пак има едно нещо, което бизнесът в малкия град може да предложи и което уличните пазари и търговските центрове не могат, и то е нещото, за което господин Фрий говори в стихотворението си. То не е много дълго, но казва много. Чуйте го:
Сам погледна към тях над текста си и за втори път през този ден с изненада откри, че за него всяка дума, която току-що беше казал, беше истина. Откри, че сърцето му изведнъж се изпълва с щастие и проста благодарност. Хубаво е да откриеш, че все още имаш сърце, че обикновените грижи на обикновените дни не са го износили, но още по-добре е да откриеш, че то все още може да говори през устата ти.
— Ние, бизнесмените от малкия град, предлагаме това човешко докосване. От една страна, то не е много… но, от друга, това е почти всичко. Знам, че то винаги ще ме връща към нови дела. Искам да пожелая на първоначално избрания оратор Невероятния Джо — бързо възстановяване, искам да благодаря на Крейг Джонс за това, че ме помоли да го заместя, и искам да благодаря на всички вас за това, че слушахте толкова търпеливо отегчителните ми приказки. И така… благодаря за вниманието.
Аплодисментите започнаха още преди да завърши последното си изречение; увеличаваха се, докато прибираше няколкото страници текст, които Наоми беше написала на машина и които беше поправял целия следобед, и прераснаха в кресчендо, когато седна на мястото си, слисан от реакцията.
„Е, това е само от пиенето — каза си той. — Щяха да те аплодират, дори и ако им беше разказал как си успял да се откажеш от пушенето, след като си се срещнал с Исус Христос на рекламен коктейл.“
После всички започнаха да стават на крака и той си помисли, че сигурно е говорил твърде дълго, щом като толкова бързат да излязат. Но те продължиха да аплодират и тогава той видя, че и Крейг Джонс му маха с ръце. След миг Сам разбра. Крейг го караше да се изправи и да се поклони.
Той завъртя показалец до слепоочието си: „Ти си се побъркал!“
Крейг поклати глава настойчиво и така енергично заразмахва ръце, че заприлича на евангелистки проповедник, който подканя вярващите да пеят по-високо.
Така че Сам се изправи и остана удивен — те наистина го поздравяваха с викове „ура“!
След няколко секунди Крейг се доближи до катедрата. Виковете престанаха чак когато той почука няколко пъти по микрофона — звучеше като че ли великански юмрук, увит в нещо меко, удря върху ковчег.
— Мисля, че всички сме съгласни — каза той, — че речта на Сам ни накара да забравим за жилавото пиле.
Това предизвика нов сърдечен взрив от аплодисменти.
Крейг се обърна към Сам:
— Ако знаех, че можеш да говориш така, Сами, щях да ангажирам първо теб!
Това предизвика нови ръкопляскания и свиркания. Преди да престанат, Крейг Джонс хвана ръката на Сам и започна рязко да я тръска нагоре-надолу.
— Беше страхотно! — извика Крейг. — Откъде я преписа, Сам?
— Не съм я преписал — отвърна Сам. Почувства топлина в бузите си и въпреки че преди да започне да говори беше изпил само един джин с тоник (при това разреден), се почувства малко пиян. — Моя си е. Взех две книги от библиотеката и те ми помогнаха.
Около тях се събраха и други ротарианци — ръката на Сам беше разтърсвана отново и отново. Той започна да се чувства като градска помпа по време на лятна суша.
— Страхотно! — извика някой в ухото му. Сам се обърна към гласа и видя, че той принадлежи на Франк Стивънс — същия, който беше поел поста на ръководителя на транспортния профсъюз, когато онзи беше обвинен в длъжностно престъпление. — Трябва да я запишем на касета, можем да я продаваме! По дяволите, страшно добра реч, Сам!
— Трябва да я разпространим! — каза Руди Пърлман. Кръглото му лице беше зачервено и потно. — Щях да се разплача! Сериозно, за Бога! Откъде намери тези стихове?
— В библиотеката — каза Сам. Все още се чувстваше слисан… но облекчението му, че всичко бе свършило, постепенно се заменяше от някаква предпазлива радост. Помисли си, че трябва да даде премия на Наоми. — От една книга, която се нарича…
Но преди да успее да каже на Руди как се нарича книгата, Брус Енгалс вече го беше хванал под ръка и го водеше към бара.
— Най-добрата реч, която съм чул в този глупав клуб за две години, по дяволите! — възкликна Брус. — А може би от пет! И без това, на кого му трябва проклетият акробат? Дай да те почерпя едно, Сам! По дяволите, може и две!
2.
Преди да успее да си отиде, Сам изпи общо шест питиета — все почерпки — и завърши вечерта на триумфа си, като повърна върху собствената си изтривалка с надпис „ДОБРЕ ДОШЛИ“, веднага след като Крейг Джонс го остави пред къщата му на авеню „Келтън“. Когато стомахът му избухна, Сам се опитваше да напъха ключа си в ключалката на външната врата — не беше лесно, защото му изглеждаше, че има три ключалки и четири ключа — и просто не му остана време да се облекчи в храстите до стъпалата. Така че, когато най-после успя да отвори вратата, той просто вдигна изтривалката „ДОБРЕ ДОШЛИ“ (внимателно я придържаше от двете страни, така че повърнатото да остане в средата) и я изля настрана.
За да се съвземе, изпи чаша кафе, но докато я пиеше, телефонът иззвъня два пъти. Още поздравления. Второто позвъняване беше от Елмър Баскин, който дори не беше дошъл. Почувства се като Джуди Гарлънд в „Ражда се звезда“, но беше трудно да се радва на това чувство, докато стомахът му още се бунтуваше, а главата му започваше да го наказва за прекалената доза удоволствия.
Сам включи автоматичния телефонен секретар в дневната, който щеше да отбива всички по-нататъшни обаждания, после се качи в спалнята си, изключи телефона до леглото си, взе два аспирина, съблече се и си легна.
Бързо започна да се унася — беше изморен като след бомбардировка, — но преди да заспи, имаше време да си помисли: „Повечето от това дължа на Наоми… и на онази неприятна жена от библиотеката — Хорст, Борщ, или както там й беше името. Може би трябва да дам премия и на нея.“
Чу как телефонът долу зазвъня и после телефонният секретар го прекъсна.
„Браво — помисли си в просъница Сам. — Изпълнявай си задълженията — искам да кажа, нали все пак затова съм те купил?“
После потъна в мрак и не помнеше нищо до десет часа сутринта в събота.
3.
Върна се към земния живот с болки в стомаха и леко главоболие, но можеше да бъде и по-зле. Съжаляваше за изтривалката „ДОБРЕ ДОШЛИ“, но се радваше, че беше разтоварил поне малко от изпитото — иначе главата му щеше да го боли много повече. Стоя десет минути под душа, без да прави почти никакви движения, после се изсуши, облече се и слезе долу с хавлия, увита около главата. Червената лампичка на телефонния секретар мигаше. Когато натисна бутона за прослушване, лентата се превъртя само малко — явно позвъняването, което беше чул точно на заспиване, беше било последно. Би-ип!
