Неизживени спомени

предлага бакпулвер за кокаин. Онзи от Портланд явно беше успял да преметне Ейс въпреки пробите и когато Дейв Корсън започна да загрява каква е работата, гласът му престана да звучи приятелски. Всъщност звучеше си направо враждебно.

Ейс можеше да се скатае, но събра целия си кураж — който съвсем не беше малко дори в ония години — и отиде да се срещне очи в очи с братята и да им разкаже своята версия за случилото се. Разговорът се проведе в задната част на камионетка „Додж“, оборудвана с мокет, мека мебел и огледало на тавана. Той беше много убедителен. Просто нямаше друг избор — камионетката бе паркирана в края на прашен, черен път на няколко мили западно от Данбъри, огромен негър на име Тими седеше зад волана, а братята бяха застанали от двете му страни с безоткатни карабини в ръце.

Докато говореше, се сети за онова, което му бе казал чичо му преди обира в „Кроткия тигър“.

Невнимателните свършват в затвора. И то, ако имат късмет. Иначе торят едно местенце метър на два.

Поп се бе оказал напълно прав за първото и Ейс трябваше да впрегне цялата си убедителност, за да избегне второто. Още повече, че от там предсрочно освобождаване нямаше.

Затова беше страшно убедителен. В един момент изрече две вълшебни думички: Дъки Морън.

— От Дъки ли купи тоя боклук? — попита Майк Корсън и кръвясалите му очи се ококориха. — Сигурен ли си?

— Напълно. Защо?

Братята се спогледаха и започнаха да се смеят. Ейс не знаеше за какво се смеят, но беше доволен, че въобще го нравят. Това беше добър знак.

— Как изглеждаше? — попита Дейв Корсън.

— Висок. Е, не колкото него — кимна към шофьора, който се клатушкаше напред-назад в ритъма на музика, която само той чуваше в слушалките на уокмена си, — но така височък. Канадец е. Приказва малко дървено. Има малка златна обеца на едното си ухо.

— Той е — съгласи се Майк Корсън.

— Право да ти кажа, чудя се как още не са му светили маслото на тоя — каза Дейв и погледна към брат си.

Двамата поклатиха глави в пълно съгласие.

— Мислех, че всичко ще е наред — обади се Ейс. — С Дъки винаги всичко е било о’кей.

— Но ти беше известно време в отпуска, нали? — попита Майк.

— Прекара малка ваканцийка в хотел „Шоушанк“, а? — додаде брат му Дейв.

— Сигурно си бил на топло, когато Дъки откри „златното момиче“19 — каза Майк. — Оттогава работите му тръгнаха на зле.

— Дъки си има номер — обади се Дейв. — Знаеш ли какво е „санже“, Ейс?

Той се замисли и поклати глава.

— Разбира се, че не знаеш — ухили му се Дейв. — Нали затова задникът ти е на мушката. Дъки ти е показал една камара пликчета, пълни с бял прах. В едно от тях е имало чист кокаин. Другите са били пълни с лайна като тебе, Ейс.

— Но ние проверихме! — взе да се оправдава Мерил. — Взех едно наслуки и го проверихме!

Братята се спогледаха многозначително.

— Проверили — каза с пренебрежение Дейв.

— Взел едно наслуки — добави Майк.

Те обърнаха очи и си размениха погледи в огледалото отгоре.

— Е? — понита Ейс, като гледаше ту единия, ту другия.

Беше доволен, че братята познават Дъки, дваж по-доволен беше, загдето му повярваха, че не е имал намерение да ги измами, но продължаваше да се чувства кофти. Те то третираха като новобранец, а Ейс Мерил не позволяваше на никого да се държи така с него.

— Какво, е? — попита Майк Корсън. — Ако не ти даде сам да си избереш пликчето, сделката ще пропадне, нали така? Дъки е като дърт фокусник, излиза все с едни и същи номера. „Избери си една карта, която и да е.“ Не си ли го чувал, а, педерЕйсче?

Карабини или не, той подскочи.

— Да не си ме нарекъл повече така!

— Ще те наричаме както си искаме — каза Дейв. — Дължиш ни осемдесет и пет бона, Ейс, а като обезпечение на всичките тия пари засега имаме само една торба бакпулвер, която не струва и петдесет долара. Затова можем да ти викаме както ни дойде наум.

Двамата братя се спогледаха, разбраха се нещо без думи и Дейв стана. Потупа Тими по рамото, даде му пушката си и двамата с Майк излязоха от камионетката. Застанаха до храстите край оградата на някаква ферма и започнаха оживено да обсъждат нещо. Ейс не знаеше какво точно си говорят, но прекрасно разбираше какво става. Двамата братя решаваха съдбата му.

Той седеше на края на дивана, потеше се като прасе по Коледа и търпеливо чакаше. Тими се беше проснал на мястото на Майк Корсън с карабина, насочена право в главата му, и клатеше глава в такт с песента. Ейс бегло долавяше гласовете на Марвин Гей и Тами Теръл, които се провикваха в слушалките. Марвин и Тими, някогашни величия в музиката, пееха „Моята грешка“.

Братята се върнаха.

— Даваме ти три месеца да се поправиш — каза Майк и на него му прималя от облекчение. — В момента по ни се иска да си приберем парите, отколкото да ти махнем главата. Но има и нещо друго.

— Искаме да спипаме Дъки Морън — обясни Дейв. — По гуша ни дойде от простотиите му.

— Тоя ни излага всичките — добави брат му.

— Смятаме, че ще можеш да го откриеш — продължи Дейв. — Той те знае що за стока си и няма да се поколебае да те преметне още веднъж.

— Имаш ли нещо да кажеш, педерЕйсче? — попита Майк.

Ейс нямаше какво да каже. Беше щастлив, че ще посрещне още веднъж зората.

— Първи ноември ти е крайният срок — отсече Дейв. — Върни парите, пък после заедно ще му видим сметката на Дъки. — Опичай си акъла, защото ако не се явиш на първи, ще те кълцаме парче но парче, докато не пукнеш.

8

Когато гръмна бомбата, Ейс държеше една дузина автоматични и полуавтоматични голямокалибрени оръжия. През по-голямата част от подареното му време той отчаяно се опитваше да превърне тези оръжия в суха пара. Щом се докопаше до мангизите, щеше веднага да ги обърне в кокаин. Нямаше по-добро вложение от дрогата, когато човек иска бързо да изкара много нари.

Но пазарът с оръжие беше във временен застой. Той успя да продаде половината от стоката си — предимно по-дребните неща — и с това се приключи. През втората седмица на септември в една кръчма в Люистън му се отвори обещаваща перспектива. „Перспективата“ ясно намекна, че има намерение да купи поне шест, а може би и десет автоматични пушки, стига към стоката да върви името на надежден пласьор. Ейс нямаше проблеми с това. Братята Корсън бяха достатъчно надежден източник.

Преди окончателно да сключи сделката, той влезе в кенефа на заведението да смръкне два-три пъти. Беше обладан от онова прелестно чувство, което бе подвело една камара американски президенти — мислеше си, че вижда светлина в края на тунела. Извади огледалцето от джоба на ризата си, сложи го върху казанчето и тъкмо поръсваше кокаин отгоре му, когато от писоара зад преградата се чу глас. Той така и не разбра чий бе този глас, но притежателя му го отърва от поне петнайсет години във федерален затвор.

— Приятел, тоя дето приказваше с тебе, си има ушички — изрече гласът и Ейс бързо се измъкна през задния вход.

9

След този случай (нито веднъж не му хрумна, че услужливият информатор може просто да се е