Не каза, че ще дойде в Дъблин или че ще ми плати самолетния билет до Лондон. Не ме искаше чак толкова много — заподозрях, че е приела обаждането ми, защото е помислила, че съм друга — и това неочаквано ме разтревожи.
Обаче отказвах да взема решение и да замина. Отново възприех позицията, че ако нещо има да стане, то ще стане от само себе си. Но за да подпомогна съдбата, се опитах да накарам Франсис и Франсес да ме изпратят, като се провикнах точно пред вратата на кабинета им:
— Боже, колко мразя Лондон, така се радвам, че не трябва да ходя там по работа. И като помислиш, възможностите са безкрайни, толкова много английски звезди искат да се оженят в Ирландия, но при мисълта да ме изпратят в Лондон, да работя с разни агенции, ми призлява.
Обаче — какво пък толкова се изненадвам — двамата не се хванаха и в сряда сутринта пристигна новината, че изпращат Андреа. Гадняри. Явно са достойни гости на тъмната страна, сигурно имат и членски карти. Посланието беше недвусмислено: нямаше да го бъде.
Да му се не знае.
Така че звъннах на Коуди, който ме попита:
— Как е животът в затворения свят?
— Не е зле. Имаме чудесна овесена каша.
Той цъкна с език, знаех, че е обърнал очи към небето.
— Не трябва ли да ходиш в Лондон за нещо в близко бъдеще?
— Не, чувам, че на теб ти е нужно.
Предадох се.
— Да речем. Ще дойдеш ли с мен?
— Ако това означава, че отиваш да се срещнеш с онази агентка, тогава да. Кога?
— Някой ден през другата седмица? В сряда?
— Хубаво, Получавам мигрена през този ден. Сега се обади на Сюзан.
Относно: Благодаря и извинявай
Ще се срещна с Джоджо Харви в сряда и благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти за помощта. Права си, никога нямаше да предприема нещо, ако беше останало на мен. Ужасно съжалявам, че не отговарях на обажданията ти, не исках да ставам зла, дойде ми изневиделица. Коуди ще дойде с мен, възнамерява да го хване мигрена, а аз ще бъда в месечно неразположение. Ще ти се обадя, когато не е посред нощ в Сиатъл.
Много, много, много, много, обич от благодарното другарче,
Джема
След нощта, през която го зарязах, Оуен не ме потърси, което ми се стори много, много смешно. Мнозина ще кажат, че съм му дала „каквото е искал“, защо да се интересува повече от мен. Трябва да се съглася, че първия път, когато спиш с мъж, работата е деликатна. Струва ти се, че равновесието на силите се нарушава, той става по-далечен и недостижим, а на теб ти изглежда, като че си изгубила нещо. Но с Оуен — и аз не знам защо, не ми пукаше, затова, ни лук яла, ни лук мирисала, се обадих.
— Оуен, Джема е на телефона. — Искаш ли да излезем в петък вечер? Все едно сме се разделили като добри приятели.
— Явно си доста самоуверена.
— Всъщност не съм — признах си аз. — Дължи се на ефекта, който оказваш върху мен. Е, какво ще кажеш?
— Пак ли ще се измъкнеш от къщи посред нощ?
— Да, но си имам причини. Да се видим и ще ти разкажа.
Естествено той не можеше да устои и в осем часа в петък вечерта пак се срещнахме и се запрепъвахме по огледалните стъпала на „Краш“.
— Дежа вю — казах усмихната. — Харесва ми ризата ти.
Беше различна, но също така свежарска.
Той не се усмихваше, но аз не спрях да се смея, докато накрая капитулира и изражението му се смекчи. После, сякаш изненадан от това, което прави, стана, прегърна ме и ме целуна. Много нежна целувка, която продължи по-дълго, отколкото който и да е от нас бе планирал, и свърши, когато някой ни сръга:
— Може ли да мина?
— Я кажи какъв е тоя номер да бягаш от мен посред нощ?
— Работата е сериозна. Черпи ме едно питие и ще ти призная.
Разказах му всичко от игла до конец, особено как мама не бива да остава сама през цялата нощ, защото може да симулира инфаркт.
— Да сме честни към нея, опитва се с всички сили да не бъде такова прилепало, но още не може да се окопити. Виждаш сега, че като хуквам от вас, няма нищо лично?
— Не искам да си отиваш — успя да прозвучи едновременно намусено и секси.
При дадените обстоятелства, помислих, че ще е хубаво да отговоря:
— И аз не искам да си тръгвам.
Беше нощ на флиртуване и докосване, държахме се за ръцете и си разменяхме многозначителни погледи. Стояхме в „Краш“, докато ни изметоха с боклука, после на улицата застанахме един до друг и той попита:
— Сега какво? Да идем ли другаде?
— Да вървим у вас — отговорих, дръзко и изкусително поставяйки пръста си на горното копче на ризата му.
— Пак ли ще се измъкнеш посред тощ?
— Да.
— Тогава няма да ходим у нас.
Стъписана, погледнах лицето му и установих, че е сериозен!
— Но, Оуен, това наистина е глупаво.
Чаках с нетърпение да си легнем; отсега го предвкусвах.
— Ако не можеш да си направиш труда да останеш през цялата нощ, не искам изобщо да идваш.
— Нали ти казах? Трябва да се върна при майка ми.
— Ти си на тридесет и три — извика той. — Подобни вълнения подобават на някоя шестнадесетгодишна.
— Тогава си намери шестнадесетгодишна.
— Добре.
Той се обърна и се отдалечи от мен, ядосан и малко раздразнен. Вдигнах ръка и спрях такси. Влязох вътре, трепереща от бяс.
— Килмакуд.
Точно преди таксито да потегли, вратата рязко се отвори и Оуен се стовари отгоре ми.
— Идвам с теб.
— Не може.
— Идвам.
— Майка ми ще се разстрои, като те види. Не. Спрете колата.
Въпреки че едва се движехме, рязко свърнахме към тротоара, но Оуен не излезе.
— Трябва ли да ходим в къщата на майка ти? Не може ли да отидем в твоя апартамент?
— Пак ще трябва да си отида посред нощ.
— Добре, ще се примиря с това. Към нейния апартамент, Клонский — каза той на шофьора.
— Извинявай, кой каза, че може да идваш?
Опита се да ме целуне и аз го избутах с лакът. Пак се опита и понеже се целуваше много приятно, му позволих.
После той плъзна ръка под блузата ми и хвана едното ми зърно между пръстите си; сякаш електрически
