поясни, че търговецът я бил поканил да го посети същия следобед и приятелката й трябвало да му каже, че тя ще направи всичко възможно да отиде, въпреки че не се чувства добре.
Ако Нети
Следователно жената си е отишла направо вкъщи, тоест имала е достатъчно време да направи всичките онези неща, които изглеждаха на Алън толкова невероятни.
При Уилма Джърсик възможностите бяха още по-ограничени. Мъжът й се занимавал в мазето с някаква дърводелска работа от осем до десет и нещо в неделя сутринта. Като видял, че става късно, изключил машините и се качил да се облече за литургията в единадесет. Според онова, което Пийт Джърсик разказал на полицаите, тя била под душа, когато влязъл в спалнята. Шерифът нямаше основание да се съмнява в думите му.
Събитията вероятно са се разиграли по следния начин: Около девет и половина Уилма излиза от къщи на кратка обиколка около дома на Нети. Пийт е в мазето, майстори си нещо и дори не разбира, че жена му е навън. Тя пристига пред къщата около десет без петнадесет — минути след като Нети е тръгнала към Поли — и вижда вратата отворена. За нея това е повече от покана. Тя паркира, влиза в къщата, убива кучето, импулсивно написва бележката и си тръгва. Никой от съседите не си спомня да е виждал яркожълтото юго на Уилма, но това едва ли е доказателство, че колата не е била там. Всъщност повечето от съседите са били навън — кой на църква, кой на гости.
Уилма се връща вкъщи, качва се горе, докато Пийт изключва машинариите си, и се съблича. Когато мъжът й влиза в банята да измие лицето си, тя вече е под душа.
Това, че Пийт Джърсик е намерил жена си под душа, беше единственият факт, в който Алън намираше някаква логика. Тирбушонът, с който бе умъртвено кучето, бе смъртоносно, но не достатъчно дълго оръжие и Уилма сигурно е имала кръв по ръцете, която просто се е налагало да измие.
Тя веднъж се разминава с Нети и втори път — със съпруга си. Нима беше възможно? Да. На косъм наистина, но беше
„Стига, Алън! Престани и заспивай!“
Не можеше. Нещо сякаш го ядеше отвътре. Часовникът в дневната тихо удари четири часа. Мислите му непрекъснато стигаха до задънена улица, но той просто не можеше да престане да мисли.
Опитваше се да си представи как Нети седи търпеливо на масата в кухнята си и пише десетки пъти едно и също нещо, докато любимото й кученце лежи мъртво на по-малко от два метра. Опитваше се, но не можеше. Онова, което в началото бе взел за врата към онази въображаема градина, сега все повече му приличаше на красива рисунка върху иначе здравата и непоклатима стена. Зрителна измама.
Беше ли прекосила Нети разстоянието до дома на Уилма? Беше ли счупила прозорците й? Алън не знаеше, но беше убеден, че Нети Коб все още будеше любопитство у жителите на Касъл Рок — лудата, която бе убила мъжа си и бе прекарала сума ти години в „Джунипър Хил“. В редките случаи, когато тя се отклоняваше от обичайния си маршрут, някой неминуемо я забелязваше. Ако беше минала по Уилоу Стрийт в неделя сутринта — вероятно плачейки и мърморейки си под носа — нямаше начин да е останала незабелязана.
Още на сутринта Алън щеше да тръгне от къща на къща и да разпита всички един но един.
Сънят най-после победи. Докато засмиваше, пред очите му беше все една и съща картина: купчина камъни, увити в листи от тетрадка.
9
Докато малките часове на понеделника бавно се движеха към зората, а с нея и към началото на една нова и интересна седмица, един младеж на име Рики Бисонет се промъкна незабелязано в двора на преподобния Уилям Роуз. Вътре в спретнатата и белосана къща преподобният спеше съня на праведните.
Рики, деветнайсетгодишен и необременен с кой знае колко акъл, работеше в сервиза на Сони. Работното му време бе свършило отдавна, но той се бе мотал из офиса в очакване да стане достатъчно късно (или може би достатъчно рано), та да изиграе малък номер на преподобния Роуз. В петък следобед Рики бе наминал пред новия магазин и се бе заприказвал със собственика, интересен стар тарикат. От дума на дума той изведнъж осъзна, че разказва на господин Гонт най-съкровената си мечта. Тя беше свързана с една млада, ама много млада актриса и модел, за чиито недотам облечени снимки Рики бе готов да даде какво ли не.
— Знаете ли, мисля, че имам нещо, което ще ви заинтригува — каза собственикът на магазина.
После се огледа наоколо, сякаш за да се увери, че освен тях двамата в магазина няма никой, и обърна табелката на вратата. Върна се зад тезгяха, порови из шкафовете и извади кафяв плик.
— Вижте това, господин Бисонет — каза той и му намигна похотливо. — Мисля, че ще останете изненадан. Може би дори изумен.
Вцепенен бе точната дума. Снимките бяха на същата онази актриса, но която Рики чезнеше, и на тях тя беше повече от гола. На първата феята беше снимана заедно с известен актьор, на втората — с
— Но това е…
Младежът млъкна миг преди да произнесе име, добре известно на читателите на лъскави таблоиди и на зрителите на нашумели шоупрограми.
— О, не! — възрази господин Гонт, но кехлибарените му очи сякаш казваха „да, разбира се“. — Сигурен съм, че не може да е тя, но приликата наистина е невероятна. Продажбата на такива снимки, разбира се, е незаконна. Да оставим сексуалното съдържание… Сам виждате, че момичето на снимката — което и да е то — едва ли има повече от седемнайсет години… Все пак бих могъл да си затворя очите, господин Бисонет. Търговията е в кръвта ми. Така че… Ще се пазарим ли?
И те се спазариха. Рики Бисонет си купи седемдесет и две порнографски снимки за трийсет и шест долара… и този малък номер.
Той изтича на прибежки до къщата, скри се за миг в сянката на стряхата, колкото да се увери, че никой не го е забелязал, и изкачи трите стъпала до вратата. После извади една картичка от задния си джоб, отвори процепа за пощата, пусна я вътре и внимателно положи медния капак обратно, за да не вдигне шум. Приключил със задачата, той се метна през парапета на верандата и хукна като бесен през двора.
Имаше страхотни планове за трите часа, които оставаха до утрото. Те включваха седемдесет и две снимки и голям флакон лосион за ръце.
Картичката запърха като огромен молец и падна на избелелия килим в антрето с текста нагоре:
Как си баптистки буквоед такъв!?
Пишем ти, за да ти кажем, че е по-добре да престанеш с приказките си против нашта „Нощ в казиното“. Решили сме да се позабавляваме и не можем да разберем какво ти пречи. Да знаеш, че на нас, Праведните Католици, ни дойде до гуша от Баптистките ти Простотии. Ние и без това си знаем, че вие, Баптистите, сте шепа Гъзоблизци.
А що се отнася до ДРУГОТО, по-Добре Внимавай, Преподобни Параход Уили. Че ако продължаваш да си вреш Гадната Мутра в Наште работи, така ще те подредим заедно с Тъпите ти Приятелчета, че ще ни запомниш!
Остави ни на мира Баптистки Буквоед такъв или ЩЕ СЪЖАЛЯВАШ, ДОКАТО СИ ЖИВ.
