— Да. Голяма свежарка е.
О, Боже.
— Джема никога няма да ти разреши да го екранизираш. След всичко, което й причинихме, не се и надявай.
Но той се надяваше. Виждах го в очите му. Вече я убеждаваше, използвайки всички възможни средства. Познавах този Антон, с небрежното му, нехайно очарование. Беше амбициозен, но сега ми идваше като удар под кръста.
Тъй като животът ни така драматично се срина преди Коледа, той отчаяно се нуждаеше от тази работа. Беше минало много дълго време, откакто бе осъществил печеливша сделка. Беше се върнал към ужасните си реклами, за да поспечели пари, но филмите лежаха на сърцето му.
— Лили, това ще ни спаси! — сякаш беше кълбо от огън. — Притежава фантастичен търговски потенциал. Всички ще спечелим купища пари. Животът ни отново ще влезе в релси.
На Антон това му трябваше, за да спаси гордостта му. Трябваше да почувства, че нещо хубаво ни предстои. Но, за да си осигури правата върху книгата, докъде щеше да стигне с Джема? В ожесточеното ни отчаяние ме връхлетя убеждението, че нищо няма да го спре. Последните й думи към мен бяха като изписани с огън в съзнанието ми: Запомни как се срещна с него, защото така и ще го загубиш.
— Не се захващай с това — настоях аз, потисната и отчаяна. — Моля те, Антон, нищо хубаво няма да излезе.
— Но, Лили! — настоя той. — Каква възможност! Точно това ни трябва!
— Става въпрос за Джема!
— Става въпрос за работа.
— Моля те, Антон. — Но блясъкът в очите му не изчезна и чувствах, че ще заплача.
Как се преобърна светът.
През изминалите три и половина години Джема ми беше постоянен източник на тревога. Но след като прочетох за книгата й, въображаемите ми страхове добиха съвсем ясни очертания. От месеци насам се замислях дали случилото се не бе основателно последствие. Но не можех да допусна, че ще се прояви в подобна форма; че ще намери ключа към Антон, спасявайки кариерата му, гордостта ми и надеждата му.
Да бе искала, нямаше да избере по-добро време да се върне в живота на Антон: и той, и аз бяхме така неустойчиви…
Колко неустойчиви? Налагаше се да си задам този въпрос, докато ужасът замъгляваше погледа ми. Колко съсипани? Ами ако Джема му направи предложение…?
Именно тогава открих, че нямам доверие в себе си и в Антон. Някога си мислех, че като сме заедно, можем да издържим на всичко. Сега изглеждахме малки, уязвими и на ръба на катастрофата. Не знаех каква точно ще бъде, нито как ще ни връхлети, но с ужасяваща увереност дълбоко в себе си достигнах до неизбежния извод, видях бъдещето си като изваяно от камък: Антон и аз щяхме да се разделим.
ДЖОДЖО
Дойде най-важната сутрин в кариерата на Джоджо. На път към кабинета си, тя мина покрай заседателната зала — зад затворените врати се бяха събрали всички, дори Никлъс и Кам. Гласувайте за мен, опита се да им внуши тя. После се засмя на себе си: нямаше нужда от телепатични способности, беше прекалено добър агент.
Въпреки това беше невероятно нервна. Скара се на Манодж, че прекалено шумно тръснал чашата й с кафе на бюрото и когато телефонът иззвъня, сърцето й почти щеше да изскочи.
— Ще разберем по обяд — успокои я Манодж.
— Добре.
Малко след десет една сянка застана на прага й. Марк! Беше прекалено рано. Да не би да имаха почивка…
— Здравей…
Без да каже дума, Марк затвори вратата, облегна гръб на нея и я погледна в очите. Тя веднага разбра. Но не можеше да повярва. Едва чуто каза:
— Ричи Гант ли избраха?
Марк кимна.
Все още не можеше да повярва. За миг й се стори, че цялата ще експлодира. Не беше истина. Беше лош сън. Но Марк продължаваше да стои, гледайки я загрижено. Колкото и да искаше да е сън, разбра, че е истина.
Марк прекоси стаята и понечи да я прегърне, но тя се отдръпна:
— Не ме докосвай.
Застана до прозореца и се взря с невиждащи очи. Край. Гласуването беше приключило и тя не бе избрана. Стана твърде бързо. Прекараха в залата само един час. Толкова дълго беше чакала, че не можеше да повярва, че вече е свършило. В нея се надигна паника. Това не беше истина.
Опита се да мисли логично, но й беше изключително трудно.
— Смяташ ли, че е заради отношенията ни?
— Не зная.
Марк изглеждаше съкрушен и сломен. Джоджо проумя, че и той се чувства ужасно.
— Кой гласува за мен освен теб?
— Джослин и Дан.
— Загубих три четвърти от гласовете. — Опита се немощно да се усмихне. — Не мога да повярвам, че Никлъс и Кам не са ме подкрепили. Почти бях сигурна в тях.
Марк отново безсилно сви рамене.
— Не разбирам. Имам прекрасни автори, на които предстои дълга кариера. Както и да погледнеш, аз имам по-добра перспектива. Защо според теб стана така? Ясно е, че печеля повече от Гант.
— Колкото него.
— Моля?
— Разглеждаха приходите само от тази година и в това отношение с Ричи сте наравно.
— Не, не сме. Напред съм, и то с много.
Марк беше полужив и тя съжали, че си го изкарва на него. Той не можеше да влияе.на другите съдружници, те сами взимаха решения. Но трябваше да разбере.
— Кажи ми.
— Чувствам се ужасно заради теб. — Очите му заблестяха от неприкрити сълзи. — Ти заслужаваше. Означаваше толкова много за теб. Но решиха, че Ричи е сключил поне една корпоративна сделка, което го поставя далеч преди теб.
— Но всъщност нямаше сделка. Само говореше, а те му повярваха. Това е тъпа, порочна идея и се надявам никой да не го послуша. Писателите все пак имат известно самоуважение.
Марк сви рамене и те застанаха смълчани, отчуждени.
Тогава Джоджо се изправи и изненадващо изрече:
— Защото съм жена! — Постоянно го чуваше от други, но не допускаше, че ще се случи на нея. — Това е дискриминация на сексуална основа.
До тази минута не вярваше в сексуалната дискриминация. Беше смятала, че жените използват това понятие, за да спасят гордостта си, когато по-способните им колеги мъже се издигнат над тях. Никога не се беше чувствала като част от дискриминирано малцинство: от всяка жена зависи как ще напредне. Винаги беше смятала, че я бива колкото мъжете и че те не я чувстват различна от тях. Явно грешеше.
— Няма нищо общо с това, че си жена.
— Всъщност го повишават, защото може да изкопчи договор от своя партньор по голф.
— Не, направиха го съдружник, защото смятат, че дълго време ще печели повече.
— И как мисли да го направи? Като играе голф с други мъже ли? Престани да ме убеждаваш в
