— Къде е Ашли… — попита разтревожен той…
— Точно за това искам да поговорим… — Силвър масажираше с ръка своята цицина получена оот стеченията на обстоятелствата през тази вечер… — отново избягаха…
— Мамка му-ядоса се Джон… — какво им направих този път…
— Според мен не ти си причината… — прекъсна го Силвър… — по-скоро според мен те си мислеха че това е само затишие пред буря… предопалагали са че това е най-вероятно капан…
— И къде забога ще отидат…
— А най-лошото Рейн е… — продължи брат му…
„Явно сраховете ми се сбъднаха“-помисли си Джон досещайки се за следващите думи…
— Най лошото е че екипажът тръгна след тях…
Джон който вече се беше изправил и стоеше до бюрото си затвори очи, ругаейки… той блъсна по масата… извади отново ценния си тютюн сви си цигара и запали… когато беше изнервен това беше най- доброто решение…
— Според теб какво трябва да направим… — посъветва се той със Силвър…
— Не знам братко… — мъжът погледна надолу… и двамата се чувстваха безпомощни…
Джон взе сабята си и каза:
— Тръгваме след тях… ако трябва ще избия целия си екипаж за да ги спася… — и излъга-те може би се единствения ни шанс за измъкване… — не знаеше защо го прави… може не искаше да показва чувствата на брат си… той нахлупи шапката си и двамата с Силвър излязоха от каютата тичайки… изведнъж те чуха глас на палубата…
— Успяха да се измъкнат… — след това някой се изплю… Двамата братя въздъхна облекчено… очевидно пиратите се бяха отказали от търсенето и се бяха завърнали… те се показаха на палубата и видяха екипажът, който тъкмо се беше прибрал…
— Намерихте ли ги… — попита ги Джон…
— Не капитане… — отговори му Хук… след тези думи Силвър и Джон се облекчиха съвсем… явно все пак бяха успели да се скрият…
— Но капитане… — продължи Едноръкия… — утре ще продължим търсенето…
Джон го погледна свирепо и изкрещя:
— Няма да продължавате нищо… от утре ще започнем да стягаме кораба за пътуването… съмнявам се да остане време за това…
— Но капитане…
— Именно… — прекъсна го грубо Джон… —аз съм капитана така че ще ме слушате какво ви казвам… разбрахте ли ме… — след това се приближи към Едноръкия и допря върха на сябята си на гърлото му… — разбрахме ли си…
Едноръкия кимна… Рейн посочи всички с сабята си и те му отговориха…
— Да капитане…
Джон се обърна и се запъти към каютата си следван от брат си…
Докато пиратите се терзаеха, за дето не за успели да хванат пленниците, самите те се спотайваха някъде в тъмната гора на малкия остров. Ашли и Рейчъл в началото бяха бесни на Ксев и Мартин, но в края на крайщата разбраха, че те са го направили за тяхно добро и вината им до някъде се смекчи. Ако до сега са нямали късмет, то поне сега ако не друго на вън не бе толкова студено колкото беше миналата нощ(преди да се срещнат с пиратите). Е ако това все пак можеше да му се нарече късмет. Мартин и Ксев вървяха най- отпред и не говореха. Виктор, заедно с Рейчъл и Ашли вървяха зад тях като от време на време се чуваше някое
Всички вървяха тихо и мълчаливо като следваха плътно Мартин и Ксев и се надяваха те да знаят къде отиват. Всъщност вече нямаше значение. Ашли понечи да поспори и подхвана Ксев:
— Не мислиш ли, че беше малко глупаво да напускаме кораба! Така или иначе на този забравен от Бога остров ще си умрем, там поне щяхме да оживеем, пък и капитана…
Ала Ксев не я изчака да довърши. Всъщност никой не знаеше какво се бе случило с нея, дали някой я бе наранил дори и Мартин, който през повечето време беше до нея. Едно бе ясно на кораба се е случило нещо, което караше момичето да бяга…
— Чуй ме добре Ашли, щом искаш да си се върнеш на кораба и да си легнеш пак в каютата на капитана, заповядай — тя й посочи с ръка обратния път, сякаш й отваряше врата на ресторант. — С теб може да са се държали мило и любезно, но с мен не! Нямам намерение да се връщам на онзи кораб и… и отново да изживея ужаса, само защото ти харесва да се целуваш с онзи ужасен пират!
При тези думи Ксев ядосано й обърна гръб и затича напред. Ашли я погледна смаяно, а Рейчъл се опули. Виктор само хвана ръката на Ашли, която реши да отиде при приятелката си за да я спре.
— Остави я. — посъветва я той тихо.
Мартин само хвърли бърз поглед на рейчъл и най-вече на Ашли, след което веднага се затича сред Ксев.
— Ксев почакай!
Сийбърг бе прекалено на пред и за това на Мартин му се наложи доста дълго да тича докато я стигне. Момчето се ориентираше само по стъпките й.
Едва когато се измкъкна от многото трънаци Мартин я видя. Ксев стоеше на брега близо до вълните и бе паднала на колене. Сълзите й вече не можеха да се сдържат и самотния бряг се огласи от неутешимия й плач. Мартин се приближи с тихи стъпки и седна на пясъка до нея. Опита се да види лицето й, ала не успя и за това промуши ръката си около ългата й коса и я отмести.
— Ксев?
Никакъв отговор, само плач.
— Какво се е случило?
Отново никакъв отговор. Постоя така още няколко секунди и започна да дърпа роклята си. Мартин я погледна учудено. Момичето скъса ръкава и деколтето си и тогава Мартин разбра. По тялото й имаше множество рани, сякаш бяха правени от остър нож. Все още бяха червеникави и явно я бояха, защото когато мартин ги докосна момичето леко потръпна.
— Кой ти стори това?
Отново никакъв отговор. Явно не искаше да говори за това и вместо повече са я разпита той я прегърна силно и я целуна по челото.
— Спокойно. Сега си в безопасност, повече никой няма да те докосне. Никой! — омразата му към пиратите се удвои и се смеси с голямо количество гняв. Той силно стисна зъби сякаш едва се сдържаше да не убие някои от тях.
За късмет на пиратите нито един не се мерна пред погледа на бясното момче. След като Ксев се поуспокои, двамата с Мартин се отправиха към ямстото където ябах оставили приятелите си. Останалите трима стояха небодвижно, сякаш бяха вкаменени, изглежда никой не желаеше да покаже притеснението си. Не бяха инали и 10 минути, когато Ксев и прегърналият я през раменете Мартин се появиха. Очите на момичето бяха зачервени от плач, но въпреки всичко изглеждаше доста по добре.
— Ето ви и вас-сопна се Ашли, но си личеше, че се бе поуспокоила, за имзиналите минути тя бе прихванала навика ан Рейчъл д апотропва с крак в ритъмът на някаква мелодия… сигурен признак, че бе изнервена.
— Хайде да намерим място където да пренущуваме-поде Рейчъл и следвайки Мартин се отправиха към близкият залив, достатъчно далеч от пиратите.
Когато стигнаха там, момичетата се захванаха да събират сухи клонки за огънтя, а момчетата да строят подслон от палмови листа.
— Същински робинзоновци-подметна през смях Виктор докато окичваше главата си с водорасли, и се опитваше д аразведри обстановката.
Изглежда опита му бе успешен макар и за кратко.
Ноща щеше да бъде студена, нищо по-добро не предвещаваха и червените облаци за денят.
— Какво ще кажете да се посгреем? — попита Виктор и дяволита усмивка се разля по лицето му.
