— Скъпа, четири и петнадесет сутринта е, наистина е ужасно късно!
Седнах в люлеещия се стол, надявайки се да я приспя. За мое огромно учудване една глава се показа в прозореца на спалнята. Мъжът изглеждаше към 45 години. Мина известно време, преди да разбера, че това е крадец. Винаги съм смятала, че крадците са млади. Разбира се, беше се изкатерил по скелето отвън. Спогледахме се, замръзнали от изненада.
— Няма защо да си даваш труда — обърнах се към него. — Нямаме нищо.
Той не се помръдна.
— Гледачката ни от Венецуела отказа да живее тук — викнах аз, държейки здраво Ема. Тя предпочита да живее в Крикълууд с мъж, когото почти не познава. Казва се Блъджърс. Имах скъп нощен крем, но ми го взе, имам предвид детегледачката. Сега всичко е в Крикълууд.
Изчаках да осмисли чутото и когато погледнах отново, крадецът си беше отишъл така тихо, както беше дошъл. Върнах се обратно в спалнята и разказах на Антон какво се бе случило.
— Това направо е отвратително — беше коментарът му. — Ще говоря с Мако сутринта.
Верен на думата си, Антон му се обади окончатели вбесен.
— Добро утро, Мако. Има ли някакъв шанс да те видя днес, теб или колегите ти? Не! И защо, интересно? Смърт в семейството? Не ми казвай, остави ме да отгатна. Кучето ти? Твоят четиринадесети братовчед? О, баща ти? Това трябва да е третият път за този месец. Още една смърт, а? — Антон се умълча, продължи да слуша, после измърмори нещо и затвори.
— По дяволите.
— Какво?
— Бащата на Мако наистина е умрял. Те никога няма да се върнат.
Бях отчаяна. Не можех да виня Джема, но незнайно защо се сетих за нея.
След няколко часа се случи нещо, което ме накара да забравя за Джема: Таня Тийл ми изпрати изданието на „Кристално чиста“. Беше толкова хубаво, много впечатляващо. На корицата беше нарисувана с темпера красива жена на виолетов фон. Напомняше корицата на „Церовете на Мими“, но забелязах, че има разлика в тоновете. Жената от корицата на „Церовете на Мими“ имаше сини очи. А тази на „Кристално чиста“ — зелени. Жената от „Церовете на Мими“ носеше ботуши, които се закопчаваха, а тази на „Кристално чиста“ — обувки. В различни нюанси.
Щяха да я пуснат в продажба след два месеца, на 25 октомври, но от утре я тестваха по летищата.
„Успех, книжле“, пожелах и целунах томчето в стремежа си да го предпазя от черната магия на Джема.
Обещах си, ако оживея след умората от нощта, да я занеса на Ирина. Животът на тази жена се бе променил. Беше се запознала с украински „бизнесмен“ на име Василий, който я измъкна от стария Госпел Оук и я настани в служебен апартамент в Сейнт Джон Ууд. Беше луд по нея. Тя все още работеше на половин ден, заради любовта си към „Клиник“, а не защото имаше нужда от пари.
— Мисля, че ако трябва живея без мостри за кузметика, направо умра.
Тя драматично се тупна по гърдите и после си мацна още червило.
Вече я бях посетила в новия й дом — обширен апартамент с три спални в един хубав блок, който имаше и черен вход. Зелени клони засенчваха прозорците на втория етаж и макар да принадлежеше на рускиня, любовница на украински гангстер, домът имаше почтен вид. Беше малко лъскав за моя вкус, но общо взето много приятен. Най-вече се възхищавах от липсата на прах.
Глава 27
Изпратихме цветя за погребението на бащата на Мако и последният изглежда ни прости, тъй като следващия понеделник четирима от майсторите се появиха. Даваха вид, че ще свьршат работа и трегерите ще бъдат инсталирани, когато Бонзо се завъртя без да иска и удари с тръбата пъстрия витраж на овалното прозорче над вратата, което се пръсна на парчета.
Бях изтърпяла безконечни дискусии с детегледачката, която прекаляваше с биберона за Ема, след което се скривах в банята, четейки вестник „Сън“ или учех момичето си как да ругае на ирландски, и нито веднъж не се бях оплакала. Но изящният витраж беше стар, красив и незаменим.
Цялото чакане, разочарованието и ужасът, че къщата никога няма да се оправи ми дойдоха в повече и аз се разридах с пълна сила пред очите на Бонзо, Мако и Томо.
Изтощителните седмици, безпаричието, тревогите около книгата, която не можех да довърша, ужасът какво ще причини Джема на семейство ми се изляха като водопад от моите очи.
Най-накрая Томо, най-мекосърдечният от всички, подхвана:
— Вижте сега…
В отговор на моите критики Бонзо си тръгна. После се върна наперен и сърдито повика колегите си, които се повлякоха подире му като стадо овце. Изминаха два дни, от тях ни вест, ни кост, и аз почувствах, че откачам.
Всеки път, когато възникнеше проблем, си мислех за Джема.
Струваше ми се, че притежава магически дарби. И то от лошите. Тя беше като Дарт Вейдър за Люк Скайуокър и като Волдемор за Хари Потър, чувствах, че убива всичко добро в моя живот.
Опитах се да споделя с Антон, но той, въпреки че беше чувствителен на тази тема, възрази, че Джема нямала нищо общо.
— И на мен ми иде да се гръмна. Дори Далай Лама би се побъркал в тази къща.
Мислехме да наемем нов екип, за да се свърши работата, но нямахме пари и нямаше и да имаме, докато не получех процента си в края на септември. Антон бе твърде депресиран, за да се любим, и аз дадох на Зулема всичката козметика, която притежавах, с изключение на чантичката от „Джо Малоун“, но накрая не ми остана избор, освен да звънна на Мако и да помоля да се върне с Бонзо.
— Ти много го обиди — отговори Мако. — Както и аз се почувствах обиден, когато твоят любовник, с когото живееш, се подигра със смъртта на моя единствен баща.
— Извинявай, не съм искала да го оскърбя.
— Той е много чувствителен.
— Наистина съжалявам.
— Ще говоря с него и ще видя какво мога да направя.
Телефонът звънна. Беше Таня Тийл. Говореше бързо, с тънък гласец.
— Лили, имам добри новини. Реших да поправя корицата на „Кристално чиста“. Прекалено много прилича на „Церовете на Мими“. Направила съм нова и ти я пращам за одобрение.
— Хубаво.
— Наистина е по-хубава. Не бих искала да я объркват с „Церовете на Мими“.
— Добре ли си, Таня?
— Добре — отговори тя, — много добре. Но трябва бързо да я прегледаш и одобриш. Трябва днес да влезе за печат. Няма да пропусна нашата среща в кръчмата. Всеки момент корицата ще е при теб. Звънни ми, ако не ти я изпратят.
След половин час новата корица пристигна. Беше кафява и малко неясна, но имаше сериозен вид. Съвсем различна от предишната, но много по-подходяща за книгата. Хареса ми. Звъннах на Таня, която още говореше като картечница.
— Хареса ли ти? Добре, чудесно. Няма значение, че предварителните копия, които се продават по летищата, са с виолетова корица. Когато книгата излезе на бял свят, ще бъде с тази корица, която виждаш сега.
— Сигурна ли си, че всичко е наред?
— Да, всичко върви чудесно.
Нещо се мътеше.
Явно беше ден на „Долкин Емери“, тъй като Отали, пиарката на издателството, също се обади.
— Страхотни новини! „Илевенсес“ те искат.
„Илевенсес“ беше дневно телевизионно шоу. Даваха го от десет и половина до обяд и го водеха две
