силен.
Хвърлих едното блокче по него, то го улучи по бакенбарда, и креснах:
— Сам си прави тъпия маркетинг — но мама беше стиснала своето като спасителна сламка.
В следващия момент пак останахме сами с нея, онемели, със зяпнали уста.
Именно тогава изпаднах в шок; нищо не ми изглеждаше истинско. Сякаш бушоните ми изгърмяха.
Как стана всичко? Но знаеш ли какво? Наред с другите чувства, беше останало място и за смущение. Това е лошо, нали? Но, Исусе, непоносима ми беше мисълта, че баща ми палува с жена на моята възраст. Достатъчно зле е да си мислиш, че родителите ти правят секс. Но с други хора…
Помниш ли, когато баща ти се ожени за Каръл? И как мисълта, че го „правят“, беше толкова ужасяваща, та решихме, че са заедно само за да си правят компания? Само да можех да убедя себе си, че и сега случаят е такъв!
И какво да очакваме от кичурестата Колет с твърдото лице? А баща ми носеше велурена жилетка. Велурена, мили Боже.
Ах! Само като си ги представя.
— След всичко, което направих за него — каза мама. — И да ме остави в годините на залеза ми. Къде сбърках?
Знаеш ли какво, винаги съм се страхувала да имам деца, защото чувствах, че няма да издържа да гледам разбитите им юношески сърца. И в най-лошите си кошмари не съм допускала, че ще ми се наложи да го преживея с майка ми.
Знаеш я каква е — прекрасна съпруга, винаги готвеща прекрасни ястия, поддържаща къщата в идеално състояние, никога не се сърдеше на татко, като се отнесе на тема шоколадчета. Запази фигурата си през менопаузата. Дори и нея понесе със самоувереност; никога не я спипаха в универсален магазин с неплатена консерва сардини в чантата. (Защо ли все избират консерва сардини?)
Ще ти кажа нещо, това много ме ожесточи срещу мъжете. Какъв е смисълът? Отдаваш им живота си, готвиш до посиняване, гладуваш, докато получиш остеопороза, и за какво? За да те зарежат тъкмо когато започваш окончателния си преход към старостта заради любителки на велурени жилетки с руси кичури.
— Той не те заслужаваше — казах аз.
Тя доби ядосан вид и отвърна:
— Говориш за баща си.
Какво се очакваше да кажа? Че морето е пълно с риба? Че ще срещне някой друг? Майка ми е на шестдесет и две, пухкава и мила, прилича на баба.
Ако имаш възможност, звънни ми у мама. Ужасява се да остане сама, така че ще остана тук за известно време, поне докато той не дойде на себе си и се прибере вкъщи.
С обич:
Джема
П.П. Не, няма да се сърдя, ако не си намерила валиум. И ром с кола е добър заместител. Правилно си постъпила.
Майка ми ме пусна да изляза и да си взема чисти дрехи от моя апартамент, който е на петнадесет минути път с кола.
— Ако не си дойдеш до четиридесет минути, ще започна да се страхувам — зарече се тя.
В такива моменти мразя факта, че съм единствено дете. Майка ми е имала два аборта — един преди да ме роди и един след това — и никакви люлеещи се кончета и велосипедчета с три колелца не ми компенсираха липсата на братчета и сестричета.
Докато карах, се сетих за Колет и кичурите й. Най-големият шок беше, че тя е на почти същата възраст като мен; значеше ли това, че татко е заглеждал приятелките ми? Не беше имал любовни връзки или флиртове — довчера идеята щеше да ми се види смехотворна — и съвсем неочаквано го погледнах с други очи. Като си припомня, винаги е бил любезен с приятелките ми, черпеше ги с шоколад, когато идваха, но така ги подканваше да споделят атмосферата на къщата. И когато прекрачих края на юношеството си и станах на двадесет и няколко, той беше таткото, който излизаше в два сутринта с палто върху пижамата, за да ме прибере от някой клуб в града. Отношенията ни се поохладиха и чашата преля, когато Сюзан отвори прозореца си и повърна половин бутилка кайсиева ракия от външната страна на вратата на колата. Татко не разбра до другата сутрин, когато, подрънквайки с ключовете за колата, запътил се да поиграе голф, откри, че по едната му врата има засъхнал драйф. Но вместо да побеснее и да се развика като господин Бийрс, когато Сюзан повърна в лехата му с цветя („Да кажеш на тази хлапачка да дойде и да си почисти! Не трябва да пие, още е малка и не може да носи!“ И така нататък, и така нататък…) татко само рече:
— А, горката! Тази Сюзан — и се обърна кръгом да вземе съд с вода и парцал.
По онова време си мислех, че татко просто проявява любезност, но сега се чудя дали не е имало някакъв развратен контекст.
Отвратителна мисъл.
Хванаха ме няколко червени светофара, които ми подядоха от времето, но поне кодът на електронната порта работеше. Апартаментът ми е в комплекс, който има претенциите да бъде последна дума на модата и сред многото удобства са (смехотворно жалък) фитнес клуб и електронен портал, предназначен да осигури „безопасност“. Обаче кодът на вратата най-редовно не работи и хората или не могат да излязат за работа, или не могат да си влязат за вечеря, в зависимост кое време на деня е.
Прегледах пощата си — шест-седем листовки, рекламиращи силова йога, проспект за автоматично напояване — и проверих телефонния си секретар: нищо спешно; всички завършваха съобщенията си с думите: „Ще те потърся на мобилния телефон.“ (Мобилен, наистина. Животът ми щеше да се улесни, ако му сложат колелца.) После нахвърлях тоалетни принадлежности, бельо и зарядното устройство за телефона в една чанта и се опитах да намеря чисти дрехи за работа. Открих една прясно изгладена риза, закачена на вратата на гардероба, но ми трябваха две. Тършуването из закачалките ми осигури още една, после видях, че причината да не я нося е, че имаше гадни жълти петна под мишниците, които прането не бе успяло да премахне, та бях решила да не я обличам повече. Е, щеше да се наложи; просто нямаше да си събличам сакото. Накрая прибрах костюма си на дискретно райе и обувките с десетсантиметрови токчета. (Никога не нося ниски обувки. Обикновено са толкова високи, че когато ги събуя, хората се озъртат объркани и питат: „Къде изчезна тя?“ и аз трябва да отговоря: „Тук долу съм.“)
Преди да тръгна, хвърлих изпълнен с копнеж поглед към леглото си; щях да спя в стаята за гости на нашите и никак нямаше да е същото. Обичам си леглото. Нека разкажа за него.
Няколко любими вещи
Любима вещ №1
Леглото ми: една любовна история
Леглото ми е прекрасно. Не е просто някакво старо легло. То е легло, което сглобих сама, и с това не искам да кажа, че дойде пакетирано у дома от „Икеа“. Купих скъп матрак, искам да кажа, не най-евтиния в магазина. Май имаше цели два по-евтини. Истинско прахосничество.
После завивките. Имам не един, а два пухени юргана. С единия очевидно се завивам. Но — това ще ви хареса — вторият е под чаршафа ми и аз лежа отгоре му. На този номер ме научи майка ми и е трудно да опиша блаженството да се покатериш и да потънеш в пухкавите, перушинести обятия. Юрганите сякаш ме галят, мълвейки: „Сега си добре, при нас си, няма страшно, всичко е наред, сега си в безопасност“ — както героят говори на момичето в края на филма, след като е бягала от корумпираните агенти на ФБР и накрая е успяла да ги изобличи, без да я застрелят.
Чаршафи, пликове и калъфки за възглавници: от памук, естествено, и са бели, бели, бели (като изключим петната от кафе).
Уникална отличителна черта: таблата — най-хубавото нещо. Направи ми я Клод, приятелят на Коуди (платих му за нея, не беше подарък) и това е табла като за легло на кинозвезда от петдесетте: голяма, украсена с всевъзможни заврънкулки, тапицирана с бледобронзова коприна, обсипана с чаени розички,
