Ивицата светлина до краката му се разшири. Шерифът се обърна и видя Норис Риджуик. Още бе със зелената хирургическа шапка, развързана и килната назад. Не беше свалил и престилката. Лицето му бе досущ като дрехите.
— Господи, Алън!
— За пръв път ли ти е?
— Не, и друг път съм присъствал. Имахме едно задушаване в Норт Уиндхъм. Но тези… Господи, Алън!
— Да, Господи.
— Имаш ли цигари?
— Не. Тая си я изпросих от санитаря — отвърна Алън и го погледна учуден. — Не знаех, че пушиш, Норис.
— Не пуша, но реших, че ще ми се отрази добре.
Той се разсмя.
— Боже, ако знаеш как искам вече да съм за риба. Всъщност ще почиваме ли при това положение?
Алън се замисли за миг и поклати глава. Какви ти марсианци, работата беше съвсем проста. И именно това я правеше толкова зловеща. Какъв смисъл имаше да лишава Норис от почивка?
— Чудесно — каза мъжът доволен. — Все пак, ако искаш, ще дойда, Алън.
— Няма нужда. Джон и Клат вече са на линия. Клат отиде с момчетата от криминалния да говори с Пийт Джърсик, а Джон и екипът разследват последните мигове на Нети. И двамата ми се обадиха. Работата е ясна. Отвратителна, но ясна.
Да, така беше… но той пак продължаваше да се тормози. И колкото повече мислеше, толкова по-силни ставаха притесненията му.
— И каква е работата? Честно казано оная кучка Джърсик си го просеше от години. Винаги съм си мислел, че ще си изяде боя някъде, но чак пък
— Така излиза. Уилма едва ли можеше да намери по-неподходящ човек, с когото да се заяде.
— Да се заяде ли?
— Миналата пролет Поли подари на Нети кученце. То джафкаше малко в началото и Уилма вдигна страшна пушилка.
— Така ли? Не си спомням да е подавала оплакване.
— Направи го веднъж, но аз спрях преписката. Поли ме помоли. Чувстваше се отчасти виновна, нали кученцето беше от нея. Нети каза, че ще гледа да го държи в къщата, и аз сметнах случая за приключен. Кучето спря да джафка, но Уилма явно е продължила да дразни Нети. Поли разправяше, че минавала на другия тротоар само като видела Уилма да се задава. Нети дълго време стискала зъби и гледала да не отвръща на атаките на оная кобра, но миналата седмица нервите й явно не са издържали. Отишла у Джърсикови, докато те са били на работа, видяла чистите им чаршафи на простора и ги наплескала с кал от градината.
Норис подсвирна изумен.
— И на
Алън поклати глава.
— От този момент нататък всичко си е останало между тях двете.
— А Пийт Джърсик?
— Ти не го ли познаваш?
— Ами… — Норис се замисли. Представи си Пийт, представи си Уилма, представи си ги заедно и бавно поклати глава. — Да, прав си. Той трепереше от жена си и не смееше за нищо да й противоречи.
— Всъщност може би е успял да отложи нещата, поне за малко. Според Клат Пийт казал на криминалните, че Уилма искала да отиде у Нети още щом видяла окаляните си чаршафи. Страшно се била настървила. Вдигнала телефона и здравата я нарязала.
Норис кимна. Между двете аутопсии беше звъннал на дежурния в Касъл Рок и го бе помолил да му изпрати справка за инцидентите, свързани двете жени. Досието на Нети беше кратко — убила мъжа си и толкоз. Никакви криминални прояви преди или след това, включително и през последните няколко години, откакто се бе върнала в Касъл Рок. Обаче с Уилма положението беше съвсем друго. Тя никого не бе убила, но оплакванията от и за нея нямаха край и датираха чак от ученическите й години, когато ударила някаква заместник-учителка, защото я наказала с оставане след часовете. В други два случая разтревожени гражданки, които са имали нещастието да влязат в черния списък на Уилма, бяха поискали закрила от полицията. През годините към нея на три пъти бяха отправяни обвинения за нападение, но впоследствие на нито едно от тях не бе даден ход. Изобщо не се изискваше кой знае какво разследване, за да стане ясно, че никой нормален човек не би посмял да се заяжда с Уилма Джърсик.
— Как пък се намериха!? — промърмори Норис.
— И аз това се чудя.
— И какво, Пийт я придумал да не ходи при Нети?
— Ами! Нали ще го побърка! Пуснал й две таблетки ксанакс в чая и това поуталожило страстите й. Според това, което е казал на Клат, явно и за него историята приключва дотук.
— Вярваш ли му, Алън?
— Да, доколкото мога да вярвам на човек, с когото не съм говорил лично.
— Какво е т’ва дето й го е пуснал в чая? Наркотик ли?
— Успокоително. Джърсик казал на момчетата, че и друг път го е използвал, когато Уилма се разгорещявала прекалено. Отразявало й се добре, та си мислел, че и този път номерът му ще мине.
— Но не би.
— Е, в началото е имало някакъв ефект. Поне Уилма не е хукнала веднага да се разправя с Нети. Но съм сигурен, че след това атаките й са се подновили — още когато се караха за кучето, тя си бе изградила нещо като план за разсипването на Нети. Тормозеше я по телефона. Минаваше демонстративно с колата пред къщата й. Такива работи. Но Нети беше страшно чувствителна и приемаше подобни неща много навътре. Джон Лапоант и следователите, към които съм го зачислил, навестиха Поли към седем часа. Според нея Нети определено е била разтревожена за нещо. Отишла да я види сутринта и по едно време говорела странни неща. Поли не й обърнала особено внимание. Нали я знаеш Нети? — Алън въздъхва. — Знае ли човек, та да се вслушва във всичко!?
— Тя как го прие, Алън?
— Сравнително нормално, струва ми се.
Беше й се обадил два пъти — веднъж от една къща до местопрестъплението и втория път от тук, от „Кенибек Вали“. И в двата случая гласът й звучеше спокойно и овладяно, но зад старателно подбраните думи, той безпогрешно усети сълзи и недоумение. Това, че още при първото му обаждане тя знаеше почти всичко за станалото, не го учуди. Новините, особено лошите, се разнасят бързо в Провинциални градчета като Касъл Рок.
— И кое е подпалило фитила?
Алън погледна учудено към Норис и осъзна, че не може да му отговори. Беше получил сравнително пълен доклад от Джон Лапоант между двете аутопсии, но ситуацията Продължаваше да е все така неясна.
— Една от двете е решила да действа — каза. — Според мен — Уилма, но още не можем да сглобим детайлите. Изглежда, е била в дома на Нети, докато тя е била при Поли. Сигурно вратата не е била заключена, а не се знае дали изобщо е била затворена добре и дали после не е зейнала съвсем от вятъра — нали знаеш какъв вятър излезе днес.
— Да, бе.
— Та може би Уилма просто е имала намерение да направи обичайната си обиколка, колкото да държи Нети в напрежение, но като е видяла отворената врата, изведнъж й е хрумнало друго. Не съм сигурен, че е станало точно така, но се връзва.
Още преди да довърши изречението си, той осъзна, че всъщност това е невъзможно.
