Сякаш му бяха сложили някаква странна унойка.
Веднъж седнал зад волана, той веднага отвори жабката, хвърли вътре плика с надпис
Еверет Франкъл се качи в колата и бавно излезе от града. По пътя към фермата на Бъргмайер на два пъти отби от пътя, за да се порадва на това как лулата променя вида му.
4
Албърт Джендрън държеше зъболекарски кабинет в Касъл Билдинг — невзрачна тухлена сграда, която се издигаше срещу Кметството, и кръглата циментова постройка, в която се помещаваше общинската служба „Водоснабдяване“. От 1924 година насам Касъл Билдинг хвърляше сянката си над Тин Бридж и под покрива му намираха подслон трима от петте градски адвокати, очен и ушен лекар, няколко независими агенти по недвижимите имоти, консултант по кредитите, телефонистка и ателие за стъклопоставяне. Останалите пет-шест помещения понастоящем бяха празни.
Албърт, който още по времето на стария отец О’Нийл беше един от стожерите на католическата общност в града, вече бе започнал да остарява. Някога черната му коса бе започнала да се прошарва, широките му рамене, които на младини впечатляваха, сега бяха отпуснати и натежали, но ръстът му все още респектираше. При височина близо два метра и тегло сто и двайсет кила той беше най-големият мъж в града, ако не и в цялата област.
Бавно се изкачи по тясното стълбище до последния, четвърти етаж, като спираше на всяка площадка да си поеме въздух, съобразявайки се с шума на сърцето, който доктор Ван Алън му бе открил наскоро. Още преди да изкачи последните няколко стъпала, видя лист хартия, залепен на армираното стъкло на вратата му.
Първият ред се четеше още от пет стъпала разстояние и накара сърцето му да забие по-силно, не от умора, а от гняв.
Отгоре на листа с яркочервен маркер беше написано:
Албърт дръпна бележката и бързо я прочете. Дишаше тежко и разярено, сумтеше и пуфтеше като бик, който всеки момент ще нападне.
„СЛУШАЙ ВНИМАТЕЛНО, ДЪРТА СКУМРИО!
Опитахме се да те вразумим — «Онези, които имат уши да слушат» — но явно няма полза. ТИ СИ ТРЪГНАЛ ПО ПЪТЯ НА ПРОКЛЯТИЕТО И ПО ДЕЛАТА ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ.
Примирихме се с папското ти идолопоклоничество и дори с перверзното ти преклонение пред Вавилонската Курва.
Но сега вече отиде твърде далеч.
В КАСЪЛ РОК НЯМА ДА СЕ ИГРАЕ НА ЗАРОВЕ С ДЯВОЛА!
Почтените християни вече надушват дим от АДСКИ ОГНЬОВЕ и миризма на СЯРА. Ако ти не го усещаш, това е, защото носът ти отдавна е запушен от собствените ти грехове и деградация.
ЗАТОВА СЛУШАЙ КАКВО ЩЕ ТИ КАЖЕМ: ЗАБРАВИ ЗА ПЛАНОВЕТЕ СИ ДА ПРЕВЪРНЕШ ТОЗИ ГРАД В СВЪРТАЛИЩЕ НА КРАДЦИ И КОМАРДЖИИ: ИНАЧЕ ИМЕННО ТИ ЩЕ ВИДИШ КАКВО Е ДА ГОРИШ В АДА! ИМЕННО ТИ ЩЕ РАЗБЕРЕШ КАК МИРИШЕ СЯРАТА!
«Да си идат в ада нечестивците — всички народи, които забравят Бога.» Псалм 9:17
ВЗЕМИ СИ БЕЛЕЖКА, ЗАЩОТО ПОСЛЕ НЯМА ДА ИМА
КОЙ ДА ЧУЕ СТЕНАНИЯТА ТИ.
— Мама му стара! — изсумтя Албърт накрая и смачка бележката в огромния си юмрук. — Тоя идиот окончателно се е побъркал.
Първата му работа, след като влезе в кабинета си, бе да позвъни на отец Джон и да му каже, че играта явно започва да загрубява.
— Не се притеснявай, Албърт — отвърна спокойно отец Бригъм. — Ако идиотът удари пръв, ще види как ние, дъртите скумрии, отвръщаме на удари. Прав ли съм?
— Точно така, отче — каза и погледна към смачкания лист в ръката си. Ехидна усмивчица се прокрадна под моржовските му мустаци. — Само така.
5
В десет и половина на същата сутрин дигиталният часовник пред банката в Касъл Рок отчете температура двайсет и пет градуса. В далечния край на Тин Бридж, там където шосе 117 излизаше на хоризонта, неестествено силното слънце присветна и блесна като ярка звезда. Алън Пангборн седеше в кабинета си пред документите по убийствата на Коб и Джърсик и не видя как металът и стъклото отразиха слънчевите лъчи. Но дори и да беше обърнал внимание, това едва ли щеше да го заинтригува — в края на краищата минаваше просто един автомобил. Но тази ослепително ярка светлина, профучала по моста с повече от седемдесет мили в час, отразена в гладките повърхности от хром и стъкло, всъщност беше предвестник на съдбата на Алън Пангборн… и на целия град.
Зад витрината на „Неизживени спомени“ една ръка с дълги и тънки пръсти свали табелката с надпис:
и сложи на нейно място друга. На нея пишеше:
6
Когато прекоси моста, колата продължаваше да се движи с петдесет мили при ограничение двайсет и пет. При вида на това чудо гимназистите биха ахнали от възхищение и завист — беше млечнозелен „Додж Челънджър“ с подсилени задни ресори и забоден в земята нос. През опушените му стъкла се виждаше предпазната шина, която минаваше по покрива между двата реда седалки. Задната броня беше облепена със стикери. Двете тръби на ауспуха доволно ръмжаха, заситени от деветдесет и шест октаново гориво, което можеше да се купи само на магистралата за Оксфорд, и то на север от Портланд.
Колата намали на кръстовището на „Мейн“ и „Лорел“ и със свирене на гумите зае едно от местата за паркиране пред бръснарницата. В този момент никой не се подстригваше и Бил Фулертън и Хенри Джендрън сядаха на бръснарските столове и заедно четяха сутрешния вестник. Когато шофьорът форсира двигателя,
