кутия с овесена каша с аромат на банан, когато забелязах мъж, застанал до шоколадовите закуски, който се беше втренчил право в мен и топло ми се усмихваше.
Не беше някое зализано конте, напротив, в подходяща възраст, за да изглежда красив. Като осъзнах какво става, едва не се изсмях на глас; сваляха ме. В ирландски супермаркет! Все едно, че сме в Сан Франциско, помислих си с гордост. И ние можем да флиртуваме между бакалските стоки.
Но младият мъж ми изглеждаше познат…
— Джема?
Боже, той ме познаваше! А аз представа си нямах кой е.
— Джема? — сега вече едновремено се усмихваше и мръщеше и аз изпаднах в паника. Това му е лошото на Дъблин, твърде малък е, че всякакви опити за анонимна страст в кадифено тъмни нощи отиват по дяволите, когато срещнеш безименния си любим между щандовете със зърнени закуски. (Имайте предвид, че съм имала само няколко мъже за по една нощ и когато после съм налитала на тях, не са ми обръщали никакво внимание, което ме устройва напълно.)
О, слава богу, това бе Джони от аптеката!
— О, Джони, извинявай много — от облекчение станах безтегловна и зарязах количката си и овесените ядки, за да му стисна здраво ръката. — Помислих, че съм спала с теб.
— Не, убеден съм, че щях да си спомня.
— Не те познах без бялата престилка.
— При мен все така става.
Една жена, носеща петкилограмова торба с мюсли, мина покрай нас, тръгнала по нейните си работи, и ни изгледа.
Изи пазаруваше за седмицата и се мотаеше между стените от картонени кутии на щанда със зърнени закуски. Планът й беше да отучи майка си от любимата й овесена каша и да я насочи към плодовите закуски, но вместо това Изи придоби вкус към кашата: прекрасна и удобна храна, която можеш да приготвиш в микровълнова печка, а я продават и с различни аромати. Пресегна се и взе една кутия с овесена каша с аромат на банан, когато забеляза един мъж, застанал до шоколадовите закуски, който се беше втренчил право в нея и топло й се усмихваше. Не беше някое зализано конте, напротив, в подходяща възраст, за да изглежда красив. Като осъзна какво става, едва не се изсмя на глас: сваляха я. В ирландски супермаркет! Все едно, че сме в Сан Франциско, помисли си с гордост тя. И ние можем да флиртуваме между бакалските стоки.
— Изи — той я познаваше, а тя не можеше да се сети кой е.
— Изи — сега вече едновремено се усмихваше и мръщеше и тя изпадна в паника. Това му е лошото на Дъблин, твърде малък е, и всякакви опити за анонимна страст в кадифено тъмни нощи отиват по дяволите, когато срещнеш безименния си любим между щандовете със зърнени закуски. (Имайте предвид, че тя бе имала само няколко мъже за по една нощ и когато после бе налитала на тях, не й обръщаха никакво внимание, което напълно я устройваше.)
О, слава богу, това бе Уил от аптеката!
— О, Уил, извинявай много — от облекчение стана безтегловна и изостави количката си с овесените ядки, за да му стисне здраво ръката. — Помислих, че съм спала с теб.
— Не — отговори той, задържайки погледа й. — Убеден съм, че щях да си спомня.
Изведнъж почувства топлината на ръката му, която държеше нейната, и каза, запъвайки се:
— Не те познах без бялата престилка.
— При мен все така става.
Спрях да пиша, облегнах се назад и се загледах в екрана. О Боже, помислих си аз, Изи харесва Уил.
Глава 11
След деня, когато се видяхме на паркинга, повече не се обадих на баща ми. Бях си създала навика да му се обаждам поне веднъж седмично, но толкова бях обидена, че реших да не си давам труда.
Независимо от това, отсъствието му постоянно се чувстваше и ме връхлитаха болезнени спомени. Като нощта, когато превключвах каналите, и Тони Купър се появи на екрана. На мен не ми беше любимец, но баща ми беше луд по него.
— Виж! — Първата ми реакция беше да повикам татко, за да дойде да го гледа, после затворих уста, вълнението ми се изпари, почувствах се глупава, после дойде ред на тъгата. Дали го гледаше с Колет? В техния хол, какъвто и да е той.
Беше болезнено дори да си го представя и веднага насочих мислите си към книгата. Слава на Бога за нея. Наистина беше най-приятното бягство, потъвах в нея и можеха да изтекат часове, и въпреки че Изи и майка й преживяваха тежък момент, знаех, че щяха да настъпят и по-добри времена. Връзката между Хелмут и майката ставаше все по-здрава и двамата бяха започнали съвместен бизнес — внасяха продукти на „Ла Прери“ в Ирландия. Дори обмисляха да построят курорт с минерални бани „Ла Прери“. Междувременно отношенията между Изи и Емет бяха прекрасни — той беше луд по нея, което показваше, като се отнасяше изключително мило с нея и любезно с всички останали, особено с другите жени.
И въпреки че в истинския живот подозирах, че баща ми и Колет се разбират много добре, в книгата ми все още се утешавах и представях живота им като дяволски танци около масата за гладене и постоянни лишения откъм банички със свинско.
И така, един ден в работата телефонът иззвъня. Беше баща ми. Едва не изпуснах слушалката.
— Какво има — попитах аз. — Бременна ли е?
— Какво? Кой? Колет ли? Не.
— Тогава защо се обаждаш?
— Отдавна не съм те чувал. Има ли закон, който да забранява да се обаждам на собствената си дъщеря?
— Татко, за първи път ми се обаждаш, откакто си тръгна, а изминаха пет месеца.
— Стига, Джема, не преувеличавай.
— Истина е. Не си ми се обаждал нито веднъж.
— Сигурно не е така.
— Не си.
— Е, сега ти се обаждам. Как си?
— Добре.
— А майка ти?
— Добре е. Трябва да затварям, имам работа.
— Така ли — беше изненадан, че не искам да говоря с него, но аз бях тъй обидена, че не бях в настроение да го улеснявам. Както и да е, наистина бях заета, бях тръгнала на среща с Оуен.
— Какво мислиш, че ще се случи?
Оуен и аз лежахме в леглото му в блажена премала, оформяйки във въображението си щастливо бъдеще за всеки от нас.
— Ще издадат книгата ти — каза Оуен. — Ще станеш известна и издателите на Лили (крадлата на мъже) ще умират за теб, но ти няма да отидеш при тях, освен ако не се откажат от Лили.
— И Антон ще напусне Лили, и ще се върне при мен, и отмъщението ще бъде мое! Не се обиждай — тупнах го по рамото, за да омекотя думите си. — Защото ти ще се ожениш за Лорна и всички ще бъдем приятели. Ще наемем къща край Дордона и заедно ще прекараме лятната почивка.
— И аз винаги ще те харесвам.
— Именно. И аз също винаги ще те харесвам. Може да станеш кръстник на първото ми дете от Антон. Не, това го задраскай. Отиваме прекалено далеч.
— Как ще си върна Лорна?
— Ти как мислиш?
— Ще ни види заедно и ще осъзнае какво изпуска.
