Относно:Обадих се на Джоджо
И й казах, че възнамерявам да напиша книгата, а тя говори:
— Е, поздравления, имаш си агент!
После ме попита дали мама е добре, на което отговорих уклончиво.
Ще ми се да скоча от моста, като си помисля за това.
С обич: Джема
Не казах на Сюзан какво се случи после.
Прочистих си гърлото, защото предстоеше да кажа нещо важно. След кратко колебание признах:
— Джоджо, познавам една от клиентките ти.
— Тъй ли — не звучеше заинтересовано.
— Лили. Лили Райт.
— О, Лили се справя великолепно! Да, направо фантастично.
— Да, при възможност кажи й, че Джема Хоган й изпраща поздрави.
— Непременно. Знаеш ли какво ми хрумна? Сега всичко е още в началото, но ако книгата ти се продава добре, в което впрочем съм сигурна, може да напишем за неделната притурка статия, озаглавена „Старо приятелство“. Ще бъде страхотна реклама.
Времето забави ход и гласът ми изкънтя:
— Можеш да й го предложиш. Но тя навярно няма да иска.
— Сигурна съм, че няма да е против. Лили е сладурана.
Виждате ли, не бях сигурна, че Сюзан ще одобри това. Беше ми приятелка, но за нея цялата история с агентката беше нещо много сериозно, за да се прецака от лошотията ми. Със съобщението си исках да наруша спокойствието на Лили:
— Сега съм в същия бранш като теб и съм по петите ти.
Ами какво пък, беше откраднала любовта на живота ми, беше милионерка и сума вестници пишеха за нея. Вие как бихте постъпили?
Петъчните вечери с Оуен се превърнаха в нещо обичайно, а обикновено успявахме да се чукнем и по средата на седмицата. Той беше много забавен и не предизвикваше досадни, сърцетупни, разтреперващи краката и връзващи езика чудесии, които се случват, когато си влюбен в някого. Не беше глупак, приятно беше да разговаряме, не мислех за него, когато не бяхме заедно, но винаги ми беше приятно да го чуя. И той чувстваше същото към мен.
Много странно, почти винаги се карахме за нещо. Или аз му се сърдех, или той на мен — не казвам, че беше здравословно, но стана редовна практика.
— Познай какво? — казах на следващия път, когато се срещнахме.
— Антон иска да се върнеш при него?
— Не. Пиша книга.
— Така ли? Мен има ли ме вътре?
— Не — засмях се аз.
— Защо не?
— Че защо да те има?
— Защото съм ти гадже.
Отново се засмях:
— Така ли?
Умълчахме, той продължаваше да се усмихва, но не толкова широко.
— Ти как му викаш на това? Шест седмици пиене, телефонни разговори, редовни срещи с чичо Дик и близнаците?
— Не си ми гадже, ти си ми… хоби.
— Виж ти. — Усмивката на лицето му окончателно изчезна.
— Не гледай така — побързах да кажа. — И аз не съм ти гадже.
— Това е новина.
— Аз съм твоята афера с по-възрастна жена. По-скоро съм ти любовница, ако предпочиташ. Няма нищо лошо — окуражих го аз. — Нямам нищо против.
— Значи за теб съм само плът.
— Не — запротестирах, — в никакъв случай! Как само го каза! Не, аз също обичам чичо Дик и близнаците.
Той стана и си тръгна. Не го винях, но и не станах да го гоня. Вече си знаех урока — разхождаше се, докато му мине, и отново се връщаше.
Пийнах от виното си и се замислих за хубави неща, докато — хоп — ето го пак, показва се на вратата и се запътва към масата.
— Много си кибритлия — казах аз. — Седни и си довърши питието. Чипс?
— Благодаря — отговори ми сърдито той.
— Какво ти е? — попитах го любезно.
— Ти не ме приемаш сериозно.
Погледнах го объркано.
— Разбира се, че не. Но и ти не ме приемаш сериозно.
— Може би започвам.
— Недей — помолих го аз. — Ще бъде ужасно.
— Защо?
— Първо — започнах, изброявайки на пръсти, — според мен всички мъже са негодници. Второ, когато започна да броя на пръсти, се разсейвам от цвета на ноктите си и трето, е, видя ли? Загубих си мисълта. Трето, мисля, че всички мъже са негодници. Нямаме никаква надежда. Освен това си прекалено млад за мен. Няма да се получи. Баща ми беше по-млад от майка ми и виж какво стана.
— Били са женени тридесет и пет години — извика той.
— Чуй ме — казах му, — не ме бива за продължителна връзка, нито пък теб. Виж как се караме, защото и двамата сме глупаци. Може да е временно, но сме глупаци. И всичко рикошира у теб.
— Искаш ли да си намеря някоя на моята възраст?
— В никакъв случай. Е, всъщност, да. Но не още.
Относно:Вече се разчува
Франсес пристига и ми заявява:
— Чувам, че пишеш книга.
Боже, кой се е раздрънкал?
— Ще те съдим, да знаеш — продължава тя. — Ще те съдим до последното пени.
Но те не се казват Франсес и Франсис, разбира се. Всички хора в книгата са грижливо замаскирани и въображаемата ми двойка шефове се наричат Габриела и Габриел или лошото и по-лошото ченге.
Ще продължавам да ти пиша.
С обич: Джема
Глава 10
Беше неделя, пазарувах за седмицата и се мотаех между стените от кутии със закуски по щандовете с мюсли и корнфлейкс. Планът ми беше да отуча майка ми от любимата й овесена каша и да я насоча към плодовите закуски, но вместо това започнах да предпочитам кашата: прекрасна и удобна храна, която можеш да приготвиш в микровълнова печка, а я продават и с различни аромати. Пресегнах се и взех една
