Трите бяха застанали една до друга и говореха когато от едно дърво се чу шум. Рей веднага помириса демонска кръв и тихо съобщи на другите две. Изведнъж се чу глас:
— Интересно 3 жени в гора като тази по това време. Още по-интересно — едната е демон, другата нимфа, а третата не знам каква е, но не е човек всеки случай.
— Излез който и да си. — каза Алексис
В този миг от едно дърво се показа Фейнт висящ надолу с главата крепящ се само с опашката си.
— Кой сте вие и какво правите в тази гора. Забранено е да се влиза.
— Аз съм Рей от…
— Ада доколкото виждам си демон и то могъщ макар да не знам нищо за вас.
В този миг Рей направи огнена топка и я хвърли към Фейнт. Той ловко скочи и се прехвърли в клоните на съседно дърво.
— Мразя да ме прекъсват. — каза Рей, но в този миг един нож премина покрай нея и раздра дрехата й.
— Не ме карай да те накълцам не ми пука дали си демон или не. Мразя демоните.
— А както гледам и хората. — каза Алексис
— Не всички има и добри сред тях макар и да са рядкост. Най — много обичам дърветата. Само там се чувствам добре. Междудругото аз съм Фейнт.
— И си демон котка. — каза нимфата.
— Само наполовина. Другата част е човек. А ти си?
— Лиодайн, горска нимфа.
— Че то има ли друг вид. — прекъсна я Рей.
— Да има и водни, хората им викат русалки доколкото знам.
— Нимфа си значи кажи ми каквоказва гората. Макар да имам чувствителност към природаата усещам, че е разгневена.
— Ами момент… — след двуминутно мълчание тя казва — Ядосана е на Рей, че е дразнила обитателите, но имаше и нещо за сънища което не разбрах.
— Сънища да не са мойте. — попита Фейнт — Наскоро сънувам някакви странни хора. Един от тях беше ти. — посочи той нимфата.
— Хм. И да и Нне каза, че имало и твой но имало и други сънища.
— Звучи налудничаво. — каза Алексис.
— Съгласна съм. Та би ли слязъл оттам. — каза Рей.
След като слезе той ги поведе на една полянка където бе направих малък огън и четеримата седнаха около него за да се стоплят разказващи си всичко което им бе станало през последните дни…
— По дя… — Кът се усети и се покашля-мамка му… — поправи се той и спря няколко клона които бяха на път да го ударят през лицето… — къде пак ме заби шефа… на кой ще помагам тук… в тази забравена от всички вековна гора… изведнъж той чу гласове… погледна на горе и каза:
— Рабрах ти намека… явно не от всички… благодаря ти-добави иронично ангела…
Рей подуши въздуха надушваше нечия кръв…
— Ангел наблизо-каза тя и сбърчи лице…
— Да аз-отговори Алексис…
— Говоря за истински Ангел… в смисъл, който не е проклет… точно сега ли? — тя се огледа…
— И какво толкова-попитаха Лиодайн и Фейнт…
— Случайно идвам от ада… дяволът и… — демонката се запъна — Господ са един срещу друг и е прието да ги мразим… плюс това последния път мисията ми бе провалена от един такъв… беше преди много време но все още си спомням че обичаше да пуши… много… — името му изплува в главата й… — а да и се казваше Катър или Кътър… не мога да си спомня точно… — тя се усмихна…
Храстите до тях се размърдаха… и оттам се показа мъжки силует… той влезе в обсега на светлината и те забелязаха няколко кичура от русата му коса да се поклащат пред очите му… всички го гледаха учудено… само Рей се засмя… те рабраха веднага че това е Ангел… той ги изгледа с ледено-сините си очи…
— Здравейте-усмихна се топло той… беше разбрал че това не са обикновени хора, а висши създания като него… той погледна Рей и се засмя казвайки:
— Доста време мина а… — след това взе цигара Рей хвърли още едно огнено кълбо. То прелетя на сантиметри от лицето на Кътър, но точно толкова за да може да си запали цигарата от него…
— Да доста време но явно ти все още не си се отървал от този вреден навик-подхвърли демонката и закачлив пламък се появи в очите й…
— Е да… ама и ти не си много добре с всичкия този дим там долу…
— А да и не си загубил глупавото си чувство за хумор…
— Ще приема това за комплимент… е как си… не сме се виждали от много време… хммм всъщност от 500 години… след онзи бетствен случай… тогава се опита да ми провалиш мисията а… но разбрах че и двамата печелим… сега той се пече в ада нали… така става като лазиш по нервите на ангел… — той опъна жадно от цигарата и издиша дима… — е как я караш…
— Еми както обикновено… мотам си се и гледам да объркам колкото се може повече работите на шефа ти…
— Е не му ли стигам само аз та и ада се намеси…
При това всички се засмяха…
— А няма ли да ме запознаеш с новите си приятели…
— Ъ ти нали имаш уста…
— Аз съм Кът…
— Кътър-поправи го Рей…
— Да но обичам да ми викат Кът… — каза и през смях той…
— Аз съм Фейнт… наполовина котешки демон…
— Аз съм Лиодайн… и съм горска нимфа…
Кът се приближи към Алексис…
— Аз съм Алексис-каза момичето…
Кът усети, че имат нещообщо… и каза:
— Нека позная… ти си обречен Ангел…
— Да — каза печално момичето…
— Приятно ми е да се запозная с всички от вас… ама да ви питам някой нуждае ли се от помощ щото шефа мепрати с няква цел тук ама хал хабер си нямам каква е тя… никой не му отговори…
— Е нищо… ще се мотам с вас до някъде пък дано получа някакъв знак… — той седна с всички покрай огъня и разказа историятаа си след това изслуща и техните…
Когато дойде редът на Алексис, всички впериха погледите си в нея. Ааронката изпита натрапчивото чувство, че я гледаха под лупа и следяха всяко нейно движение. Това я стресна, което доведе и до гнева, надигащ се в нея.
— Ами, аз съм Обречен Ангел и живея в Гаснещите Полета-каза набързо тя като избягваше да гледа в нечий очи и най-вече тези на Рей-нали съществото имаше навика да чете мисли.
— Това вече всички го знаем-намеси се Кът. Алексис имаше чувството, че той никога не се разделяше със своята цигара, което я подразни допълнително. Тя се загледа невиждащо в дима, който излизаше всеки път, когато Ангелът си дръпваше и се виеше нагоре, превръщайки се в малки сиви облачета.
— Е, то пък какво повече има да се казва-мъдро отбеляза демонката-Нали всеки знае тяхната Легендна… Че много обичали да превземат човешките сърца и най-накрая ги изгонили от Горе… било „най- разпространената Легенда“-при последните си думи Рей изви лицето си в болезнена гримаса, сякаш цитираше доста неприятен за нея индивид.
