— Не. Всъщност да. Обичам да пуша. Аз съм пушач. Въпреки че сме изчезващ вид.
— Да, на изчезване сте.
— Не бъди толкова ревностен пуритан.
Щом се върна в кабинета си, изяде сандвича си и си провери електронната поща. Имаше писмо. От Марк.
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Понеделник вечер?
Позволяваш ли да ти го напиша? Извинявай за този уикенд. Родителите ми имат златна сватба. Довечера е училищната пиеса на дъщеря ми. Желая ти приятен — но не чак толкова — уикенд без мен.
Целувки:
М.
П.П.Тамочеби
Въпреки че трудно успяваха, през изминалите месеци тя и Марк прекарваха все повече време заедно. Виждаха се най-вече в неделя, Шейна ги канеше на изискани обеди, понякога заминаваха заедно: отскочиха до Бат за двудневна ваканция по Великден, където се насладиха на обилен секс между професионално колосаните чаршафи и излизаха на безцелни разходки из улиците, хванати за ръце, уверени, че са толкова далеч от Лондон, та никой няма да ги види. Накрая Марк побърза да се върне при семейството си, за да ги заведе в Австрия на ски за седмица и това беше идеално за Джоджо. Беше прекарала четиридесет и осем часа плътно до него, но сега той щеше да обърне внимание на семейството си, така че тя да не се чувства виновна.
— Мислиш ли, че ските са хубава идея? — беше го попитала тя. — Хлапетата ти са малко склонни към злополуки. И не правеха ли прекалено много сирене в Австрия?
— Това е в Швейцария. Вие, американците, нищо не знаете за Европа.
— Много грешиш — тя закачливо докосна чатала му с върха на обувката си, — знам за датските бисквити. Също и за шведските масажи. Известна ми е испанската муха — увеличи натиска на крака си и започна нежно да го движи напред-назад. — И освен това — добави тя прелъстително — знам всичко за френската целувка.
— Така ли?
— Абсолютно всичко.
Мълчаливо наблюдаваха как кракът й се надигна, избутван от нещо, което нарастваше под него.
— Покажи ми — помоли я той.
— Не. Не и преди да се извиниш.
Той се извини.
След нощта с италианците, когато без да иска беше останал до сутринта, Марк преспиваше у Джоджо горе-долу веднъж седмично. Каси не се оплакваше, че той не се прибира вкъщи и Джоджо беше изумена от безразличието й.
— Какво й казваш?
— Че говоря със Западния бряг или развличам издатели и не ми се иска да я безпокоя, като залитам в три сутринта, когато тя има работа на другия ден.
— И тя ти вярва?
— Така изглежда. Само ме моли да я предупредя преди полунощ, за да сложи веригата на вратата.
— Къде мисли, че спиш?
— На хотел.
— Аз не бих ти повярвала в никакъв случай. Категорично. Ако съпругът ми изведнъж започне да отсъства по цели нощи, а работата му не се е променила, ще го почна с манивелата и няма да спра, докато не получа точни отговори.
— Не всички са като теб, Джоджо.
— Да. — Освен това тя разбираше, че понякога за хората е болезнено да видят това, което става под носа им. Мъчително е. А тя не искаше да причини болка на Каси, нито на някой друг. Какво да направи? Да престане да се среща с Марк? Невъзможно.
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Приятен уикенд?
Понеделник вечер става. Много е далече, но нищо. Какво искаш да кажеш с това „приятен уикенд“? Как мога приятно да прекарам уикенда? Никога няма да ти простя как се отнесе с мен на рождения ми ден.
Целувки: Дждж
П. С. Мочебита също
Преди четири седмици, на дванадесети май, Джоджо навърши тридесет и три. Известно време преди това Марк й каза:
— Ще те заведа някъде за рождения ти ден.
— Наистина ли? — пламна тя от радост заради досетливостта му. — Къде?
Той не й отговори веднага.
— В Лондон.
— В Лондон ли? В този Лондон?
Прцеди да успее да му каже да се разкара, той й подаде лист хартия.
— Това е програмата.
Петък, 15:30 Измъкваме се рано от работа. Отиваме поотделно Брук Стрийт и се регистрираме в хотел „Клариджис“.
— „Клариджис“! Винаги съм искала да спя в „Клариджис“! — той отдавна вълнуваше фантазията й: представяше си Англия в стил Агата Кристи — чай със сметана, високомерни икономи, разходки в провинцията за чай с някоя ексцентрична пралеля, от тези, които носят фамилните бижута, докато обработват градината.
— Знам — отговорни той.
Беше толкова развълнувана, че за момент почти бе готова да се разплаче, но после реши, че не бива.
Петък, 16:00 Изпробваме удобствата на апартамента.
— Апартамент! Обичам те.
Обръщаме особено внимание на леглото, после излизаме на намиращата се наблизо Бонд Стрийт, за да изберем подарък за рождения ден на Джоджо.
Тя го прочете отново:
— Бонд Стрийт е неприлично скъпа.
— Знам.
Тя го загледа с възхищение:
— Какъв кавалер.
Петък, 19:00 Аперитив, после вечеря в ресторант, където ще трябва да обещая на главния готвач, че
