Трябва да поговорим. Ела в кабинета ми веднага щом можеш.
Целувки: Марк
— Сега какво?
Марк седеше зад бюрото си, с изключително сериозен вид.
— Исках предварително да ти кажа за утрешното съвещание. Ричи Гант е намислил нещо.
— Какво? — изведнъж Джоджо се почувства ужасно нервна. Лонгурестият беше пълен с изненади, никоя от които не бе хубава.
— Сприятелил се е с неколцина от маркетинговия отдел на „Лоусън Глобал“.
— С кого?
— Имат клонове по целия свят. Произвеждат безалкохолни напитки, козметика, спортно облекло… и изглежда искат да вложат пари в някои от авторските издания на „Липмън Хай“.
Тя отвори уста, едва говореше.
— Искаш да кажеш корпоративно спонсориране?
— Не точно спонсориране заради името, не както „Пиещият кока-кола Повелител на конете“, просто да се споменат определени продукти в текста.
— Корпоративно спонсориране — повтори Джоджо. — Точно както се майтапехме с теб преди година. Мислехме, че са глупости. Наистина е тъпо.
— Правилно поднесено, няма да е нарушение.
Тя му хвърли дълъг, замислен поглед.
— Това не може да стане. Марк, ти не разбираш. Самият ти каза, че е нелепо.
— Джоджо, това е бизнес, вероятно много доходен.
Не добави нищо, но намекът беше ясен. Да напусне Каси и да заживее с Джоджо щеше да им струва скъпо.
Както и да е. Ядосана, тя каза:
— Когато ти споменах тази идея, защо не ме посъветва да я предложа?
— Защото само се шегувахме, а и явно ти беше неприятна. Ако наистина я смяташе за добра идея, нямаше да имаш нужда от поощрение, щеше да действаш и да я осъществиш.
Може и да беше вярно, но, ако не друго, яростта й се разпали.
— И какво стана? Гант дойде при теб с концепцията си, а ти му каза браво, давай, така ли?
— Не. За пръв път чух за нея тази сутрин. Вече е установил контакти и е направил някои предложения.
— Обзалагам се, че не става дума за мои автори — изрече тя с горчивина. — Как така на Гант му хрумна същата идея като на мен?
— Навярно и двамата мислите еднакво.
Джоджо сви рамене.
— Нямам нищо общо с това… лигаво нищожество. Знаеш ли какво, Марк? Разочарована съм от теб.
Той стана извънредно спокоен. Заплашително спокоен.
— Аз работя. Моя работа е да проучвам идеята, за да получим повече пари. Имам принципи, но прекалените скрупули не вършат работа в търговията. Да, идеята ми се виждаше пошла, но имам право да променям мнението си. Особено, когато съм поставен пред свършен факт.
— Схванах — отговори Джоджо. — Напълно ми е ясно.
Тя изхвърча навън и той не направи опит да я последва. На улицата тя започна да дърпа тъй яростно, че един минувач и рече:
— Какво ти е виновна бедната цигара?
Как е установил Ричи Гант тези контакти, чудеше се Джоджо. Ако тя работеше за многонационална компания и този дребен негодник се появеше при нея, щеше да извика охраната да го изхвърли на улицата, а после собственокрачно да му тегли един ритник в бъбреците. Та да го заболи наистина. И в топките, естествено. И в главата — но обувките й щяха да се изцапат с онова мазно нещо, с което клепаше косата си… Уф!
По-силен от гнева й към Ричи беше ядът към самата нея. Не трябваше да слуша Марк, трябваше да осъществи идеята. Не ставаше въпрос за наранена гордост, щеше да има практически последствия: изборът на нов съдружник беше другия понеделник, след по-малко от седмица. Трябваше да хване подходящия момент, да използва само три секунди и да отхвърли предложението му, така че съдружниците да вземат решение, без да се влияят от корпоративните милиони.
Но тази идея й носеше малко успокоение. И в сърцето си се надяваше, че вместо да се заслепят от алчност, издателите щяха да се съгласят с нея.
Съвещанието в петък сутринта
Вече всеки знаеше за новите корпоративни връзки на Ричи, затова не се налагаше Джоджо да понася одобрителни възгласи, сякаш е извадил бял заек от старата си парцалива шапка.
Но не всичко бе свършило. Винаги склонен да се покаже, Ричи бе изпробвал възможните сценарии. Той протегна ръка и изрече:
— Олга!
— Вие, мадам — откликна недотам тихо Джоджо.
Той се обърна към нея.
— Джоджо, не се безпокой. Ще направя каквото мога за твоите автори. Ще се опитам да им спечеля малко пари от спонсорство.
— Няма нужда — ясно парира Джоджо. — Авторите ми печелят достатъчно, като пишат книги.
— Зависи от тях — сви рамене Ричи — ако искат да се откажат от готови пари. Малко е смешно да ги съветваш, това е всичко. Радвам се, че не си мой агент!
— Не колкото се радвам аз, вонливецо! — Все пак изрече обидата само наум. Винаги си оставаше професионалист.
Ричи отново насочи вниманието си към Олга.
— Да вземем Анелиз Палмър.
Една от най-печелившите писателки на Олга, авторка на известни бестселъри.
— Тя би могла да се свърже с една от скъпите марки шампанско на „Лоусън Глобал“. Ако Анелиз си знае интереса — а аз я познавам, ще се съгласи. — Той го оповести с такава самоувереност, че Джоджо трябваше да седне на ръцете си, за да не го удари. — Така приходите й ще хвръкнат до милион лири. Ти ще получиш десетте си процента и ако възпитано ги помолим, ще стоварят няколко каси с шампанско само за теб.
Джоджо едва не експлодира от безсилие. Да му се не знае — един милион за писателка, която не може да засенчи видеофилм за размножителните навици на императорските пингвини.
— Това реално предложение ли е? — попита Марк. — Наистина ли са споменали тези суми за отделните автори?
— Да споменат? Искаш да кажеш, да обещаят. Наистина. — Ричи сериозно кимна. — Повярвай ми, ще стане.
Всички бяха потресени. Дори непрестанно движещите се молекули на въздуха замръзнаха, спирайки в орбитите си. Милиони кинти, само за едно споменаване на шампанското!
Джоджо забеляза как израженията се промениха — гледаха Ричи, сякаш беше алхимик. Вече харчеха плячката. Нова кола. Вила в Умбрия. Достатъчно пари, за да напуснеш съпругата си и да си устроиш нов, безгрижен живот с младата си любовница. Дори Орора Френч и Лобелия Хол, които толкова мразеха Гант и които не биха се облажили особено от въпросните пари, стояха като омагьосани. Обувки и чанти блеснаха в очите на Орора, а мисълта за една седмица в Лас Вегас, изпълнена игра на рулетка, накараха погледа на Лобелия да светне. Джоджо трябваше да предприеме нещо.
— Значи Олга може да им позвъни веднага — предложи тя. — И да им каже, че Анелиз е съгласна, та да ни изпратят милионите в използвани банкноти от по пет лири. — Тя остави чантата си на масата, извади мобилния си телефон и го подаде на Олга. — Обади се.
За сетен път стаята потъна в тишина. Движеха се единствено очите, сякаш наблюдаваха състезание по
