ще осигуря издаването на книгата му, за да получа резервация преди Коледа.
Събота сутринта Закуска в апартамента, последвана от плуване в басейна на хотела, после отново се връщаме на Бонд Стрийт, за да продължим да търсим подаръка.
Следобед: Свободно време. Можем да изпробваме пружините на леглото.
Събота, 19:00 Коктейли, после вечеря в различен, но също толкова трудно достъпен ресторант.
Неделя сутринта Закуска в апартамента, отново плуване и последна проверка на пружините на леглото.
12:00 Напускаме хотела и си отиваме.
Беше идеалният уикенд. Когато пристигнаха, в стаята ги чакаха шампанско и цветя. Любиха се почти шест пъти, дори в плувния басейн, тъй като бяха единствените посетители — тя не искаше, струваше й се перверзно, но той я доведе до такова състояние, че не я беше грижа.
Търпеливо пое с нея от магазин на магазин. Тя знаеше, че му изглеждат еднакви, но той слушаше внимателно, докато тя му показваше къде шевът е черен и къде — бял, и колко различна става от това дрехата. Долови, че леко започва да се отегчава, докато тя се колебаеше между жакет с ивици на рамената и друг с ивици по ръкавите. Тогава Марк отсече, че ще й купи и двата.
— О, разбрах — засмя се тя, — домъчняло ти е за мебелите в апартамента. Трябва да се върнем и отново да ги огледаме.
Пиха следобеден чай в салона с изглед към градината, пиха шампанско с късния обяд, сервиран от камериера в стаята им. Единственият неприятен момент беше, когато я поведе да разгледа пръстените в „Тифани“.
— Може би ще си избереш някой — предложи той.
— Не ставай глупав — сопна се тя и изведнъж я хвана яд. Последното нещо, за което й се искаше да мисли през това скъпоценно време, бе, че е женен.
Същата вечер в ресторанта, докато разглеждаха менюто, той взе ръката й.
— Марк — намръщи се тя, — всички ни гледат.
— Какво искаш да кажеш?
— Докато сме в Лондон, трябва да сме предпазливи.
— Предпазливостта е най-опасното нещо за жена като теб.
Тя избухна в смях.
— „Лунатици“? Никлъс Кейдж не казва ли това на Шер? Нали не греша?
Марк въздъхна.
— Исках да решиш, че аз съм го измислил. Ти си най-изумителната жена, която някога съм срещал. Знаеш всичко.
От: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Рожден ден
Не ти ли хареса?
До: Mark.avery@LIPMANAIGH.со
Относно: Хареса ли ти?
Да. Изключително много. Никога няма да ми се случи нищо по-хубаво.
Глава 16
Много хора се появиха за празничната почерпка — в крайна сметка фирмата плащаше. Ричи Гант се стрелкаше като гладна акула, опитвайки се да вземе участие, но в центъра на вниманието бяха Джоджо и Джим, седнали заедно, подобно на крал и кралица, отпиващи мартини с водка.
— Виж, не е толкова зле — отбеляза Джим. — Спомням си времето, когато разчитахме на теб всяка петък вечер.
— Прав си. — Джоджо беше опиянена и щастлива. — Прекарвам си страхотно. Дали пък не се дължи на алкохола, но какво съм се заоплаквала. Ами с теб какво става, Джим? Как е Аманда?
— Джоджо, много си изостанала. Аманда ме разкара преди седмици.
— Така ли? Извинявай. Имаш ли нова приятелка?
— Засега тече прослушване. Но още нямам.
Последва странна, кратка пауза и водена от шестото си чувство, Джоджо каза:
— Не ме питаш имам ли си приятел.
Настъпи ново неловко мълчание и Джим отговори:
— Защото знам, че имаш.
Времето спря.
— Знам за Марк.
Повдигна й се, сякаш се намираше в скоростен асансьор, който внезапно беше спрял.
— Той ли ти каза?
— Сам се сетих.
— Значи ти е казал. Кога?
— Днес.
За секунди тя напълно изтрезня и я хвана яд на Марк. Не трябваше да разкрива тайната им, не само той можеше да загуби, ако истината за отношенията им станеше обществено достояние. Нямаше да се отрази добре на бъдещето й в издателството. Спомни си колко близки бяха Джим и Ричи Гант и изведнъж й прилоша.
Марк трябваше да й каже! Някой знае нейните тайни, тя е в неведение — това я поставяше в крайно неприятно положение.
— Не бъди прекалено строга с Марк. Имаше нужда да сподели с някого.
Дори не можеше да позвъни на Марк, за да му се развика. Какъв глупак.
— Не се безпокой — добави Джим, — при мен тайната ти е в безопасност.
Джоджо не знаеше да му вярва ли. Не можеше да разбере дали да му се довери. Изведнъж изпита силен страх.
— Трябва да си тръгвам. — Тя си прибра нещата, обади се по телефона и извика такси за Беки и Анди.
В таксито гневът й към Марк внезапно се изпари и тя си помисли: „Няма да стискам зъби до следващия път, когато го видя.“ Така че му писа: „Обади ми се.“
Почти на минутата телефонът иззвъня.
— Каква е тая история с Джим Суийтмън? — попита тя.
— Той вече знаеше.
— Не, не е знаел. Просто не си в час, Марк. Навярно Джим си е мислел, че знае, но докато не си му казал, не е знаел със сигурност. Capisce? (разбра ли (итал.). — Б. пр.)
— Джоджо, той ме засече пред твоя апартамент в девет и тридесет миналата неделя сутрин.
— Така ли? Как?
— Минаваше по улицата с колата си.
— Защо ще идва насам?
— Живее в Уест Хампетед. Недалеч от вас. Хвана ме на местопрестъплението. Повярвай ми, Джоджо,
