната по шарените фигури на стария калейдоскоп, който бе намерила, Синди Роуз се приближи до господин Гонт и му напомни за онова, което й бе обещал в сряда — да й намери ваза в стил лалик, която да пасне на първата.

— Ами-и — подхвана Гонт и се ухили съзаклятнически. — Ще видим, ще видим. Можеш ли да се отървеш от приятелката си за малко?

Синди Роуз помоли Стефи да отиде първа в „При Нан“ и да й поръча кафе, тя щяла да дойде веднага. Жената тръгна, без да се противи, но на лицето й бе изписана изненада.

Господин Гонт влезе в стаичката отзад и се върна с ваза в стил лалик. Тя не просто пасваше на другата, тя беше досущ същата.

— Колко? — попита Роуз и погали нежната извивка на вазата с треперещи пръсти.

Спомни си какво удоволствие бе изпитала от покупката в сряда и изпита известно съжаление. Даваше си сметка, че тогава той просто й бе хвърлил въдицата, колкото да захапе, а днес без съмнение щеше да й одере кожата. Тази ваза нямаше да й струва тридесет и един долара. Но каквото и да е, тя щеше да я купи, за да си хармонират с другата от двете страни на камината в хола й. Искаше я независимо от цената.

— Тъй като това е първата ми седмица — отвърна той. — Приеми, че ти правя отстъпка — две за цената на една. Заповядай, скъпа, със здраве да я ползваш.

Синди не можа да повярва на ушите си. Шокът й бе толкова силен, че тя едва не изпусна вазата, когато Гонт я положи в ръцете й.

— Какво… правилно ли чух?

— Да, съвсем правилно — каза той и тя изведнъж осъзна, че не може да откъсне очи от неговите.

„Франси се е объркала — помисли си. — Не са зелени. Сиви са. Дълбоки и тъмносиви.“

— Но имам една молба — каза Гонт.

— Да?

— Познаваш ли един заместник-шериф на име Норис Риджуик?

Сребърното звънче на вратата издрънча.

Еверет Франкъл, помощник-лекарят, който работеше с доктор Ван Ален, си купи лулата, която Брайън Раск бе забелязал при първото си предварително посещение в „Неизживени спомени“, за дванадесет долара и шегичка, която трябва да изиграе на Сали Ратклиф. Бедничкият Слоупи Дод, пелтекът, който посещаваше часовете по изговор заедно с Брайън, взе чайник от алпака за рождения ден на майка си. Струваше му седемдесет и един цента и… неангажиращото обещание да направи безобиден номер на Лестър Прат,