изпаднали в такава ситуация, за да се опитаме да съберем късчетата отново. Мисля, че се справихме добре, но трябва да съм сляп, за да не виждам, че нещата са се променили. Моят живот е тук, Поли, в Касъл Рок. Неговият вече не е. Мислех си, че един ден пак ще се върне, но като видях погледа му, когато му предложих да се премести при мен за новата учебна година, осъзнах, че няма смисъл да настоявам. Той не иска да се връща тук, защото този град му навява много спомени. С времето нещата може би ще се променят, но засега нямам намерения да му се меся. Така че това, че не се прибира, няма нищо общо е нас двамата, ясно?
— Ясно. Алън?
— А?
— Той ти липсва, нали?
— Да. Всеки ден — отвърна откровено Алън и с изненада установи, че би могъл да се разплаче.
Обърна се и отвори наслука някакво чекмедже, опитвайки се да се овладее. Единственият начин, който му дойде наум, бе да смени темата.
— Как е Нети? — попита той и с облекчение установи, че гласът му звучи нормално.
— Казва, че е по-добре, но толкова бавно вдигна телефона, че вече си я представях просната в безсъзнание на пода.
— Може да е била заспала.
— Каза, че не съм я събудила, пък и не звучеше сънена. Нали знаеш как говори човек, когато си го вдигнал от сън?
Той кимна. В полицейското ежедневие много пъти му се бе случвало да го будят и да буди хора по телефона, и отлично знаеше как е.
— Каза ми, че ровела из някакви стари вещи на майка си в килера, но…
— Ако има стомашно разстройство, сигурно си я хванала, докато е била в тоалетната, и просто не е искала да си признае — логически заключи Алън. Поли помисли за миг и се разсмя.
— Сигурно е било така. Тя никога не би ми казала.
— Естествено — отвърна той и погледна в мивката. — Скъпа, всичко е измито.
— Благодаря ти, Алън — усмихна му се и щипна бузата му.
Посегна зад ухото й и извади петдесетцентова монета.
— Я, виж какво си намерих! Винаги ли там си ги криеш?
— Как го направи!? — възкликна тя и погледна петдесетте цента с истинско изумление.
— Кое? — попита Алън и монетата сякаш плавно изчезна между пръстите му. Когато отвори дланта си, от нея нямаше и следа. — Не смяташ ли, че трябва да си събера багажа и да тръгна да обикалям с цирка?
Тя се усмихна.
— Не, остани си при мен. Алън, мислиш ли, че се тревожа прекалено много за Нети?
— Не. Ти я изкара от лудницата, даде й работа, помогна й да си купи къща. Просто се чувстваш отговорна за нея. И в известен смисъл си. Ако не се притесняваше за нея, мисля, че аз щях да се притеснявам за теб.
Поли взе последната чаша от сушилнята и понечи да я прибере. Алън видя внезапния страх, изписан на лицето й, и разбра, че тя няма да успее да я задържи, макар чашата да бе съвсем суха. Бързо протегна ръка и елегантно я поднесе под нейната. Движението бе изпълнено с такава грация, че изглеждаше на Поли почти като танцова стъпка. Чашата се плъзна и кацна точно в ръката му.
Болката, която се бе гаврила с нея цяла нощ, и непрекъснатият страх, че Алън ще заподозре истинското й състояние, изведнъж се потопиха под вълна от желание, толкова силно и неочаквано, че тя почти се уплаши. Всъщност не, „желание“ е твърде слаба дума, за онова, което почувства. Емоцията й бе много по- примитивна. Това бе похот.
— Движиш се като котка! — каза му.
Гласът й беше плътен и малко приглушен. Грациозната извивка на тялото му, спазъмът на силните мускули по бедрата му, бяха още пред очите й.
— Как може такова огромно тяло като твоето да се движи така бързо?
— Не знам — отвърна той и я погледна с изненада. — Какво има, Поли? Изглеждаш странно. Да не би да ти се вие свят?
— Не, имам чувството, че ще получа оргазъм по дънки.
Изведнъж и той го усети. Ей така спонтанно, без да се замисля.
— Я да видим дали не лъжеш — каза и се обърна да остави чашата със същата грациозност и странна бързина, за която човек никога не би предположил, ако го види да се разхожда по Мейн Стрийт. — Да видим — повтори и преди тя да разбере какво става, ръката му вече беше между краката й.
— Алън, какво пра…
А после, когато пръстите му нежно допряха клитора й,
— Алън, пусни ме долу!
— Няма — отвърна той и я вдигна още по-високо.
После я притисна по-здраво до себе си и изведнъж тя осъзна, че се люлее като момиченце на дървено конче, върху ръката, която шареше между краката й. Той й помагаше да го прави, а тя се чувстваше сякаш бе на някаква вълшебна люлка високо сред звездите.
— Алън!
— Дръж се здраво, красавице — каза през смях, сякаш не държеше нея, а някакво леко перце.
В страстта се тя се отпусна назад, без да си дава сметка, че ръката му притреперва, съзнавайки само, че никога няма да я изпусне, а той я притисна отново до себе си, галейки гърба й с едната ръка и правейки невероятни неща с другата.
Тя се люшкаше напред-назад и викаше името му почти в несвяст, докато оргазмът не избухна в нея като взрив, чиито вълни се разляха по цялото й тяло. Краката й се мятаха на метър и половина от пода, чехлите й хвръкнаха нанякъде, главата й висеше назад, а тъмната й коса се спускаше над ръката му като гъделичкащ водопад. Той нежно я целуна по извивката на бялата й шия и бавно я остави на пода, а после бързо се протегна да я задържи, когато коленете й поддадоха.
— Господи! — възкликна тя и уморено се разсмя. — Господи, Алън, никога няма да пера тия дънки.
Той се разсмя гръмко и дълбоко и се стовари на един от столовете. Тя пристъпи към него, а той я сграбчи, сложи я в скута си за малко, а после се изправи, като я държеше на ръце.
Поли отново почувства вече поутихнала вълна на желанието да се разлива по тялото й — този път по- ясна и определена.
— Занеси ме горе — каза му. — Ако не можеш чак дотам, занеси ме до дивана, а ако и дотам не ти стигат силите, направи го тук, на пода.
— Мисля, че ще издържа до хола — отвърна той. — Как са ръцете ти, красавице?
— Какви ръце? — попита го замечтано и затвори очи.
Предпочиташе да се отдаде на радостта на този момент, на това, че се движи през времето и пространството, обгърната от силните му ръце. Допря лице до гърдите му, а когато той я положи на дивана, тя го придърпа към себе си… този път с ръце.
6
Прекараха на дивана почти час, после под душа още кой знае колко, докато топлата вода не започна да свършва, а накрая тя го заведе до леглото и легна твърде уморена и доволна, за да прави каквото и да било, освен да се отдаде на съня.
Беше очаквала да се любят тази нощ, но по-скоро за да възнагради вниманието и загрижеността му,
