опитай се, това беше положение, което не можех да обясня. Щях да го направя, ако имаше как.
Тя замълча. Поемаха толкова много рискове, беше неизбежно в един момент да ги хванат. Но защо трябваше да е човек, с когото работеха?
— На Джим може да се вярва — каза Марк.
— Надявам се. — Имаше още нещо, което искаше да изясни. — Защо не ми каза, че той знае?
— Казах ти — звучеше объркан. — Написах ти имейл. Веднага щом излязох от кабинета си.
— В колко часа?
— Четири, четири и половина.
Не беше проверила пощата си. Беше петък, щяха да празнуват и тя беше решила да отиде направо в кръчмата. Обикновено не постъпваше така. Направила бе грешка.
— Добре — Марк не беше виновен. Не бе направил нищо лошо. — Извън подозрение си.
— Помислих, че ще ми прочетеш правата и ще ми разрешиш един телефонен разговор.
— Права ли? Телефонно обаждане? — Тя успя да се засмее. — Ще ти се.
— Жалко, че няма да мога да те видя този уикенд.
— Нищо. Мейзи Уайът, една от легендарните сестри Уайът ще празнува тридесетия си рожден утре вечер. Ще бъде карнавал. Ще се позабавлявам.
— Припомни ми, по коя от всичките си падаш най-много.
— Магда. Но…
— … не в сексуалния смисъл — изрецитираха заедно.
— Благодаря, че ме уведоми — каза Марк, изведнъж отново сериозен.
— Моля?
— Тя е прекрасен писател и ще е жалко да я загубим!
Навярно Каси беше влязла в стаята.
— Ще се видим в понеделник.
Джоджо разказа на Беки и Анди какво се беше случило.
— Щом хората от издателството научат, всички ще разберат — заключи тя.
— Не е като да не поемате всевъзможни рискове — отговори й Анди. — Вие просто искате да ви хванат. Защо не постъпите като порядъчни хора и не съобщите на съпругата му, преди някой да ви е изпреварил?
Джоджо пое дълбоко дъх.
— Ще ти обясня защо. Защото най-отвратителното нещо на света е да развалиш нечий брак. Не е само съпругата, ами болката на децата? Как ще го понесат?
— Не знам — отговори Анди, — но такива неща се случват постоянно. Всъщност твърде често.
— Аз не съм такава. Не искам да започвам война. Дори не мога да си го представя. Как така другите го приемат тъй леко? Намразват съпругата, решават, че е нейна вината, защото е напълняла и не прави свирки на мъжа си. Защо и аз не мога така? Защо се срамувам от себе си?
— Ами зарежи го. — На Анди започна да му омръзва. Разбираемо, все пак беше мъж.
— Не се срамувам чак толкова. Което ме кара да се срамувам още повече.
— Това ми е малко абстрактно.
— Ако… когато… ако… с Марк разкрием тайната си, няма да цъфтя от щастие. Няма значение как ще стане, ще бъде грозно. Така си е.
— Но ще се случи ли? Да или не? — Без дай даде възможност да отговори, Анди продължи. — Разочарован съм от теб, Джоджо. Повечето жени не предприемат нищо, само говорят. Говорят, говорят, говорят и никога нищо не правят. Виж горката Беки и нейната работа. — Извинявай, скъпа — обърна се към приятелката си. — Знам, че не ти е лесно. Но очаквах повече от теб, Джоджо. Кажи ми, че не греша. Кажи, че ще заложиш смело. Не опровергавай вярата ми в теб.
— Добре — Джоджо преглътна. — Ще се случи, въпросът е кога. Но като си представя себе си на възрастта на Сам… — тя замълча, после продължи с неуверен глас. — Като си помисля, че Софи и Сам ще останат без баща си…
Сълзите й напираха, но тя направи върховно усилие, за да ги спре, докато Беки и Анди виновно се споглеждаха. Джоджо не биваше да плаче.
Тази нощ в леглото си се размисли. Чакаше да дойде времето, когато болката от липсата на Марк ще стане по-силна от тази, че ще развали брака му и ще остави децата му без баща. Това време още не беше настъпило.
Обичаше Марк, но нещо я спираше. Никога — освен на шега — не му беше казвала, че го обича, и той неведнъж беше признавал: „Изплъзваш ми се, Джоджо.“
Работата бе, че не искаше чувствата й да я завладеят до такава степен, че да извърши нещо, което да е в противоречие с моралните й принципи.
Но Анди беше прав. Тя и Марк поемаха прекалено много рискове. Сякаш искаха да ги хванат и някой друг да вземе решението вместо тях.
А какъв ще бъде животът им заедно? Къде ще живеят? Щеше ли да се наложи тя да продаде апартамента си? Не беше толкова страшно. Щеше да ходи на фитнес, досега стълбите я бяха поддържали във форма. Почти. Навярно щяха да си купят къща в предградията.
Но вече бе престанала да се страхува. Готова съм, установи тя. Почти. Тя и Марк щяха да пътуват до работата си заедно, щяха да спят заедно всяка нощ, щяха заедно да се събуждат всяка Божа сутрин и цялата криеница щеше да престане.
Не, не вярваше, че тръпката у Марк ще изчезне. Често казваха, че любовта се крепи на страхотния секс и не може да оцелее след прехода от откраднатите мигове към скучното всекидневие. Като изключим секса, който все още беше неудържим, всекидневните дребни радости им допадаха. Тя му готвеше вечеря, четяха списания, решаваха неразрешими кръстословици, обсъждаха работата си. Липсваха им само домашни пантофи.
— Марк, погледни ни — беше възкликнала тя предната неделя. — Сякаш сме женени от години.
— Това може да се уреди.
— Не.
Тя въздъхна в мрака. Щеше да причини страдание на други и да преживее срама, но трябваше да бъде твърда. За щастие умееше да прави неща, които не се харесват, но фактът, че го умееше, не означаваше, че й допада.
Глава 17
Магда отвори тежката дървена входна врата и извика, колкото й глас държи:
— ДЖОДЖО ХАРВИ, разкошна, ВЕЛИКОЛЕПНА жена! Мейзи, Марина! Джоджо е тук!
Развълнуваните русокоси сестри наобиколиха Джоджо, маскирана с вехтия си черен клин, пламтящите червени рога дяволската опашка и я заляха с обичта си. Дори и госпожа Уайьт, която предпочиташе да я наричат с малкото й име Магнолия и повече приличаше на тяхна сестра, се присъедини към тях.
— Колко си СЕКСАПИЛНА!
— Каква остроумна идея — да се маскираш като дявол! — добави Магда.
Което показва, че има хора, помисли си Джоджо, които заслужават да бъдат богати и красиви. Костюмите на сестрите Уайът бяха взети под наем — или нещо повече, навярно бяха специално изработени — и независимо от това, те се радваха на недодяланите й рога и опашка, сякаш бяха най- хубавото нещо, което са виждали.
Мейзи, с бялата си деколтирана рокля, представляваше Мерлин Монро, а Марина, с няколкото препарирани червеношийки, закачени по костюма си беше Типи Хедрен от „Птиците“ („Птиците“ — филм на Алфред Хичкок. — Б. пр. ), Магда бе маскирана като стройната и възхитителна елфическа кралица от „Властелинът на пръстените“.
— Джоджо, ужасно смешно е, но никога не съм си харесвала ушите, толкова са плоски и заострени, че
