Мъжът на най-добрата ми приятелка

тенис между Ричи и Джоджо. Секундите бавно се нижеха, ръката на Джоджо, държаща телефона, стана лепкава и влажна, после Ричи се огъна.

— Очевидно това е само пример. Просто пример.

— Я виж — престори се на изненадана Джоджо. — Само пример. — Тогава не бързай да се обаждаш. — Тя затвори телефона си и смигна на Олга. — Само ще се изложим.

Докато гледаха как мечтите им избледняват и изчезват, всички насочиха погледи към Ричи, сякаш беше заловен на местопрестъплението крадец.

Но най-неприятното бе съобщението, че на следния ден трима от „Лоусън Глобал“ ще ходят с Ричи, Джим Суийтмън и Марк в луксозен провинциален хотел да играят голф и така да се опознаят. Джоджо се опита да прикрие недоверието си. Марк не й беше казал за това, а и кога недоносчето Гант се беше научило да играе голф?

— Как така не съм поканена?

— Защо трябва да си?

— Спечелила съм повече пари от всеки друг агент през изминалата година.

— Можеш ли да играеш голф? — запита Ричи.

— Естествено, че мога. — Интересно, колко ли ще е трудно? Особено ако си представи, че всяка топка за голф е главата му.

— Жалко — Ричи я изгледа подигравателно. — Резервациите вече са направени и няма никакви други свободни места.

— Значи без жени? Не е ли малко сексистко? Има закони против тези работи.

— Кой закон казва, че трима-четирима мъже не могат да се съберат, за да поиграят голф? И кой казва, че трябва да има жени?

Очакваше да я е сразил, Джоджо не се предаде:

— О, забравих за увлечението ти по стриптийзьорките.

— Няма такова нещо — намръщи се той, обзет от гняв. — Джим също ги харесва, а Марк е влюбен…

— Може ли за момент — прекъсна го Марк.

Дан Суон изплува от обичайния си унес и промърмори тихо:

— Бийте се, бийте се, бийте се!

Марк се овладя.

— Това беше достатъчно. Ричи, не говори глупости, няма да има никакви стриптийзьорки. Поне не би трябвало да има.

Джоджо си помисли, че всъщност това влошава нещата. Всички разбраха, че приятелката на Марк Ейвъри не иска той да се задява със стриптийзьорки. Бяха й колеги, но я гледаха, сякаш е досадна съпруга. Границите бяха започнали да стават неясни.

След като срещата приключи, тя влезе в кабинета на Марк, затвори вратата и го нападна:

— Въобще не ми каза, че възнамеряваш да играеш голф с тези хора.

— Права си, не ти казах.

— Защо не?

— Не си ми шеф.

Сякаш я простреляха право в сърцето.

— Марк, какво става? Защо си толкова ужасен?

— Защо ти си толкова ужасна? — беше прекалено спокоен и тя си припомни кое я беше привлякло у него: силата на характера, способността му да вижда в по-широк план…

— Не съм ужасна, Марк.

Той вдигна рамене.

— Върша си работата.

— Дори и когато ми вреди?

— Не е така. Може да не ми вярваш, но всичко, което правя, го правя за нас.

Благодарение на Гадняра Гант отношенията й с Марк започнаха да се объркват; тя не можеше да го позволи. Направи огромно, почти свръхчовешко усилие и изрече:

— Вярвам ти.

Събота сутринта, апартаментът на Джоджо

Преди Марк да тръгне за голф уикенда, Джоджо каза:

— Нали няма да обсъждаш с ония от „Лоусън“ как съм в леглото?

— Защо ми е да го правя?

— Знам ви вас, мъжете, разказвате си сексистки шеги и обсъждате жените.

— Какво искаш да кажеш?

— И аз съм от тях.

Той обви с ръка кръста й, после я плъзна нагоре.

— Не бих казал. — Отмести ръката си, но тя я върна на предишното й място. — Джоджо, нямаме време за това.

— Имаме.

— Ще закъснея.

— Добре.

Двадесет минути по-късно

— Наистина трябва да тръгвам, Джоджо.

— Върви — усмихна му се тя от леглото. — Засега не ми трябваш. Чао, скъпи. Пожелавам ти отвратително прекарване.

— Такова ще бъде.

Същия следобед

Джоджо беше в „Ръсел и Брумли“ с Беки, когато телефонът иззвъня. На дисплея се изписа номерът на Марк.

— Марк! — възкликна тя. — Точно мъжът, с когото исках да поговоря. Каква е разликата между бонус и пенис? Ще ти кажа — съпругата ти ще ти духа бонуса! Ба-буум!

— Джоджо…

— Какво правиш, когато миялната ти машина се повреди! Прасваш й един! Ба-буум!

— Джоджо…

— Кого караш да свърши работата? Тази, която има най-големи цици! Ба-буум!

Неделя следобед, апартаментът на Джоджо

От хотела Марк пристигна право при нея.

— Здравей, скъпа — тя го обгърна в прегръдките си, сякаш се бе завърнал от война. — Всичко е наред, сега вече си тук.

Последва го в дневната и попита:

— Колко зле беше?

Той се усмихна.

— Отвратително. Трябваше да пуша пура, а знаеш ли как се отрязва крайчето й?

Джоджо нямаше представа.

— Един от типовете от „Лоусън“ не престана да разказва вицове за обрязването по този повод.

— Ама че гадост. Кой беше най-лошият момент през целия уикенд?

Марк се замисли.

— Когато единият от „Лоусън“ описа някакъв човек като „ако този падне в езеро от цици, ще излезе, смучейки палеца си“.

— Отврат — повтори Джоджо.

После Марк сподели: