— Прости ми, Джема, кълна се в Бога, мислех, че постъпвам правилно…
Заплаках. Би трябвало да съм бясна, но нямах сили.
Подкарах обратно към мамини.
— Хайде — посрещна ме тя, подавайки ми чаша газирана вода. — Изпускаш „Убийства в Мидсомър“.
— Не ми се гледа.
Включих компютъра си, обезумяла да бързам да прочета кои от писмата до Сюзан сега се намираха на бюрото на онази непозната в Лондон.
Набързо прегледах „изпратени съобщения“. Боже мили, Боже мили, Боже мили, повече беше, отколкото си спомнях. И всички тези лични кахъри за мама и татко. Можех да споделя такива неща с приятелите си, но да ги узнае чужд човек — умирах от срам.
Глава 5
В събота вечерта и през целия неделен ден мобилният ми телефон звъня като побъркан, покрусената Сюзан се опитваше да се извини. Не отговорих на повикванията; трябваше ми време да се взема в ръце.
— Само исках да помогна — повтаряше Сюзан в няколкото съобщения, които ми изпрати. — Ти си чудесна писателка, но знаех, че никога няма да предприемеш нищо.
Това й е лошото на Сюзан. Само защото замина за Сиатъл, за да последва проклетата си мечта, иска всички да постъпят като нея. В добрите стари дни (миналата година) все въздишаше:
— Тъпчем на едно място, Джема.
А аз отговарях:
— Зная, супер е, не мислиш ли?
Достатъчно голям шок беше, че тя направи нещо за собствения си живот, но да се опитва да въдворява моя, и то по този начин, бе повече от нередно.
Като отидох на работа в понеделник, бях убедена, че нищо няма да свърша. Всеки път, когато си помислех как онази агентка чете, да речем, за първата ми нощ с Оуен или за фалшивия инфаркт на майка ми, се изчервявах.
Май по-добре щеше да бъде, ако бях работила през уикенда, вместо да се отдавам на махмурлука си — имаше няколко съобщения на гласовата ми поща, включително от Лесли Латимор, които казваха, че:
1) Не одобрява нито един от дизайнерите на облекло, с които я бях свързала.
2) Каква безплатна козметика съм уредила досега?
3) Къде е нейният замък с кулички?
Естествено, безплатна козметика нямаше — беше трудна работа да убеждавам козметичните фирми да ни предоставят такива количества базплатни мостри за някакво посредствено празненство, което вестниците дори нямаше да удостоят с вниманието си — и все още не бях намерила замък с кулички, който да е подходящ за рожден ден.
После следваха съобщенията на тримата модни дизайнери. Единият наричаше Лесли „ужасна личност“. Вторият твърдеше, че искала да й направи роклята безплатно за сметка на рекламата. Третият я окачестви като „пълен боклук“. Боже!
Развъртях панически телефона — звънях на дизайнери, журналисти, козметични фирми, замъци с кули. В краткия промеждутък между края на единия разговор и началото на следващия се обади Коуди:
— Коуди е, в ролята на Кофи Анан, обаждам се да се застъпя. Сюзан казва, че не искаш да говориш с нея.
— Така е. Това е най-лошото нещо, което някой някога ми е причинявал.
— Нищо подобно. Царица си на драмите. Исусе Христе, трябваше да си гей. Джема, ще ти кажа едно и искам внимателно да слушаш: един литературен агент предлага да те представлява, а ти дори не си написала книга. Имаш ли представа каква късметлийка си? Хиляди хора пишат книги, лишават се от цялото си свободно време, разбиват сърцата си и пак не могат да си намерят агент. А тази сама ти е паднала в ръцете.
Вдигнах рамене.
— Да не би да вдигаш рамене?
— Понякога ме плашиш.
— Чувството е взаимно, момиче.
— За какво говориш?
— За теб. За това как вече нищо не правиш.
— Брей, кой е царица на драмите сега? Знаеш, че се скъсвам от работа. Работата ми иска толкова много и въпреки че аз го казвам, наистина съм добра.
— Вярно е, бива те да измъкваш пари за злите близнаци, та да си купят фермата в Нормандия или каквото им е хрумнало през тази седмица. Ти какво получаваш?
— Взимам добри пари и, Коуди, не им викай злите близнаци, понякога се вслушват в думите ми.
— Направи си собствена фирма.
Всеки в бранша мечтае да създаде собствена фирма. Но трябват пари и потенциални клиенти, а Ф&Ф са ми вързали ръцете с договор, според който не мога да взема нито един от настоящите клиенти. Освен това ме е страх, че Ф&Ф ще ми прекратят договора.
— Може, някой ден…
— Междувременно обади се на тази агентка. Ако ти е останала капка ум.
— Ами ако ме публикуват и целият свят узнае как баща ми е зарязал майка ми?
— Промени подробностите.
— Пак ще знаят, че са те.
— Виж, не мога да отговоря на всичките ти въпроси. Помисли сама.
Замълчах и Коуди продължи:
— Тази агентка представлява и Лили.
— Лили Райт?
— Колко други Лилита познаваш?
— Защо Сюзан я е избрала?
— Защото няма представа как да търси агент. Тази жена е единствената, за която знае, така че помолила баща си да попита майката на Лили коя е нейната агентка.
— Всемогъщи Боже…
— Вземи да й позвъниш.
— Ако толкова много ме иска, тя да ми се обади.
— Няма да стане. Заета е и няма време.
— Както и да е.
Не възнамерявах да се обаждам на Джоджо Харви. Ако иска, нека тя ме потърси.
Глава 6
Е, хубаво де, обадих се. Удържах фронта до следващия понеделник, след една изцяло посветена на Лесли Латимор седмица, в очакване агентката да ми се обади. Когато това не стана, вдигнах телефона и набрах нейния номер.
Беше понеделник сутринта. Бях прекарала събота и неделя да кръстосвам Ирландия и да разглеждам проклетите замъци с кули.
Минаха няколко секунди, докато Джоджо си припомни коя съм, след което каза:
— Ела при мен да се видим.
— Живея в Ирландия, не е толкова лесно.
