— Хамилтън — Катрин отново го изгледа умоляващо. — Та той ти се извини… Не се дуелирайте, моля ви.
Сър Алфред я хвана грубо за ръката.
— Трябваше по-рано да се замислиш за постъпките си, дъще! За мен е несъмнено, че при този неприятен инцидент не е минало без твоя вина, нещо повече, може би тъкмо ти си го предизвикала. — И докато я избутваше към вратата, й прошепна на ухото: — Неведнъж съм казвал на майка ти, че трябваше от години да си омъжена. И теб, млада госпожице, често съм предупреждавал, че няма да допусна още един скандал. Сега ще отидеш веднага в стаята си и ще останеш там, докато аз реша бъдещето ти.
Катрин вече не можеше да сдържи сълзите си, те се стичаха по бузите й и капеха върху розовия копринен корсаж.
— Татко, моля те…
— Сега нито дума повече и типично женските ти номера вече няма да ти помогнат. Времето, през което можеше да налагаш волята си, окончателно мина, разбра ли ме?
Катрин чуваше вече само учестените удари на сърцето си. Тя изтича покрай смаяните гости в балната зала, хукна нагоре по стълбата, а в стаята си се хвърли разплакана на леглото.
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
На двора наредиха в широк кръг големи месингови фенери. Лека мъгла се надигаше откъм реката и тънкото й було придаваше на жълтата светлина нещо призрачно, разкривяваше сенките върху мокрия калдъръм. Новината за предстоящия дуел се беше разпространила мълниеносно сред гостите и сега господата стояха в кръг зад фенерите и се хващаха на бас, кой ще е победителят. Загърнати в широки наметала с качулки, бяха дошли и жадни за сензации дами, но стояха от благоприличие малко по-назад, шепнеха си възбудено за скандала. Слуги, кочияши в ливреи и конярчета се притискаха край вратите и прозорците или се бяха покачили на каприте, за да не изтърват спектакъла.
Два етажа по-горе Катрин стоеше до прозореца на спалнята си и мачкаше нервно дантелените пердета. Лицето й беше мокро от сълзи, очите зачервени и подути от плач.
— О, божичко, никой ли не може да спре тази лудост? — шепнеше тя. — Наистина не го исках! Нали ми вярваш, Хариет, че не исках да предизвикам нищо лошо?
— Да, вярвам ти — измърмори Хариет, която кършеше ръце, застанала зад приятелката си факт беше, разбира се, че Катрин често причиняваше зло и нараняваше други хора, защото постъпваше импулсивно и се замисляше върху последиците, когато беше вече твърде късно. Беше всъщност добра по душа, но от гордост и инат не искаше да признае, че съвсем не е толкова силна и ненаранима, за каквато се представяше, а това надценяване непрекъснато създаваше усложнения.
— Какво каза лейди Карълайн, като се отби преди малко при теб? — попита Хариет.
— Майка ми ли? — Катрин въздъхна тежко. — Мисля, че я ядоса най-вече, че й попречихме да флиртува с лорд Уинстън. Изобщо не ме слушаше, когато се опитах да й обясня всичко. За да събудя любопитството й, би трябвало да й разкажа например как Монтгомъри ме е изнасилил.
— О, Катрин… — Хариет прехапа устна, защото не знаеше как да утеши приятелката си. Двете момичета се разбираха толкова добре не на последно място и поради това, че и двете познаваха чувството да си оставен сам на себе си в огромна къща. Майката на Хариет беше умряла при раждането й и детето беше отгледано от равнодушни бавачки и гувернантки. Що се отнася до родителите на Катрин, те се интересуваха толкова малко от дъщеря си, че тя се чувстваше едва ли не сираче.
— Не бива да съдиш майка си толкова строго. Тя сигурно те обича, но просто не умее да го изрази.
— Хм, по отношение на любовниците си го умее чудесно, нали? О… — Катрин пусна пердето и рязко се обърна. — Защо трябваше това да се случи? Защо? Та то беше само малка шега — целувка, нищо повече. Целувала съм се вече с дузини мъже. Как е възможно да се прави от това сериозен въпрос? Защо Хамилтън настоява за дуел, въпреки че Монтгомъри му се извини?
— Ами просто защото е старши лейтенант Хамилтън Гарнър от девети драгунски полк — възрази ядосано Хариет. — Нима очакваше от него нещо друго? Когато последва този непознат на терасата, не ти ли беше ясно, че си играеш с огъня?
— Не го направих, за да провокирам Хамилтън. Ние…ние само танцувахме и аз просто не забелязах как Монтгомъри ме отвежда на терасата…
— Не си забелязала? Танцът трябва да е бил наистина омайващ…не по-малко омайваща и целувката.
Обвинителният тон на приятелката й накара Катрин да се изчерви. Може ли да й обясни как се случи, след като тя самата не го проумява? Монтгомъри сякаш я беше омагьосал, загадъчните му черни очи я бяха хипнотизирали, бяха парализирали способността й да разсъждава, бяха насочили стъпките й. А целувката… Струваше й се, че още усеща горещите му устни, и все пак… не беше ли само една целувка! И тази невинна целувка може да провали сега целия й живот. На предложение за женитба от страна на Хамилтън не можеше вече да се надява, а на всичко отгоре този лондонски търговец щеше да й тежи на съвестта, защото относно изхода от дуела не можеше да има никакво съмнение. Старши лейтенантът беше ненадминат фехтовчик, прочут с тактиката и бързината си, пък и щеше да нареже с огромно удоволствие на малки късчета наперения си противник.
О, господи! Тя долепи чело в хладното стъкло на прозореца и видя, че Хамилтън и двамата му секунданти — по-младши офицери — вече са пристъпили в светлия кръг насред двора. Той носеше яркочервения си кител и декоративния кожен бял колан, а над памучния панталон само бяла ленена риза без яка. Спря до каменния кладенец и един от секундантите му подаде оръжието. Той прокара едва ли не с любов пръст по острието, веднага размаха сабята, за да си раздвижи китката, и тя изсвистя във въздуха.
Откъм другата страна на двора към кръга от фенери се приближаваха Рифър Монтгомъри и Деймиън. Рифър също беше свалил редингота, сатенената жилетка, дантеленото жабо и колосаната яка. Копринената му риза беше отворена на врата, косата му лъщеше гарвановочерна, защото беше свалил, разбира се, и пречещата перука.
Пръстите на Катрин се вкопчиха отново в пердето, докато наблюдаваше как Хамилтън с едва ли не грациозни танцови стъпки размахва сабята във всички посоки, за да се настрои за зловещото събитие. За разлика от него Монтгомъри стоеше неподвижно, пушеше тънката си пура, от която се вдигаше спираловиден дим.
— Защо не е предпочел да се омете оттук? — измърмори объркана Катрин. — Защо не яхна коня си и не препусна по-надалеч? Та нали трябва да му е все едно дали някой от тук присъстващите ще го сметне за страхливец, или не.
Хариет пристъпи към нея.
— Мъжете ни наричат горделиви и самолюбиви, но се осмелявам да твърдя, че сме прихванали този порок от тях.
Катрин слушаше разсеяно приятелката си. Полковник Хафярд трябваше да играе очевидно ролята на арбитър, защото пристъпи с достойнство в средата на кръга и вдигна заповеднически ръка. Оживената гълчава на зяпачите внезапно замлъкна и полковникът извика съперниците при себе си.
Хамилтън се приближи спокойно към своя командир. Монтгомъри дръпна за последен път от пурата, хвърли я на земята и я угаси с ток, преди Деймиън да му подаде сабята. Лека усмивка играеше на устните на търговеца, когато описа мълниеносно във въздуха със стоманеносиньото острие буквата Z, тя изглеждаше не по-малко заплашителна от раздвижването на китката, демонстрирано преди малко от Гарнър.
Катрин беше открехнала прозореца и високият глас на Хафярд стигаше лесно до двете момичета.
— Господа, мой дълг е да ви предложа да уредите тази
Хамилтън поклати отрицателно глава.
— Само извинение в никакъв случай не е достатъчно.
— Господин Монтгомъри — полковникът го изгледа изпод гъстите си вежди, — смятате ли, че вашите противоречия могат да бъдат решени по някакъв начин?
