Неизживени спомени

огледа…

Не! Още едно! Тук! На първото стъпало! Ами ако го беше пропуснал!? Господи!

Сграбчи го.

 МАРКА:                         ВАРЕЛ
 МОДЕЛ:                         СТАРИ ПОТРОШЕН
 РЕГ. №:                         МОШЕНИК 1
 ДРУГИ НАРУШЕНИЯ:         ФИНАНСОВА ЕКВИЛИБРИСТИКА

Още? Имаше ли още? Кийтън прелетя из долния етаж, ризата му бе излязла от панталона и косматият му корем грозно подскачаше над колана. Нямаше други. Поне не долу.

След още един бърз поглед навън той се отправи по стълбите към втория етаж.

17

Уилма и Нети се срещнаха на ъгъла на Уилоу и Форд. Щом се видяха, двете се заковаха на местата си и се изгледаха като главорези в италиански уестърн. Вятърът размахваше палтата им насам-натам, слънцето присветваше зад облаците и сенките им се появяваха и изчезваха като припрени гости.

По нито една от улиците нямаше движение, тротоарите бяха пусти. Това ъгълче от есенния следобед изцяло им принадлежеше.

— Уби кучето ми, кучко!

— Счупи ми телевизора! Потроши прозорците! И микровълните ми, кукувице проста!

— Предупредих те!

— Заври си го отзад т’ва предупреждение!

— Ще те убия!

— Само посмей крачка да направиш — и си мъртва!

Уилма изрече последните думи с лека тревога и изумление: лицето на Нети й подсказваше, че този път двете ще се окажат въвлечени в нещо по-сериозно от ръкопашен бой, скубане на коси и късане на дрехи. Всъщност какво изобщо правеше Нети тук? Защо беше така добре подготвена? Как така се стигна толкова бързо до същината?

Ала в характера на Уилма имаше здрава казашка нишка, за която подобни въпроси бяха меко казано неуместни. Предстоеше битка и тя просто трябваше да се бие.

Нети се втурна насреща й и замахна със сатъра. Свитите й устни оголиха грозни зъби. От гърлото й се изтръгна вик.

Уилма зае позиция, хванала ножа като гигантско джобно ножче. Нети настъпи, Уилма замахна и ножът се заби дълбоко в слабините на Нети. Само едно движение и коремът й вече беше разпран. Струя воняща каша рукна навън. Жената изпита моментен ужас от онова, което бе направила — нима в другия край на острието, потънало в тялото на Нети, наистина стоеше Уилма Джърсик? Ръката й изведнъж омекна. Острието сиря на сантиметри от подивялото сърце на Нети.

— Куучкааа! — изпищя Нети и заби сатъра в рамото на Уилма.

Ключицата й се разцепи с глухо скръцване. Болката, зловеща и жестока, пропъди и последната разумна мисъл от главата на Уилма и в нея остана само обезумелият казак. Тя измъкна ножа.

Нети напъна сатъра и със силата на двете си ръце го отскубна от костта. Топка лигави черва се изплъзна от кървавата дупка в корема й и увисна пред нея в лепкав възел.

Двете жени бавно се завъртяха, описвайки кръгове със собствената си кръв, и тротоарът заприлича на макабрен дансинг. За Нети светът запулсира на големи, безкрайни интервали — цветовете наоколо бавно избледняваха до ослепително бяло, а после все така бавно се възвръщаха. Сърцето биеше в ушите й — тежко, глухо и забавено. Тя знаеше, че е ранена, но не чувстваше болка. Мислеше си, че Уилма просто я е клъцнала някъде.

Уилма обаче съзнаваше колко зле е ударена — ръката й беше неподвижна, а гърбът на роклята й бе прогизнал от кръв. Но и през ум не й минаваше да бяга. Никога през живота си не бе бягала, нямаше да го направи и сега.

— Ей! — изписка някой от другата страна на улицата. — Ей! Какво правите? Спрете! Спрете веднага или ще повикам полиция!

Уилма извърна глава по посока на гласа. Щом видя, че вниманието на противника е отвлечено, Нети пристъпи и отново замахна със сатъра. Той потъна в месестия хълбок на Уилма и отскочи със звън от тазобедрената й кост. Плисна фонтан от кръв. Уилма изпищя, залитна и описа отчаян кръг с ножа си. Краката й се преплетоха и тя се строполи като чувал на тротоара.

— Спрете!

Една старица стоеше пред прага на къщата си и стискаше сив шал под брадата си. Очите й бяха два сини кладенеца, уголемени от ужаса и силните й диоптри. Тя пищеше неистово с ясния си старчески гласец:

— Помощ! Полиция! Убийство! УБИЙЙЙСТВООО!

Двете съперници на ъгъла на Уилоу и Форд изобщо не й обърнаха внимание. Уилма лежеше в локва кръв до знака, но като видя, че Нети се тътри към нея, успя да се изправи до седнало положение по пилона му и забоде дръжката на ножа в скута си.

— Хайде, проклетнице! — изръмжа тя. — Ела, ако ти стиска.

Нети пристъпи, опитвайки се да отговори нещо, но от устата й не излезе нито звук. Кълбото черва се люшкаше напред-назад по роклята й като недоносен плод. Тя се спъна в изопнатия крак на Уилма и падна върху нея. Ножът се заби току под гръдната й кост, тя простена, задавена от кръв, но пак замахна със сатъра. Острието хлътна в главата на Уилма Джърсик с глух тътен. Уилма се разтресе от конвулсии, тялото й подскачаше, тресеше се и с всяка конвулсия ножът се забиваше все по-дълбоко в Нети.

— Уби… кученцето… ми — със сетни сили изрече Нети и окъпа лицето на Уилма с кръв.

После прерита веднъж-дваж и издъхна. Главата й се килна и изкънтя в знака.

Пулсиращият крак на Уилма увисна в канавката. Новичката й официална обувка отхвръкна и падна сред куп листа, с тока към свъсеното небе. Пръстите й се изопнаха веднъж… втори път… и застинаха.

Двете жени лежаха, силели тела като любовници, а кръвта им обагряше златистите листа в канавката.

— УБИИЙСТВОООО! — запищя отново старицата, а после се килна назад и падна в несвяст.

Съседи започнаха да подават глави от прозорците, да надничат по вратите и да се питат един-други какво е станало. Излезли по веранди и дворове, те предпазливо пристъпяха към местопроизшествието, а после бързо се отдръпваха с ръце на устите, ужасени от зловещата гледка. Накрая някой се сети да звънне на шерифа.

18

Поли Чалмърс бавно крачеше по Мейн Стрийт към „Неизживени спомени“, увила болните си ръце в най- топлите ръкавици, когато първият вой на сирени разцепи въздуха. Тя спря и се огледа. Един от трите кафяви плимута на полицията прелетя със запалени светлини през кръстовището на улиците „Мейн“ и „Лорел“. Движеше се поне с осемдесет и още ускоряваше. След него фучеше втори.