— Един милион.
Чу се тракане — сигурно телефонът падна — последвано от нечленоразделни звуци. Тя търпеливо го изчака да дойде на себе си и да попита с треперещ глас:
— Може ли да ви позвъня след малко?
След половин час Нейтън се обади отново.
— Извинявайте за преди малко. Нещо ми прилоша. Трябваше да помисля.
Обзалагам се.
— Ако те предлагат толкова много, и друг може да ги последва.
— Нищо не ни го гарантира, но и ние имаме същата идея.
— Какво представлява издателство „Пелъм“?
— Много предприемчиви, много агресивни, издали са много бестселъри.
— Леле! Това звучи страховито.
— Перфектни са в работата си — хвалбите й бяха съвсем целенасочени.
— Вижте, аз не съм осведомен, Джоджо, не ме карайте аз да решавам, вие кажете — гласът му звучеше като пред разплакване.
— Нейтън, искам да ме изслушате много внимателно. То е като хазарт. Ако отхвърлим това предложение, може и да не получим толкова високо чрез търга.
Все още с треперлив глас той попита:
— Знаете ли колко получих миналата година? Девет хиляди. Девет хиляди. Всичко, което успеете да ми спечелите, надминава и най-развихрените ми мечти.
Да отхвърли един милион. Луд човек. Но наистина беше живял шест месеца в Афганистан, предрешен като жена. Не е за вярване.
— Не взимайте решение веднага. Изчакайте до утре.
— Вече реших. Какво ли разбирам от тези работи? Вие сте моят агент, вие сте експерт. Доверявам се на вас.
— Нейтън, книжният търг не е точна наука. Има опасност всичко да се провали и да не спечелим нищо.
— Имам ви доверие — повтори той.
Явно Джоджо сама трябваше да реши.
Тя продължи да работи — всъщност два плодотворни часа; прочете резюмето на корицата на новия роман на Катлийн Пери и го окачестви като прекалено сладникав; позвъни на издателката на Иймън Фарел ий съобщи, че трябва да променят датата на излизането на новата книга на Иймън, за да не съвпада с тази на Ларсън Коза; прочете ужасни отзиви за последния роман на Иго Гибсън и се обади да му изкаже съчувствието си.
Но през цялото време мислено разиграваше двата противоположни сценария за „Любовта и фереджето“. Да приеме или да откаже?
„Пелъм“ не беше любимото й издателство, бяха така безогледно предприемчиви, че не беше сигурна, че са подходящи за книгата. Но един милион кинта си бяха един милион. Да приеме или да откаже?
Да приеме или да откаже?
Реши да приеме. Тогава Манодж й позвъни.
— Пак е маймуната — да ти се ядат банани? Да ти изтанцувам танца на радостта?
— Какво искаш?
— Свързвам те с Алис Багшоу.
Едно от другите издателства.
— Приемаш ли, или…
— Приемам — изщракване. — Здрасти, Алис.
— Джоджо, става дума за „Любовта и фереджето“ — продума задъхано Алис.
— Не ти ли казах, че е страхотна?
— Така е. Права си. Та исках да ти кажа, че ние от „Нокстън Хаус“ искаме да направим предварително предложение.
Джоджо не можа да не се усмихне.
— Искаме да предложим точно… — Алис замълча, за по-драматичен ефект — … два… две…
Два, помисли си Джоджо, два милиона. Слава Богу, че не прие по-ниската оферта на „Пелъм“.
— … двеста и двадесет хиляди лири — довърши Алис.
Измина една секунда.
— Двеста и двадесет хиляди ли? — попита Джоджо.
— Точно така — потвърди Алис, взимайки изненадата на Джоджо за щастливо неверие.
— О, Алис, ужасно съжалявам, вече имаме много по-високо предварително предложение.
— Колко по-високо?
— Много.
— Джоджо, за нас това е максимумът. Не можем да вдигнем повече.
Значи „Нокстън Хаус“ отпадаха. Е, все още в играта оставаха пет.
— Да говорим откровено, Джоджо, не мисля, че струва повече от нашата оферта. Наистина трябва да я приемеш.
— Благодаря за съвета, Алис.
Джоджо се залюля на стола си, потънала в размисъл. Обаждането на Алис беше разклатило нейната самоувереност.
Как щяха да постъпят четирите издателства, които още не й се бяха обадили?
Олив Лиди от „Садърн Крос“ напоследък търпеше неуспехи и отчаяно търсеше голям удар. Щеше ли да предложи достатъчно висока сума, или куражът щеше да я напусне?
Франц Уайлдър от „Б&Б Колдър“ също беше в кюпа: беше станал редактор на годината и беше издал роман, спечелил „Букър“ (Букър — престижна английска награда за литература. — Б. пр.). Той не би се отказал от нов удар, но дали огромният успех не беше притъпил стръвта му?
Тони О’Хеър от „Тор“ беше великолепен издател, но „Тор“ напоследък претърпя сътресения — уволнения и оставки, в издателството цареше недоволство. Силно се нуждаеха от нещо голямо, но организацията им напоследък беше в пълен хаос и навярно нямаше да могат да се споразумеят да упълномощат Тони да предложи парите.
А Таня Тийл от „Долкин Емъри“? Другата умница, издателката на Миранда Инглънд. Няма причина да не предложи по-висока цена.
Но нямаше как да разбере, докато не й се обадеха. Не можеше и да става въпрос тя да ги търси; това щеше да предизвика вълна от подозрителност.
Трябва да имам смелост, помисли си тя. Трябва да съм твърда.
Не за първи път попадаше в подобна ситуация — въпреки че не ставаше дума за толкова огромни суми — но нямаше гаранции, че ще се измъкне. Само защото не се бе провалила предишните пъти не означаваше, че я чака успех.
А щетите бяха непредсказуеми, не само за бедния Нейтън Фрей, но и за нея. Да съсипе книгата още преди да бъде продадена…
Веднага щеше да тръгне мълва. Надеждността й ще бъде срината, ще минат векове, преди да се възстановят тънките като паяжина връзки, които бе изграждала с издателите през всичките години.
Глава 26
Вторник вечерта, в след любовното легло на Джоджо
— Как мислиш да постъпиш?
— Ти какво би направил?
— Ще приема предварителното предложение от един милион лири.
— Ясно…
