Мъжът на най-добрата ми приятелка

— Има добро сърце — каза той.

— Какво искаш да кажеш?

— Прилича на мен.

— Обикновена, това ли имаш предвид?

— Да.

— О, Боже.

Татко се страхуваше, че двете с Джеси ще намразим Вив и кой може да го вини? Не само, че Вив беше мащеха, но аз бях на шестнадесет, а Джеси на четиринадесет — по юношески страдахме заради разбитото семейство. Мразехме дори тези, които обичахме, така че какъв шанс би имала натрапница като Вив?

Но Вив беше сладурана: сърдечна, отстъпчива и гостоприемна.

Първия път, когато татко ни заведе с Джеси в малката й, пьлна с цигарен дим къща, от един автомобилен двигател, качен върху кухненската маса, се процеждаше машинно масло и един от двамата й сина, също юноши — Баз или Джез — си чистеше ноктите с дълъг, нащърбен кухненски нож.

— Я колко си страшен — насмешливо рече Джеси.

Баз — или Джез — я удостои с мрачен поглед, а Джеси се престори, че се препъва и в резултат бутна ръката му и ножът се заби в пръста му.

— Оу — извика Баз или Джез, тръскайки заболялата го ръка. — Боже! Тъпа крава.

Крайно развеселена, Джеси надникна изпод прекалено дългия си бретон и се усмихна самодоволно. Последва напрегнат момент, през който помислих, че може да я убие, после и той започна да се смее, след което станахме приятели. Ние бяхме техните аристократични, руси доведени сестри и те се въртяха около нас, горди и готови да ни защитят. От друга страна, се надявахме, че Баз и Джез са престъпници, но за наше горчиво разочарование открихме, че всичко беше маскарад.

— Значи никога не си бил в затвора?

Джез погледна, сякаш се кани да каже „да“, после взе друго решение и призна истината. Не, дори не е бил в поправителен дом.

— О, Боже — промълвих аз.

— Но сме се забърквали в много щуротии — оправдателно продължи той. — Имаме и белези — той си нави ръкава.

— И татуировки — допълни Баз.

Но ние с Джеси поклатихме аристократичните си руси глави. Не беше същото.

Джеси и аз живеехме с майка ни в Кентиш, но прекарвахме повечето уикенди у Вив. Да имаш разведени родители не беше най-доброто нещо, но и не беше толкова зле, колкото очаквах. Като се върна назад, виждам, че всичко се дължеше на сърдечността на Вив и добротата на доведените ми братя.

Джеси понасяше развода далеч по-добре от мен. Доволно изтъкваше множеството предимства да имаш „разбито семейство“.

— Можем да бъдем лоши колкото си искаме и всички трябва да са мили с нас. Помисли и за подаръците! Използван правилно, разводът може да бъде много… как да кажа?

— Доходен.

— Значи ли това, че ще ни отрупват с какво ли не?

— Да.

— Тогава е доходен.

Мама се стараеше да се отнася зряло и безпристрастно към новата жена на баща ми, но повечето неделни вечери, когато се прибирахме вкъщи, не можеше да се удържи да не попита:

— Как са ненагледните цар и царица?

— Изпращат ти поздрави.

— Вечеряли ли сте?

— Да.

— Какво? Желирани змиорки и каша?

— Филе от риба и пържени картофи.

Три години, след като се ожениха, на баща ми и Вив им се роди син, Боби, Ненагледния принц. Кръстен на Боби Муур, героя на Уест Хам. (Уест Хамптьн — английски футболен отбор. — Б. пр.)

Поболях се от ревност: татко нямаше да има никакво време за мен, щом си имаше син.

Бях твърдо решена да не ходя при малкия Боби в продължение на шестнадесет дни. Чак когато мама ме придума, промених решението си.

— Време е да пораснеш, скъпа. Всички те обичаме, но те много ти се сърдят, задето не отиваш да видиш малкото си братче. Щеш не щеш, той е част от семейството и, по дяволите, щом аз мога да отида, и ти можеш.

Нацупена, купих едно плюшено хипопотамче и заедно с Джеси хванахме влака до Дадженхам. Джеси ме развеселяваше с истории за невероятно сладкия Боби, на никоя от които не вярвах. Докато не го видях. Колебливо гушнах малкото му телце в прегръдките си и после той ми се усмихна — може и да е било неволна гримаса, но нямаше значение — и сграбчи косата ми с мъничките си пръстчета. Как може човек да ревнува от такъв малък сладуран?

Скоро след раждането на Ненагледния принц мама срещна Питър и на хоризонта се очертаха нови промени: тя се канеше да живее в Ирландия. Това създаде нов проблем. Семейството ми се разпиляваше по четирите краища на земята, а аз исках да съм с всички.

Нямаше как да живея у баща ми; стаята, в която нощувахме с Джеси, беше превърната в стая на Боби. Умолявах мама да ни разреши с Джеси да дойдем с нея в Ирландия, но въпреки че майка ми беше съгласна, Джеси не беше. Тя харесваше Лондон и искаше да остане там. Когато ми съобщи решението си, реагирах по обичайния начин, повръщайки вечерята си.

Беше абсурдно: Джеси беше на осемнадесет, а аз на двадесет, но имах чувството, че ни изпращат в различни сипиталища. Изплаках море от сълзи в деня, когато заминах за Дъблин.

Не ми стигаше мъката, че се разделям с Джеси, а и Питър имаше дъщеря — Сюзан, с шест месеца по- голяма от мен. Очаквах, че ще бъде против идването ми и ще се държи като истинска кучка — но се оказа обратното. Главно я тревожеше дали сме полусестри, или доведени сестри и се успокои, когато това се изясни, защото веднага щом майка ми и Питър се оженеха, щяхме да станем доведени сестри.

— Зная, че в Лондрн е различно — каза тя. — Но тук да имаш доведена сестра, е чудесно.

Най-добрата приятелка на Сюзан се казваше Джема Хоган и ние се надявахме да се превърнем в сплотена малка групичка. В продължение на няколко години положението в семейството ми беше нормално; по-скоро напомняше на френски филм, в който всеки е преспал с всеки. Обаче всички бяхме доволни.

Но нищо не трае вечно.

Девет години след като се ожени за Вив, баща ми срещна Дебс и по някакви непонятни причини се влюби в нея, изглежда Купидон си направи първоаприлска шега.

Съпругът на Дебс я беше зарязал. Тя имаше две малки деца и татко се втурна да я спасява. Изостави Вив, с нейното голямо сърце, заради омразната Дебс.

Всички очаквахме, че това е временно умопомрачение, но веднага щом разводът му с Вив влезе в сила, той се ожени за Дебс. Сдобих се с още двама доведени брат и сестра, Джошуа и Хети. После Дебс забременя и роди момиченце, Попи. Още една доведена сестра.

Когато се запознах с Антон, наложи се да нарисувам цяла схема, за да му обясня всичко.

Родословно дърво

Татко и мама
(Лили и Джеси)
	III жена на татко	II жена на татко	II мъж на мама
	Дебс (непоносима)	Вив (възхитителна)	Питър (обича да командва, но е мил)
Собствени деца	Хети, Джошуа (откачалки)	Баз, Джез (готини)	Сюзан (вече не ми говори)
Природени деца	Попи (копие на татко)	Боби (сладур)