надигащото се желание у него е точно това, което те очакваха да изпита при вида на тази добре сложена жена с нейното добре гледано тяло. Това го вбеси. Сигурно се възбуждаше, като го показва пред бедните глупаци на път към месомелачката.
— Разбира се — отговори Ричърдс. — Хубави цици.
— Благодаря — отвърна невъзмутимо тя.
Сега той седеше зад масата и я наблюдаваше отдолу, докато тя го гледаше отгоре и така смущаваше още повече.
— Днешният тест е за твоите умствени способности, тъй както вчерашният беше за физическото ти състояние. Ще продължи дълго и ще обядваш към три следобед — при положение, че го преминеш. — Усмивката й изчезваше за малко и отново проблясваше. — Първата част е словесна. Времето, с което разполагаш, е един час от момента, в който ти дам книжката с тестовете. Можеш да ми задаваш въпроси по време на изпита и ако са позволени, ще ти отговарям. Разбира се, стига да не са въпроси от самия тест. Дотук ясно ли ти е?
— Да.
Тя му подаде книжката. На корицата беше нарисувана голяма червена длан с разперени пръсти. Под нея с големи червени букви пишеше „СТОП“. А отдолу — „Не отваряйте на първа страница, докато изпитващият не ви каже да започвате.“
— Сериозна работа — отбеляза Ричърдс.
— Моля? — безупречно изваяните й вежди се повдигнаха.
— Нищо.
— Когато отвориш книжката, ще намериш изпитна карта — продължи тя урока си. — Отбелязвай отговорите с ясни и плътни черти. Ако искаш да поправиш нещо, изтривай предишната отметка напълно. Ако не знаеш някой отговор, моля те, не налучквай. Разбираш ли ме?
— Да.
— Тогава обърни на първа страница и започвай. Когато кажа стоп, остави молива. Хайде, можеш да започваш.
Той не започваше. Спокойно и нагло оглеждаше тялото й. След малко тя се изчерви.
— Часът ти изтича, Бен. По-добре…
— Защо всички мислят, че щом се занимават с хора от южните квартали, непременно имат работа с безнадеждни тъпаци, които мислят само за чукане?
Сега тя съвсем се обърка.
— Аз… Аз никога…
— Не, ти никога — той се усмихна и взе молива. — Господи, колко сте глупави.
Той се наведе над теста, докато тя все още се чудеше какво да отговори или да открие причината за реакцията му. Вероятно наистина не разбираше нищо.
Първата част се състоеше от изречения с една пропусната дума — той трябваше да подчертае верния отговор.
„1. Една … пролет не прави.
а. мисъл
б. бира
в. птичка
г. кражба
д. нито едно от изброените.“
Той бързо попълваше изпитната карта, като рядко спираше, за да обмисли втори път отговора. Следваха тестове за трудни думи и антоними. Когато свърши, оставаха още петнадесет минути до изтичането на часа. Тя не взе листа — по правило той не можеше да й го върне преди изтичането на определеното време. Ричърдс се облегна назад и се загледа безмълвно и многозначително в почти голото й тяло. Тишината стана напрегната, плътна и потискаща. Личеше й, че иска да се покрие с нещо и той го забеляза. Това му достави удоволствие.
Когато времето изтече, жената му подаде втора книжка. На първата страница имаше нарисуван бензинов карбуратор. Под него пишеше:
„Това се слага в:
а. косачка
б. телевизионен екран
в. електрически хамак
г. автомобил
д. нито едно от изброените.“
Третият тест беше свързан с математиката. Не го биваше много с числата и започна леко да се поти, когато видя, че времето бързо напредва. Накрая му се струваше, че горещината в кабинката е непоносима. Не успя да довърши последния въпрос. Ринда Уорд се усмихна прекалено широко, докато измъкваше изпитната карта от ръцете му.
— С това не беше много бърз, Бен.
— Но всички отговори са верни — каза той и й се усмихна. Наведе се напред и леко я плесна по задника.
— Вземи си един душ, малката. Добре се справи.
Лицето й пламна.
— Мога да те дисквалифицирам.
— Глупости. Ще те уволнят, това е всичко.
— Махай се! Връщай се в редицата! — гласът й бе станал дрезгав, а тя изглеждаше изведнъж готова да заплаче. Това, което Ричърдс изпита към нея в този момент, беше почти съжаление, но той го потисна.
— Пожелавам ти приятна вечер. Излез и вечеряй шест различни ястия с този, с който спиш тази седмица, и си мисли за детето ми, което умира от грип в един мръсен двустаен апартамент от Масовото строителство.
Той я остави втренчена в него с побеляло лице.
От групата бяха останали шест души. Те преминаха в следващата стая. Часът бе един и половина.
…междинно отчитане — минус 091…
Лекарят, който седеше срещу него зад масата в друга малка кабинка, носеше очила с малки и дебели лещи. Имаше неприятна доволна усмивка, напомняща на Ричърдс за един малоумен, когото познаваше като дете. Момчето обичаше да клечи под пейките на училищния стадион, докато уж гони кучето си, и да гледа под полите на момичетата. Ричърдс се усмихна.
— Нещо приятно? — попита лекарят, като му подхвърли първия лист с мастилено петно от теста на Роршах. Неприятната му усмивка се разшири още малко.
— Да. Напомняте ми един човек, когото познавах.
— Така ли? Кой?
— Няма значение.
— Много добре. Какво виждате тук?
Ричърдс погледна мастиленото петно. Маншетът на апарата за кръвно налягане стягаше дясната му ръка. Електроди бяха прилепени към главата му, а техните кабели и този от ръката му излизаха от някакъв уред, поставен до лекаря. Вълнообразни линии се движеха по екрана му.
— Две негърки. Целуват се.
Докторът подхвърли следващия лист.
— А тук?
