— Дан? Свободен ли си да обядваме?
— Да обядваме ли?
— Да ядем заедно на едно и също място.
— Да, бе, добре. Ела да ме вземеш.
— Добре. Идвам.
Преди да се премести в Англия, за Джоджо Дан Суо се покриваше с представата за истинския англичанин. Беше слаб и светъл, и въпреки че беше почти на шестдесет, все още имаше момчешки вид. Най-хубавото беше, че носеше смешно вълнено сако с цвят на овесена каша с кръпки на лактите. Приличаше на семейна реликва и като се намокреше, миришеше особено — на куче или по-скоро на гниещи треви. Джоджо смяташе, че това допринася за очарованието му.
Именно той убеди Джоджо да започне работа в „Липман Хай“. За първи път се срещнаха на празненство на младите таланти. Дан нахълта вир вода от дъжда, с миризливото си сако, и поспря, сепнат от оживлението.
— О, Боже! Я, колко свежа кръв!
Джоджо, която беше застанала до вратата, поспряла за минутка да се изсуши, преди да се впусне сред множеството, забеляза кръпките му и усети миризмата. Великолепно, помисли си тя. Истински английски ексцентрик.
Стъписан, Дан оглеждаше помещението.
— Повече млади таланти, отколкото звезди на небосвода.
— Да — засмя се Джоджо — залата гъмжи от тях.
— Гъмжи — повтори Дан. — Най-добре казано — той протегна ръка към Джоджо: — Дан Суон.
— Джоджо Харви.
— Госпожице Харви, напомняте ми за четвъртата ми съпруга.
Но госпожа Суон не съществуваше — нито една. Животът на Дан беше поел по друг път. Ето защо продължаваше да бъде агент на биографии, както по-късно призна пред Джоджо. Не можеше да устои на мъже в униформи, макар осемдесетгодишни и напълно изкуфели.
На път към кабинета на Дан, Джоджо мина покрай вратата на Джим Суийтмън.
— Ей, ти — тя спря до вратата и надникна вътре, — защо ме измами? Тая, дето отказва от пушенето, не е хипнотизаторка, а ПСИХАРКА.
Джим се засмя, разкривайки прекрасните си бели зъби. Джоджо закри очи.
— Боже, заслепена съм. Нужно ли е да правиш така?
Джим се засмя още по-широко.
— Виж какво пише тук.
На стената зад бюрото му на лист A4 с черен флумастер пишеше:
С радост съобщавам: 25 дни не пуша!
— Кой го е грижа, че ти си успял — каза тя. — И колко ти трябваше?
— Хм.
Това му беше лошото на Джим Суийтмън. На такъв съвършен чаровник беше трудно дълго да му се сърдиш.
— Нали не щеш да ходиш на психар?
— Защо не? Джоджо Харви не е жена, която таи дълбоки мрачни тайни. Няма с какво да я уплаша.
Той й отвърна със същата усмивка, олицетворение на невинно веселие. Но Джоджо не беше убедена. Той и Марк бяха доста близки и понякога тя се питаше какво знае Джим.
Тя се обърна да излезе и се сблъска с Ричи Гант. Кльощав, с маслиненочерна коса, той приличаше на млада акула, на която й се зловидят мобилните телефони на другите млади акули. Бързо се отдалечи, както и беше дошъл. Брр! Докоснах го.
Дан се изненада да види Джоджо в кабинета си, въпреки че бяха изминали само деветнадесет секунди, откакто беше разговарял с нея по телефона.
— А, да — каза той без ентусиазъм, — да ядем. Предполагам, че трябва.
Той свали от закачалката древна безформена филцова шапка, която изглеждаше почти жива, сякаш беше направена от мъх. Нахлузи я плътно на главата си и тя изведнъж заприлича на зелен кошер. После подаде лакътя си на Джоджо.
— Ще тръгваме ли?
Глава 25
Телефонът иззвъня:
— Обажда се дресираната маймуна — съобщи Манодж. — Патриша Евънс е на телефона, приемаш ли разговора, или не?
— Приемам, приемам! — извика Джоджо от вратата.
Чу се прещракване, след което гласът на Патриша:
— Джоджо, прочетох „Любовта и фереджето“.
Сърцето на Джоджо лудо заби от приток на адреналин. Новината обещаваше да бъде добра.
— Много ми хареса — съобщи Патриша. — Всички тук сме във възторг и искам да направя предварителна оферта.
— Офертата трябва да бъде много висока, за да грабнете книгата веднага.
— Според мен ще си доволна. Предлагаме един милион.
Изведнъж ръцете й се сгорещиха и адреналинът я заля като атакуваща армия. Джоджо мислеше бързо. Един милион лири бяха ужасно много пари, особено за дебютен роман. Но „Пелъм“ са готови да предложат толкова висока сума, нямаше ли да го сторят и другите издателски къщи? Навярно чрез търг парите щяха да станат още повече. Повече от единия милион, който Ричи Гант беше получил за „Бързи коли“…
Но ако вземеше погрешно решение и „Пелъм“ останат единствените, които искат „Дюбовта и фереджето“? Какво щеше да стане, ако никой друг не предложи по-висока цена или офертите са по-ниски? Нямаше как да разбере, нямаше как да разбере, но двама агенти вече бяха отклонили Нейтън — явно не бяха доловили потенциала…
Помисли спокойно. Бъди хладнокръвна. Не се задъхвай.
— Това е много щедро предложение — констатира Джоджо. — Ще поговоря с Нейтън и ще ви позвъня обратно.
— Предложението е в сила през следващите двадесет и четири часа — предупреди Патриша. Гласът й не беше спокоен. Звучеше по-скоро ядосано. На Джоджо й се прииска веднага да извика: „ДА!“ — След това ще го оттеглим.
— Разбрах, Патси. Ще се чуем по-късно.
Тя затвори слушалката.
Докато беше заета с инфарктната ситуация, мисълта й бе ясна като кристал. Двадесет и четири часа да приеме предварителната оферта на „Пелъм“. Ако откаже, „Пелъм“ ще могат да участват в наддаването. Но от опит знаеше, че ако се наложи да го сторят, ще предложат много, много по-ниска сума — в смисъл „гроздето е кисело“. И винаги съществуваше опасността да не участват в търга. Това беше устремът на първата любов, но след една седмица ентусиазмът да купуват навярно щеше да се уталожи и можеше да решат, че книгата не е толкова добра, колкото първоначално са си помислили. Междувременно нищо чудно и другите издателски къщи да се оттеглят и Джоджо да се окаже без сключен договор за Нейтън Фрей. Точно така се беше случвало, не с нея, но се беше случвало. Пълен провал — хитрата сврака с двата крака.
Както и да е, тя можеше да даде съвет, но преди всичко трябваше да се обади на Нейтън. Набра номера.
— Нейтън, обажда се Джоджо. Получихме предложение от „Пелъм прес“. Много високо.
— Колко?
