въпросът й се стори странен. Ако Бъстър искаше да разбере нещо, защо не беше дошъл лично да я нита? Освен това що за въпрос в неделя следобед?
— Скъпа, мама говори с госпожа Кийтън.
— Но тя имаше кръв по главата — допълни невинно детето.
— Казвах му аз на Бъди: ако ще гледаш това „Фатално привличане“, изчакай Танси да си легне, но… — усмихна се Аманда на гостенката.
А Нети продължаваше да тича. Когато стигна кръстовището на Касъл Вю и Лорел, тя спря за миг да си поеме дъх и се подпря на каменната ограда на Градската библиотека. Дробовете й стенеха за въздух, сърцето й блъскаше в гърдите, сякаш всеки момент щеше да изскочи, а вятърът свистеше покрай нея и плющеше в палтото й.
Тя погледна нагоре по хълма и видя, че по улицата няма жив човек. Значи Бъстър не я преследваше в края на краищата. Просто си бе въобразила. Миг по-късно вече ровеше из джобовете си за кърпичка, с която да изтрие кръвта от лицето си. Ключът от къщата на Бъстър беше изчезнал. Сигурно бе паднал някъде по пътя, макар тя да имаше чувството, че го е оставила на вратата. Всъщност какво значение имаше това сега? Важното бе, че се бе измъкнала от къщата, преди той да я види. Тя се благодареше на Господа, че гласът на господин Гонт й е заговорил в сублимния момент, забравяйки, че именно заради него се бе промъкнала в къщата.
Погледна кървавите петна по кърпичката и си помисли че раната не е чак толкова страшна. Кръвта бе започнала да намалява, ударите на сърцето й — също. Нетн се отдели от стената и тръгна към къщи с наведена глава, за да скрие раната си.
Вкъщи. За това трябваше да мисли сега. Вкъщи цри прекрасния кристален лампион. Вкъщи при неделния филм. Вкъщи при Райдър. Когато си идеше у дома, когато вратата бъдеше заключена, щорите — спуснати, телевизорът — включен, а Райдър — свит на топка в краката й, всичко това щеше да й се стори като някакъв лош сън. Сън като онези, които бе имала в „Джунипър Хил“, след като уби мъжа си.
11
Пийт и Уилма Джърсик хапнаха у семейство Пуласки след литургията, а след обяда, мъжете се закотвиха пред телевизора да видят как нашите ще разкажат играта на нюйоркчаните. Уилма пет пари не даваше за футбола. Нито за бейзбола, нито за баскетбола, нито за хокея. Единственият спорт, който й харесваше, беше борбата, и заради Джей Стронгбоу тя би зарязала нищо неподозиращия Пийт, без да й мигне окото.
Помогна на Фрида за чиниите и каза, че си отива вкъщи да изгледа края на филма с Грегъри Пек, като заяви на съпруга си, че взима колата.
— Няма проблеми — отвърна той, без да откъсва поглед от телевизора. — Не ми пречи да повървя.
— Чудно ще ти се отрази — смутолеви тя под носа си и излезе.
Уилма беше в прекрасно настроение и основната причина за това бе Вечерта в казиното. Отец Джон не се бе огънал, както тя бе очаквала, а видът му днес, докато произнасяше неделната си проповед, озаглавена „Нека всеки се грижи за своята си градина“, направо я впечатли. Тонът му, както винаги бе благ, но в сините очи и вирнатата му брадичка нямаше нищо благо. Прекрасните градински метафори, с които си служеше, изобщо не можеха да заблудят Уилма и останалите. На всички им беше ясно за какво става дума: Ако баптистите продължаваха да си пъхат носа в двора на католиците, щяха здравата да си изпатят.
При мисълта някой да си изпати (особено в такъв мащаб) настроението на Уилма винаги се подобряваше.
Но това не бе единственото неделно удоволствие, което тя смяташе да си достави. Нямаше да готви неделен обяд, Пийт беше закотвен на сигурно място при Джейк и Фрида и с малко късмет щеше да остане там цял следобед, а тя щеше да си гледа филма на спокойствие. Но първо щеше да се обади на старата си приятелка Нети. Смяташе, че е взела страха на лудата Нети, а това бе добре… за начало. Но
12
Като насън Данфърд Кийтън отиде до хладилника и дръпна розовата хартийка, залепена там. Отгоре с големи черни букви пишеше:
а под тях — следното съобщение:
Това е ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. Моля, прочетете и запомнете!
Забелязан сте при извършване на едно или повече пътни нарушения. Дежурният полицай е решил този път да ви „се размине“, но номерът, марката и моделът на автомобила ви са записани и при следващо нарушение ще бъдете санкционирани.
Моля, помнете, че правилата за движение по пътищата се отнасят за ВСИЧКИ. Шофирайте предпазливо! Пристигнете невредими! Местното Полицейско управление ви благодари!
Под „конското“ имаше три реда, обозначени с МАРКА, МОДЕЛ и РЕГ. №. На първите два се мъдреха думите „Кадилак“ и „Севил“, а вместо регистрационен номер с красиви печатни букви, пишеше:
БЪСТЪР 1
Останалата част от листа бе заета от списък с най-честите пътни нарушения — неподаване на сигнал, неспиране на знак „СТОП“, неправилно паркиране и т.н. Нито едно от тях не беше зачеркнато. Най-отдолу бяха оставени три празни реда със заглавие ДРУГИ НАРУШЕНИЯ. Текстът в тях, също така старателно изписан, гласеше:
На последния ред за ДЕЖУРЕН ПОЛИЦАЙ се бе разписал Норис Риджуик.
Бавно, много бавно Кийтън стисна юмрук и започна да мачка листа, докато от него не остана почти нищо. Той стоеше насред кухнята, вперил поглед във ветрилото от розови бележки около него, а една вена на челото му ритмично отмерваше времето.
— Ще го убия! — просъска Кийтън. — Кълна се в Господ и вси светии! Ще унищожа това копеленце!
13
Когато Нети се прибра вкъщи, часът бе едва един и двадесет, а на нея и се струваше, че е отсъствала от дома цяла вечност. Още щом тръгна по циментовата пътека към входната врата, страховете се отърсиха от гърба й като невидими тежести. Главата още я болеше от удара, но какво беше едно главоболие в сравнение с това, че бе успяла да се прибере в малката си къщичка невредима и незабелязана.
Ключът от дома й, слава Богу, си беше на мястото. Тя го извади, отключи вратата и още от прага викна:
— Райдър? Райдър, мама си дойде!
Никой не се спусна с весело скимтене към нея.
