ток мина между краката ми и ме обзе страшно желание.
На следващия ден бях сломена и потисната. Бяхме направили пиянски скандал на улицата. Любихме се в такси — всъщност се опитахме, но шофьорът ни помоли да спрем. И спах с мъж, който нарича долните си части „чичо Дик и близнаците“. Точните му думи бяха: „Чичо Дик и близнаците са в пълна бойна готовност, сър.“
Но знаете ли, сексът беше фамозен. Бърз, качествен и потен — повече, отколкото бях очаквала.
По едно време прошепна в ухото ми:
— Прости ми за глупостите, които ти наговорих за шестнадесетгодишната.
Отначало се бях ядосала, но за да е трайно, трябва да ти пука, а на мен не ми пукаше.
— Ти си един глупав негодник, но ти прощавам — отвърнах му великодушно.
— Днес видях Лорна.
Кого? А, бишата му приятелка.
— Стана ли ти тъпо?
— Не.
Направо е бил съсипан. Тогава схванах какво се беше случило на улицата — той не се караше с мен, а с някой, който не беше там. И какво ми е оправданието?
Погалих го съчувствено по ръката и тогава почувствах, че чичо му Дик пак е щръкнал, така че се претърколих към него.
— Казвай — подканих го аз.
— Разрешете да се кача на борда, капитане.
Обади ми се в неделя следобед.
— Имам билети за джаз концерт във вторник вечерта. Искаш ли да дойдеш?
— Правостоящи ли са?
— Да.
— Тогава ще пропусна. Не се обиждай. Заведи някоя друга.
— Добре — пауза. — Какво правиш сега?
Работех, пишех списъци за рожденния ден на Лесли.
— Нищо — отговорих. Стомахът ми леко се беше стегнал.
— Иска ли ти се да правиш нещо?
Преглътнах.
— Например?
— Какво ти се ще?
Знаех какво исках и го исках много.
— Един час — отговорих. — Само толкова мога да отделя. Да се срещнем в моя апартамент след двадесет минути. Мамо! — извиках, тъпчейки разни неща в чантата си. — Налага се да изляза. По работа. Ще се забавя най-много два часа.
В сряда сутринта, след няколко многозначителни думи с момчетата зад гишето, издокараният с костюм и обут с нови обувки Коуди успя да ни уреди в луксозния пътнтически салон на летището.
— Откъде познаваш всички тия момчета? — попитах аз.
Коуди пренебрежително захвърли „Тудейс Голфър“ и „Файнанс Нюз“.
— Боже, ще умрат ли, ако вземат един брой на „Хийт“.
Когато се качихме на самолета, един стюард забеляза Коуди и лицето му стана пурпурно.
— Коуди?
— Така се казвам. Поне днес. Но кой знае коя от многобройните ми личности ще се прояви утре? — Коуди се обърна към мен. — Закопчай си колана, скъпа. Би ли погледнала и моя, изглежда не мога да се справя с катарамата.
— Ужасно лесно е, само трябва…
— Извинете сър. — Коуди избута ръката ми и повика момчето с пурпурното лице. — Можете ли да ми помогнете с това? — той посочи с жест към чатала си.
— Какъв е проблемът? — покрусата на пурпурния бе повече от очевидна.
— Моля да ме закопчеете, ако нямате нищо против… какви нежни пръсти… нежни и топли. Нееежни и топли…
— Много си позволяваш — промърморих аз. — Дори прекаляваш.
— По-добре, отколкото да живея в изолация и да дам клетва да бъда нещастен.
— Вече не съм в изолация — изведнъж това ми се стори забавно. — А ти си едно миризливо прасе.
— Какво искаш да кажеш, че не си в изолация? — изгледа ме подозрително, после очите му светнаха. — Да не е аптекарят?
— Не — помълчах малко, да го поизмъча. — Оуен е.
— Оуен сладура?
Вечерта, когато беше рожденият ден на Коуди, Оуен се приближи и каза:
— Мога ли да поканя дамата?
В резултат Коуди считаше Оуен за очарователен.
— Наистина е сладур — съгласих се аз.
— Спа ли с него?
Бях изненадана.
— Естествено.
— Не си ми казвала.
— Не съм имала възможност. Всъщност не сме се виждали, нали?
— Велики Боже. Кажи нещо повече.
— Кара ме да се чувствам млада — изпреварих Коуди, преди да започне да гука. — Но не винаги е за хубаво. Откакто се срещам с него… първо… — загледах се в пръстите си. — Виж, ноктите ми не са ли с прекрасен цвят? Първо… имахме една пиянска разправия на улицата. Второ, за малко да се изчукаме в едно такси. Трето, измъкнах се от мамини в неделя следобед единствено за да правим секс.
— Само за да правите секс ли?
— И снощи пак — добавих аз. — На връщане след работа.
Оуен ми се беше обадил в офиса около шест и половина и ме беше попитал:
— Какво ще правиш довечера?
— Аз си отивам вкъщи, а ти отиваш на концерт.
— Не преди час и половина. Отбий се.
Веднага затворих папките си и тръгнах. Щом позвъних на звънеца му, ме издърпа вътре и веднага го направихме, аз притисната с гръб към вратата, с наполовина разсъблечени дрехи и крака около кръста му.
— Какъв цвят са му очите? — попита заинтригуван Коуди.
— Не знам — очи като очи. Не е както си мислиш. Аз само се забавлявам, а Оуен все още страда по бившата си приятелка.
— Но това е първият човек, с когото си спала след Антон. Голяма ли е разликата?
— Не е честно — отвърнах аз. — Обичам Антон, все едно да сравняваш обяд в закусвалня и в луксозен ресторант. — Обмислих въпроса. — Предполагам, че понякога ти се яде именно Биг Мак…
Пилотът прекъсна разговора ни:
— Ще се приземим на Хийтроу след четиридесет и пет минути.
Начаса забравих Оуен, като си припомних накъде съм се запътила в Лондон; какво ми предстои. Устата ми пресъхна, докато обмислях най-добрия възможен резултат: ако ме публикуват и имам успех, и стана знаменитост… Но доколко беше възможно?
Станах изведнъж сериозна и казах на Коуди:
— Навярно нищо няма да излезе от тази работа с агентката.
— Това се казва становище.
— Говоря сериозно. Сигурно нищо няма да се получи.
— Съгласен съм е теб.
